29 юли 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските

29 юли 1014 година българската армия претърпява проваляне от войските на византийския император Василий II. Беласишката борба, известна още като борбата при Беласица, борбата при Ключ или борбата при Клидион е кулминационна точка на дуела сред българския цар Самуил и византийския император Василий II, траял десетилетия в края на X в. и началото на XI в.

Битката приключва с тежко проваляне на българите. Според свидетелствата на разнообразни средновековни летописци броят на починалите е забележителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наименуван по-късно „ Българоубиец”.

В началото на този дуел Самуил има превес, само че от 1001 година, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от спора си с арабите, българите стартират да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те построяват необятна укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на страната.

При следващия си поход през лятото на 1014 година Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура сред планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да завладяват преградата, само че на 29 юли са нападнати ненадейно в тил от отряда на Никифор Ксифий, който съумява да обходи позициите им по планински пътеки.

Битката приключва с тежко проваляне на българите. Според свидетелствата на разнообразни средновековни летописци броят на починалите е забележителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наименуван по-късно „ Българоубиец”. Цар Самуил заобикаля гибелта в самата борба, само че умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 година, откакто получава сърдечен припадък при типа на ослепените си бойци.