Проблемът ни с Русия не се помещава на бул. Драган Цанков 28
28 февруари 2022 година: " Уважаеми читатели на формалната страница на Посолството на Русия в България!
Съобщаваме, че по отношение на осведомителната експанзия от Вашингтон и неговите евроатлантически подлоги, която се води по отношение на осведомителните запаси на нашата страна - в България са блокирани или не се зареждат правилно редица уеб сайтове на съветски държавни институции и медии, в това число и на дипломатическата ни задача в София - Посолството сътвори своя канал в Telegram. "
3 март: " Руско-турската война е ехтене на днешните дни. Събитията в Украйна болшинството мои сънародници възприемат по същия метод като тези преди 144 години. Като обективни, назряващи от дълго време дейности за отбрана на жителите на Донбас от нацисткия киевски режим, който убива безсистемно цивилни в продължение на 8 години. "
18 март: " Днес Министерство на външните работи на България за следващ път разгласи за изпъждане на дипломати на Посолството на Русия в България. Този път броят на сътрудниците ни, оповестени за " личност нон грата ", неприятно изумява с мащаба си. "
23 март: " Смятаме за недопустимо по никакъв метод служители на тази или онази страна без значение от сан и публична служба обществено да подлагат на критика Посланика на Руската Федерация за оценките на протичащите се в приемащата страна събития. Това непосредствено опонира на духа на Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година. "
Цитатите са от Фейсбук-страницата на Посолството на Руската федерация в София, под формата на текст и/или видеообръщение на съветския дипломат у нас Елеонора Митрофанова. Три съществени провокации и една " доста забавна " реакция на деяние от страна на българското Външно министерство за по-малко от месец. (Първият откъс след това бива заличен от страницата и е заимствуван въз основата на медийни изявления, имаше и публично опрощение от страна на посланика.)
Българските управляващи реагираха на всички изказвания, въпреки съгласно от ден на ден гласове нашата позиция е прекомерно мека - за тях е извънредно време самата Митрофанова да бъде оповестена за " личност нон грата ". Но тук акцентът не е толкоз върху търпението на публична София, колкото самата политика на съветската задача у нас.
Преди всичко, никой не трябва да си фантазира, че тези провокации се дължат главно на " стила " на Митрофанова. Всеки неин ход е координиран с Москва. А и по принцип, посланикът не е някаква самостоятелна политическа единица - той е представител на страната, която го е изпратила. Респективно, на нейната политика.
Въпросът е за какво Кремъл ни влиза по този начин остро?
Първият отговор, който идва на разум, е, че от Москва се пробват да " респектират " ръководещите в София. Внимавайте в картинката, тъй като с нас не можете да не се преценявате - държим ви в " енергийна " хватка, нашите туристи не са без значение за стопанската система ви, а и едни ракети са ориентирани към вас. Отделно, по какъв начин ще обясните на приятелите ни измежду народа ви за какво разваляте връзките си с нас? Аналогично на военната експанзия по отношение на Украйна, България е подложена на дипломатическа такава.
София обаче не поддава. Страната ни взе участие солидарно в общите дейности против Русия - затваряне на въздушното пространство за съветски самолетни компании, поддръжка за глобите, приютяване на украински бежанци, търсене на пътища за заобикаляне на газовата взаимозависимост (включително с предложение за обща политика на Европейски Съюз в тази насока), експулсиране на съветски дипломати... Да, България публично не изпраща военна помощ за украинската войска (нали не се съмнявате, че българско въоръжение стига до Украйна посредством посредничеството на частни компании, без глобата на държавното управление?), само че това за Кремъл е слаба разтуха.
В такава обстановка резонно поражда въпросът би трябвало ли да изгоним дипломат Митрофанова. Аргументите " за " включват както хулиганското нарушение на дипломатическия протокол, по този начин и разбирането, че противоположното би се възприело като сигнал за уязвимост. Основният мотив " срещу " е да не се поддаваме на провокациите и да не нагнетяваме в допълнение напрежение - така и така ситуацията е изострено до прекаленост, България е " фронтова страна " във връзка с глобите, а географската непосредственост до зоната на военните дейности изисква да сме извънредно деликатни.
По-задълбоченият отговор на въпроса за съветските провокации навежда на мисълта, че Москва има за цел да накара София да разгласи Митрофанова за " личност нон грата ". И оттова насетне хибридната агитация да се развихри до недостижими висоти - видите ли, лакейското държавно управление в София, в опит да угоди на американските си господари, докара връзките сред двете ни " приятелски " страни до безспорното дъно... Руското външно министерство ще изпрати нов дипломат (който най-вероятно ще я кара по старому), само че вътрешната борба в обществото ще е още по-засилена даже и от в този момент.
Трезвата преценка демонстрира, че казусът ни с Русия не се намира в постройката против парк хотел " Москва " в София (макар оттова да излизат израженията на този проблем). Което не значи наложително и непременно да " цепим басма " на Митрофанова. Означава да се съсредоточим върху същината, а точно - генералната линия на съветската политика по отношение на България. Която надалеч не стартира с нашествието в Украйна.
Москва ни преглежда като " неприятелска страна " доста преди публично да ни включи в листата си с такива. България е член на НАТО и Европейски Съюз - организации, които Русия счита за " противников ". Първата във военно отношение, втората - в икономическо и геополитическо. И не можем да си позволим да поддържаме илюзии за някакво " по-специално отношение ". Независимо от поръчките на някои среди у нас " да бъдем мост сред Русия и Европа/НАТО ".
В реалност има нещо, което ни прави по-различни в очите на Москва, само че това нещо изобщо не е в наша изгода. Става дума за проруските настроения на част от българското общество (каква тъкмо част е много забавен въпрос). Именно тези настроения се експлоатират необмислено от Кремъл, а през последното десетилетие и се раздухват от хибридната агитация. Посланията на Митрофанова са ориентирани не толкоз към ръководещите, колкото към тази част от народа. И би трябвало да си дадем ясна сметка за това.
Каква голяма вреда е съществуването на такива настройки (особено във време на война), е доста дълга тематика. Но до момента в който те не се маргинализират, няма по какъв начин да се надяваме връзките ни с Русия да преминат на друго равнище.
Един образец: когато София разгласи, че ще експулсира 10 съветски дипломати, представителят на съветското Външно министерство Мария Захарова дефинира този акт като " невиждан по мащабите си демарш ". Нещо сходно да се чу, откакто Варшава изгони 45 съветски дипломати по съмнения в шпионаж? Но в Полша проруски настроения няма...
До момента ръководещите не се огъват пред съветския дипломатически шантаж. Крайно време е и обществото да спре да му се " връзва ".
Съобщаваме, че по отношение на осведомителната експанзия от Вашингтон и неговите евроатлантически подлоги, която се води по отношение на осведомителните запаси на нашата страна - в България са блокирани или не се зареждат правилно редица уеб сайтове на съветски държавни институции и медии, в това число и на дипломатическата ни задача в София - Посолството сътвори своя канал в Telegram. "
3 март: " Руско-турската война е ехтене на днешните дни. Събитията в Украйна болшинството мои сънародници възприемат по същия метод като тези преди 144 години. Като обективни, назряващи от дълго време дейности за отбрана на жителите на Донбас от нацисткия киевски режим, който убива безсистемно цивилни в продължение на 8 години. "
18 март: " Днес Министерство на външните работи на България за следващ път разгласи за изпъждане на дипломати на Посолството на Русия в България. Този път броят на сътрудниците ни, оповестени за " личност нон грата ", неприятно изумява с мащаба си. "
23 март: " Смятаме за недопустимо по никакъв метод служители на тази или онази страна без значение от сан и публична служба обществено да подлагат на критика Посланика на Руската Федерация за оценките на протичащите се в приемащата страна събития. Това непосредствено опонира на духа на Виенската спогодба за дипломатическите връзки от 1961 година. "
Цитатите са от Фейсбук-страницата на Посолството на Руската федерация в София, под формата на текст и/или видеообръщение на съветския дипломат у нас Елеонора Митрофанова. Три съществени провокации и една " доста забавна " реакция на деяние от страна на българското Външно министерство за по-малко от месец. (Първият откъс след това бива заличен от страницата и е заимствуван въз основата на медийни изявления, имаше и публично опрощение от страна на посланика.)
Българските управляващи реагираха на всички изказвания, въпреки съгласно от ден на ден гласове нашата позиция е прекомерно мека - за тях е извънредно време самата Митрофанова да бъде оповестена за " личност нон грата ". Но тук акцентът не е толкоз върху търпението на публична София, колкото самата политика на съветската задача у нас.
Преди всичко, никой не трябва да си фантазира, че тези провокации се дължат главно на " стила " на Митрофанова. Всеки неин ход е координиран с Москва. А и по принцип, посланикът не е някаква самостоятелна политическа единица - той е представител на страната, която го е изпратила. Респективно, на нейната политика.
Въпросът е за какво Кремъл ни влиза по този начин остро?
Първият отговор, който идва на разум, е, че от Москва се пробват да " респектират " ръководещите в София. Внимавайте в картинката, тъй като с нас не можете да не се преценявате - държим ви в " енергийна " хватка, нашите туристи не са без значение за стопанската система ви, а и едни ракети са ориентирани към вас. Отделно, по какъв начин ще обясните на приятелите ни измежду народа ви за какво разваляте връзките си с нас? Аналогично на военната експанзия по отношение на Украйна, България е подложена на дипломатическа такава.
София обаче не поддава. Страната ни взе участие солидарно в общите дейности против Русия - затваряне на въздушното пространство за съветски самолетни компании, поддръжка за глобите, приютяване на украински бежанци, търсене на пътища за заобикаляне на газовата взаимозависимост (включително с предложение за обща политика на Европейски Съюз в тази насока), експулсиране на съветски дипломати... Да, България публично не изпраща военна помощ за украинската войска (нали не се съмнявате, че българско въоръжение стига до Украйна посредством посредничеството на частни компании, без глобата на държавното управление?), само че това за Кремъл е слаба разтуха.
В такава обстановка резонно поражда въпросът би трябвало ли да изгоним дипломат Митрофанова. Аргументите " за " включват както хулиганското нарушение на дипломатическия протокол, по този начин и разбирането, че противоположното би се възприело като сигнал за уязвимост. Основният мотив " срещу " е да не се поддаваме на провокациите и да не нагнетяваме в допълнение напрежение - така и така ситуацията е изострено до прекаленост, България е " фронтова страна " във връзка с глобите, а географската непосредственост до зоната на военните дейности изисква да сме извънредно деликатни.
По-задълбоченият отговор на въпроса за съветските провокации навежда на мисълта, че Москва има за цел да накара София да разгласи Митрофанова за " личност нон грата ". И оттова насетне хибридната агитация да се развихри до недостижими висоти - видите ли, лакейското държавно управление в София, в опит да угоди на американските си господари, докара връзките сред двете ни " приятелски " страни до безспорното дъно... Руското външно министерство ще изпрати нов дипломат (който най-вероятно ще я кара по старому), само че вътрешната борба в обществото ще е още по-засилена даже и от в този момент.
Трезвата преценка демонстрира, че казусът ни с Русия не се намира в постройката против парк хотел " Москва " в София (макар оттова да излизат израженията на този проблем). Което не значи наложително и непременно да " цепим басма " на Митрофанова. Означава да се съсредоточим върху същината, а точно - генералната линия на съветската политика по отношение на България. Която надалеч не стартира с нашествието в Украйна.
Москва ни преглежда като " неприятелска страна " доста преди публично да ни включи в листата си с такива. България е член на НАТО и Европейски Съюз - организации, които Русия счита за " противников ". Първата във военно отношение, втората - в икономическо и геополитическо. И не можем да си позволим да поддържаме илюзии за някакво " по-специално отношение ". Независимо от поръчките на някои среди у нас " да бъдем мост сред Русия и Европа/НАТО ".
В реалност има нещо, което ни прави по-различни в очите на Москва, само че това нещо изобщо не е в наша изгода. Става дума за проруските настроения на част от българското общество (каква тъкмо част е много забавен въпрос). Именно тези настроения се експлоатират необмислено от Кремъл, а през последното десетилетие и се раздухват от хибридната агитация. Посланията на Митрофанова са ориентирани не толкоз към ръководещите, колкото към тази част от народа. И би трябвало да си дадем ясна сметка за това.
Каква голяма вреда е съществуването на такива настройки (особено във време на война), е доста дълга тематика. Но до момента в който те не се маргинализират, няма по какъв начин да се надяваме връзките ни с Русия да преминат на друго равнище.
Един образец: когато София разгласи, че ще експулсира 10 съветски дипломати, представителят на съветското Външно министерство Мария Захарова дефинира този акт като " невиждан по мащабите си демарш ". Нещо сходно да се чу, откакто Варшава изгони 45 съветски дипломати по съмнения в шпионаж? Но в Полша проруски настроения няма...
До момента ръководещите не се огъват пред съветския дипломатически шантаж. Крайно време е и обществото да спре да му се " връзва ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ