2542 лв. са нужни за издръжка на четиричленно семейство, сметна КНСБ
2542 лева са нужните средства за прехрана на четиричленно домакинство, в което има двама родители и две деца. Това демонстрират данни от обичайното проучване на КНСБ, показани през днешния ден. 1243 лева от тази сума отива за хранителни артикули.
За обезпечаване на тези 2542 лева чистата заплата на двамата възрастни в фамилията би трябвало да е най-малко 1271 лева, т.е. брутната да е най-малко 1638 лева, при изискване, че работната заплата е единствен източник на приходи. През трето тримесечие на 2020 г. средната брутна работна заплата в страната е от 1373 лева, което значи, че е по-ниска с към 16,2% от нужната заплата за издръжка, сочи КНСБ. И добавя, че в 9 от 28 области размерът на междинната работна заплата съставлява под 75% от междинната заплата за страната. Сред тези области са Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил и Смолян.
Най-високата междинна заплата е в столицата - 1855 лева, като тя нараства с 11.8% на годишна база. Така разликата между София и Видин е двойна. Тази асиметричност е системна повече от десетилетие, което към този момент може да се дефинира като систематичен проблем за българската стопанската система, счита синдикатът.
Промяната на метода на живот, обвързвана с работа от у дома и дистанционно обучение преструктурира бюджетните разноски, изяснява синдикатът. Според неговите данни са се повишили перата за храна, за поддържане на дома, за хигиенични и санитарни материали. В България безработицата продължава да бъде под средноевропейски равнища (7,5%). Но би трябвало да се ускори навременността и успеваемостта на икономическите ограничения, защото процесът на възобновяване след затварянето на дребни и междинни бизнеси, може да повлече след себе си и бърз растеж на безработицата в идващите месеци, акцентират създателите на проучването.
Макар и със забавени темпове общата стойност за прехрана на живота продължава да нараства. Увеличението е с близо 25 лева от началото на годината. Тези темпове се очакваха, откакто през цялата минала година се наблюдаваше задържане на общия индекс на потребителските цени, което главно е резултата от поетапното намаление на цените на природния газ, както и спада на цените на петрола на международните пазари, а оттова и на вътрешните цени на бензина и горивата, сочи организацията.
Темповете на изменение на издръжката на живота се диктуват от нарастването на цените на питателните артикули. Нарастват стоките от първа нужда, които традиционно присъстват на българската софра. В условия на пандемия за семействата с ограничено ползване, колкото по-бързо нарастват цените на артикули от първа необходимост, толкоз повече се усилва техният дял в домакинския бюджет и намаляват в други разходни групи.
22% от семействата са с общ приход на 1 лице до 363 лева (официална линия на беднотия за 2020 г.), или покрай 1,6 млн. лица. 43% от семействата, или към 3,1 млн. лица, са с общ приход на човек сред 363 лева и нужните средства за живот - 635 лева. Предходното тримесечие делът на тази група е 40,1%; 35% от семействата са с общ приход на разположение над 635 лева, регистрира още синдикатът.
За обезпечаване на тези 2542 лева чистата заплата на двамата възрастни в фамилията би трябвало да е най-малко 1271 лева, т.е. брутната да е най-малко 1638 лева, при изискване, че работната заплата е единствен източник на приходи. През трето тримесечие на 2020 г. средната брутна работна заплата в страната е от 1373 лева, което значи, че е по-ниска с към 16,2% от нужната заплата за издръжка, сочи КНСБ. И добавя, че в 9 от 28 области размерът на междинната работна заплата съставлява под 75% от междинната заплата за страната. Сред тези области са Видин, Благоевград, Силистра, Кюстендил и Смолян.
Най-високата междинна заплата е в столицата - 1855 лева, като тя нараства с 11.8% на годишна база. Така разликата между София и Видин е двойна. Тази асиметричност е системна повече от десетилетие, което към този момент може да се дефинира като систематичен проблем за българската стопанската система, счита синдикатът.
Промяната на метода на живот, обвързвана с работа от у дома и дистанционно обучение преструктурира бюджетните разноски, изяснява синдикатът. Според неговите данни са се повишили перата за храна, за поддържане на дома, за хигиенични и санитарни материали. В България безработицата продължава да бъде под средноевропейски равнища (7,5%). Но би трябвало да се ускори навременността и успеваемостта на икономическите ограничения, защото процесът на възобновяване след затварянето на дребни и междинни бизнеси, може да повлече след себе си и бърз растеж на безработицата в идващите месеци, акцентират създателите на проучването.
Макар и със забавени темпове общата стойност за прехрана на живота продължава да нараства. Увеличението е с близо 25 лева от началото на годината. Тези темпове се очакваха, откакто през цялата минала година се наблюдаваше задържане на общия индекс на потребителските цени, което главно е резултата от поетапното намаление на цените на природния газ, както и спада на цените на петрола на международните пазари, а оттова и на вътрешните цени на бензина и горивата, сочи организацията.
Темповете на изменение на издръжката на живота се диктуват от нарастването на цените на питателните артикули. Нарастват стоките от първа нужда, които традиционно присъстват на българската софра. В условия на пандемия за семействата с ограничено ползване, колкото по-бързо нарастват цените на артикули от първа необходимост, толкоз повече се усилва техният дял в домакинския бюджет и намаляват в други разходни групи.
22% от семействата са с общ приход на 1 лице до 363 лева (официална линия на беднотия за 2020 г.), или покрай 1,6 млн. лица. 43% от семействата, или към 3,1 млн. лица, са с общ приход на човек сред 363 лева и нужните средства за живот - 635 лева. Предходното тримесечие делът на тази група е 40,1%; 35% от семействата са с общ приход на разположение над 635 лева, регистрира още синдикатът.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ