2 милиона зрители гледат през 80-те супер хита по истинската

2 милиона фенове гледат през 80-те супер шлагера по същинската история на музиканти от Коньовица   
В началото на 1982 година нов български филм става мега шлагер за негативно време -  " Оркестър без име ".  Гледат го над 2 милиона души. Необикновената му история стартира през 1979-та. Тогава по огромните екрани - в онази ера те в действителност са многочислени, се появява драмата на режисьора Людмил Кирков със сюжет на Станислав Стратиев " Кратко слънце " по едноименната повест на славния драматург. Успехът е голям, само че след три седмици е свален без доста звук - поради критика във вестник " Литературен фронт ", която упреква създателите в неверна идеологическа трактовка, ударение върху негативизма и нарушена диалектика сред " огромната и дребната истина ". По това време изключителният тандем към този момент работи по идващия си план - " Равновесие ", само че е замразен, защото синодалните старци в киното се опасяват от острия език и директните послания на Стратиев и Кирков.  " Равновесие " въпреки всичко е създаден - след 5 години и още веднъж е " почерпен " с идентични рецензии.

Но в това време се оказва, че в Киноцентъра има задоволително пари, които са предоставени за " асимилиране ". Така Стратиев и Кирков получават строги инструкции " от горната страна " - да снимат комедия, която утвърждава силата на социализма и няма нищо общо с десидентстките нотки в " Кратко слънце " и " Равновесие ". Стратиев от дълго време е подготвен с концепцията, въодушевена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал Коньовица. Той инцидентно се засича с тях и те му описват премеждията си - по какъв начин са съумели да изоставен България и да пробият из Европа. Има версия, съгласно която, от въпросната студентска тайфа, " Тонус ", потегля кариерата и на Мая Нешкова, и на Здравко от " Ритон ". Ръководител им е композиторът Любен Цветков от Оряхово, само че цялата работа прави Валентин Пензов - дългогодишният шеф на фестивала " Пирин фолк " в Сандански и притежател на " Гран при " на предпоследния " Златен Орфей " през 98-а. Самият Пензов и до момента се чуди какъв брой тъкмо Стратиев е разнищил перипетиите им. Но нито Мая Нешкова, нито Здравко Михайлов  вземат участие в събитията в " Каваците ", които са залегнали във фабулата на Стратиев.

Както се знае, историята е за четирима небогати провинциални музиканти, мечтаещи да завладяват международните подиуми  

Людмил Кирков харесва сюжета и предлага за функциите Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев, а когато Стратиев написа за съответни артисти, той е неукротим - всичко е готово единствено за две седмици. Но тук стартират компликациите - четиримата могат да пеят, само че като за маса. Мамалев назубря частите за барабаните наизуст, Филип Трифонов си напомня по какъв начин е подрънквал на китарка в гимназията, а

Велко Кънев като дете е разтягал акордеон

Композиторите Борис Карадимчев и Асен Драгнев за два месеца съумяват да ги обучат в сложното изкуство на имитацията. А тъй като бандата има и певица, за Рени пробват над 30 неотдавна приключили или завършващи ВИТИЗ. Между госпожиците на кастинга е даже говорителката от Българска национална телевизия Инна Симеонова. Моделът Катерина Евро чува за цялата тази конспирация в кръчмата на Народния спектакъл и взема решение да се опитва. Стойчо Шишков - дясната ръка на Людмил Кирков, първо я жигосва като некадърница, само че след това се оказва, че е безспорната победителка в надпреварата. И до през днешния ден всички споделят, че персонажът й е лепнал като втора кожа. За втората певица, Ваня, Кирков планува Мария Каварджикова, само че първоначално се опасява от спор на ползи, защото изгряващата звезда е брачна половинка на племенника му - Константин Цанев от Народния. Докато камерите се въртят, Мария е бременна с втората си щерка.

Кирков вика Димитър Манчев за Миташки без прослушване, тъй като са остарели другари и почитатели на Левски. За знаковия чичо Петър е поканен самия Георги Русев, който обаче редом снима и в " Дами канят " в Асеновград - по тази причина в " Оркестъра " завършва единствено за ден. Джани Леопарди е Николай Николаев - съученик на Стратиев в гимназията. Снимките текат през лятото по цялото Черноморие и Айтос. Те за първи път събират Велко Кънев, Павел Поппандов и Георги Мамалев, които по-късно ще станат Клуб " НЛО ". Някои от  разговорите са дублирани по-късно. Маргарита Хранова извършва финалната ария и озвучава Ваня, а Нели Цонева от Стражица е гласът в италианските шлагери на Рени. Цонева и Катерина Евро се виждат чак през 2016 година Прототипът на Рени е Камелия Войводова - хубавица, която умира от СПИН.

Людмил Кирков и операторът Виктор Чичов водят екипа и в Айтос - на 30 км от Бургас. Градчето се вписва съвършено в цялаха скица. Местните пък не стопират да се фукат, че сладкарницата, лимонададжийницата, магазинът за облекла, улицата до Автогарата и магазинът за плодове и  зеленчуци са увековечени в паметната лента. С времето се ражда легендата, че песента " Нашият град " на " Тангра " е писана за Айтос, където " с изключение на да се влюбиш, просто няма друго какво да се случи ". Истината е напълно прозаична - създателят на текста Александър Петров получава задача да възпее малко обитаемо място в Северна България. Борис Карадимчев написа мелодията и след небивалата известност няколко града в България стартират да спорят за нея. Дори публично се води и химн на Шумен.

Приключенията на " Оркестъра " са като че ли безкрайни. Актьорите вземат решение на подбив да се показват за същински експерти в казиното на Созопол и пускат на плейбек " Ке сара " - посетителите ги приветстват и ги викат на бис. В сцената, в която пияният Филип води телефонистката в бунгалото, Трифонов изпива цяла бутилка водка и толкоз мощно се удря във вратата, че получава сериозен кръвоизлив на лицето.

На сутринта се разсънва в болничното заведение на Бургас

в бинтовани и завързани ръце.

През 1991-ва Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра. Той се затваря в дома си, с цел да не гледа по какъв начин новите предприемачи съзнателно унищожават българското кино. През лятото на 1993-та Стратиев написа сюжет за втора част: " Оркестър без име - продължението ". Фабулата е за живота на музикантите след 15 години, когато всички са емигранти в Германия. Велко свири на няколко инструмента в подлез за жълти стотинки. Филип обслужва по всякакъв начин богата стара германка в огромното? имение. Гошето публично разхожда пуделите на забогатял сръбски гастарбайтер, а импровизирано е момче за всичко. Павката се връща към предходната си специалност и ремонтира коли в недодялан немски сервиз. Рени от дълго време е прежалила италианеца Джани Леопарди, който в действителност се оказва сърбин, и е омъжена за доста възрастен, само че доста богат немски барон и се радва на разточителен живот. Естествено, там всичките музиканти са безспорни новобранци. Един прекрасен ден оркестърът се събира от носталгия и взема решение да се върне в България и да забие в дребното ресторантче на морето. Пристигнали в родината, сядат в кафене, където чакат Филип да види детето си от певицата Ваня, останала в България. Спира бляскав мерцедес, от който слиза Миташки, целият в златни ланци, купил половината хотели на Златни пясъци. Има предложение продължението да бъде снимано от Георги Стоянов, само че актьорите отхвърлят да работят без Людмил Кирков. Той обаче е доста болен и е склонен сътрудник да поеме плана. Стратиев стартира серия от срещи, сред които е и тази с Александър Морфов. Писателят непрекъснато актуализира сюжета, само че Кирков си отива през 1995-та, а през 2000 година и Станко отлита в по-добрия свят.  

През последните 40 години " Оркестър без име " продължава да бъде на върха в БГ киното. Смята се, че екипът на " Голата истина за група Жигули " е въодушевен от творбата на Стратиев и Кирков, само че оценките и страстите са спорни. Днес юбилеят на " Оркестъра " честват Павел Попандов, Георги Мамалев, Катерина Евро, Мария Каварджикова. Няма ги Станислав Стратиев, Людмил Кирков, Велко Кънев, Николай Николаев, Димитър Манчев, Георги Русев, а неотдавна си отиде и Филип Трифонов.