Раждането на диктатора: кремълската игра на тронове |
1996 година Кремъл, Москва
Звъни телефонът в кабинета на отговорника за съветските парцели зад граница Сергей Викторович Пугачов. Представян към днешна дата като държавник и вложител, милиардер (бивш), понастоящем френски жител, забъркан в безчет съмнителни бизнес каузи и събития. Лежал в пандиза за дребно шикалкавене, основава една от най-мощните съветски банки, обслужваща Кремъл – Международната промишлена банка, Межпромбанк. Сам споделя за последвалия диалог в свое над петчасово изявление пред журналиста Дмитрий Гордон.
Звъни шефът му – Павел Павлович Бородин. Бивш кмет на Якутск, през 1990 година посрещнал уместно в далечната северна република водача на Руската федерация Борис Елцин, година по-късно постъпва на работа при него като „ Управител делата на Елцин “. Поема за стопанисване големия масив държавни парцели на Федерацията и скоро може да каже за себе си, че „ не е първият, само че не и вторият човек “ в Кремъл.
- Има един човек, който би трябвало да го назначиш някъде – споделя му Бородин от другата страна. - Дължа му услуга, отърва шурей ми от правосъдно гонене след осъществена в пияно положение злополука. Помниш го, беше заместител по интернационалните въпроси на петербургския кмет Собчак и е доста подобаващ за теб.
Пугачов познава чудесно кмета на Санкт Петербург, спомня си и за неговия заместител, обвързван със скандалните интервенции с продоволствени помощи за града.
През 1991 година под покровителството на кмета Анатолий Собчак заместникът му и ръководител на „ Комитета по интернационалните връзки “ към кметството, някогашен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Владимир Владимирович Путин се заема със покупко-продажбите на Петербург по държавната стратегия „ първични материали против продоволствия “.
В просторен материал проверяващият публицист на изданието " Ведомостей " Владимир Иванидзе разкрива по какъв начин на Запад са изнесени големи количества скъпи метали, газ и нефт за стотици милиони долари, само че никакви продоволствия не идват в бедстващия Петербург. Статията не вижда бял свят чак до 2010 година, когато е оповестена на уеб страницата на радио " Свободна Европа ". Журналистът се базира на оповестения отчет на образуваната съвсем незабавно проверяваща комисия, управлявана от члена на Градския съвет на Петербург Марина Селие, който предлага Путин и заместникът му да бъдат отстранени от работа и предадени на прокуратурата.
За страдание нищо такова не се случва. Нещо повече, осем години по-късно, през 2000 година, когато Путин става президент, Марина Селие е принудена да заживее в отдалеченото село Ладино (Псковска област) с население от 60 души и да приключи цялата си политическа и социална активност. След публикуването на публикацията 10 години по-късно тя удостоверява в изявление за „ Свободна Европа “ резултатите на отчета.
- Той е кадърен човек, комерчески, „ хароший парень “ - продължава Бородин по телефона. – Ще пасне идеално за нашите каузи.
Делата им са свързани с ръководство на имотни активи с паричен поток към три милиарда $ годишно, сума по-голяма от тогавашния валутен запас на РФ.
Още като кмет Бородин се среща с швейцарския строителен бизнесмен от албански произход Бехджет Иса Пацоли, заемащ значима роля в имотните каузи. Наскоро е основал строителната компания „ Mabetex “ в Лугано, предстоящ магнат, мултимилионер, за малко президент на Косово. Предприемачът е получил от Бородин опцията да построи и ремонтира няколко публични обекта в Якутск, само че в Москва се развихрят на друго равнище. Заемат се с обилни поправки на знакови здания: Дома на държавното управление на Русия, Държавната дума, Съвета на федерацията и най-много - постройката на Кремъл. Русия е в невиждана криза и разчита на финансови помощи от Съединени американски щати, Западна Европа, МВФ и Световната банка, а за тези поправки се разходват стотици милиони долари.
- Вземи го, ще ни е потребен! – приключва Бородин диалога си с Пугачов и по този начин през 1996 година Путин се причислява към екипа на шефа в Кремъл, назначен е като шеф на „ Управление задгранични парцели “, а малко по-късно - на длъжността „ Заместник на шефа на делата на Елцин “.
1998 година Лугано, Швейцария
Бдителен чиновник на Banca del Gottardo в Лугано засича подозрителни парични прехвърляния и сезира незабавно основния прокурор на Швейцария. Отнасят се към компанията на Пацоли „ Mabetex “ и свързаната с нея в кремълските поправки „ Mercata “ - в чието пък ръководство са дъщерята на Бородин Екатерина Силецкая и брачният партньор ѝ Андрей Силецкий. Силецкий е оня пийнал водач, провокирал злополуката в Петербург, довела Путин в Кремъл. Замесени са имената на Елцин и двете му дъщери със сметки на кредитни карти, издадени на тяхно име от банката на Сергей Пугачов – Межпромбанк.
Главният прокурор на Швейцария Карла дел Понте, именита персона в битката с мафията и прането на пари, започва следствие, в центъра на което се оказва цялата група стопани на съветските държавни парцели, президентът на Русия Елцин и неговото семейство. Това е началото на най-големия корупционен скандал в новата история на Русия – аферата „ Mabetex “.
Сезирана е съветската страна - в лицето на основния прокурор Юрий Скуратов, и той образува углавни каузи, включително и към дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, консултант на президента, както и брачна половинка ѝ Валенитн Юмашев, шеф на администрацията.
За да се оправят със опасността, забърканите подхващат самоуверен ход. Убеждават Елцин да назначи Владимир Путин за началник на ФСБ (Федералната работа за сигурност, правоприемник на КГБ).
Путин е назначен и се оправя с поставената задача. Провежда интервенция по класическа методология на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с изфабрикуван видеозапис, на който човек, „ наподобяващ на основния прокурор “, е сниман с две проститутки в банята. Заформя се скандал, Путин персонално удостоверява достоверността на записа и Скуратов е заставен да подаде оставка няколко месеца по-късно. След освобождението си разказва всичко в книгата си „ Кремълски контракти “.
Следващият основен прокурор приключва преписките заради липса на доказателства. Швейцарските каузи също са прекъснати заради липса на подпомагане от съветските управляващи. Като изключение Павел Бородин е задържан през 2001 година в Ню Йорк. Екстрадиран е в Швейцария, само че наказан единствено на санкция за пране на пари, заради липса на доказателства за присъединяване в незаконна група.
Преди крайната развръзка обаче, дъщерята на Елцин и шурей му се готвят да изоставен страната, с цел да не рискуват с формираните против тях каузи.
В Русия държавното управление се управлява от изпълняващ длъжността. Моментът е съвършен. Помощникът на Бородин Пугачов показва концепцията си - за министър-председател да бъде назначен Владимир Путин.
„ От едната страна е основният прокурор като главен съперник, дано го назовем, а въпреки това - ние ще имаме министър-председател “ – признава самият Сергей Пугачов. В позиция на самоотбрана съветският президент Елцин възприема концепцията и по този начин и на 09.08.1999 година назначава Владимир Путин за министър-председател на Русия.
Представен е пред страната и Запада. Млад, състезателен вид, ухилен, умее да приказва – явен контрастност с клатушкащата се и фъфлеща фигура на Елцин, който светът не е виждал през последните две години. В телефонен диалог с тогавашния президент на Съединени американски щати Бил Клинтън Елцин твърди: „ Сигурен съм, че ще го намериш за високо дипломиран сътрудник “.
Два дни преди Путин да встъпи в служба, чеченският пълководец Шамил Басаев и йорданският радикал Ибн Хатаб влизат в Чечня и афишират " Свещена война ".
Новият министър-председател употребява чеченската рецесия в своя изгода. В този интервал в обкръжението и фамилията на Елцин се заражда проектът Путин да се включи в изборите за президент на Русия. Времето обаче е извънредно малко за акция и промоция на новия състезател. Възниква идната концепция – Елцин да се отдръпна самичък, да уточни Путин за президент и по този начин да му обезпечи преднина с няколко месеца като настоящ на поста. Валентин Юмашенко убеждава тъста си и решението е взето. Отнема малко време, с цел да се осъществя.
На 4 септември, в разгара на боевете в Дегестан, избухва детонация. Кола се взривява пред жилищна постройка в Буйнакск, умират шестима. Пет дни по-късно детонация убива 106 души в Москва, следва гърмеж в Москва със 119 жертви, гърмеж във Волгодонск убива 17 души.
Взривовете провокират суматоха измежду популацията и подозрения в способността на Елцин да управлява страната. Все повече представители на службите обществено упрекват чеченските терористи.
Путин става прочут с фразата си, че ще ги откри и ликвидира даже в тоалетната. Руснаците стартират да го харесват.
Град Рязан, близо до Москва. Нищо неподозиращите управляващи арестуват двама обвинени, заредили чували с експлозиви, детонатор и таймер в мазето на жилищна постройка. Оказват се чиновници на съветската ФСБ. Наследникът на Путин Николай Патрушев декларира обществено, че акцията е била образователна, а чувалите са били цялостни със захар.
Официалното следствие на ФСБ на всички гърмежи показва чеченците за виновници.
Журналистът Майк Екел: „ Независими публицисти, откриватели, даже и депутати, организират лични следствия и откриват съществени несъгласия. " За доста от тях има последствия. Членове на парламентарната комисия са заплашвани и активността ѝ е блокирана. Адвокат Михаил Трепашкин е бил задържан и упрекнат пред боен съд за откриване на държавна загадка и прекарва четири години в пандиза. Журналистът Юри Шекочихин умира мистериозно след отравяне.
Александър Литвиненко, някогашен сътрудник на ФСБ и съавтор на книгата „ Да взривиш Русия “, умира след отравяне в Лондон. Живеещият към този момент в Съединени американски щати, другият съавтор - историкът Фелштински споделя пред радио „ Свободна Европа “: „ Тогава беше ясно, че ФСБ взриви постройките, с цел да бъде оповестена война на Чечня, а това докара до избирането на Путин “.
Нищо от това не се потвърждава от формалните управляващи, само че Сергей Пугачов удостоверява в друго изявление: “На Путин не му се наложи да прави никаква акция. Организираните от ФСБ псевдоатентати, зад които стоеше той, както го потвърдиха и редица самостоятелни следствия следствие, му подсигуряваха облика на избавител с желязна ръка “.
Седмица след случая в Рязан Путин афишира начало на сухопътната инвазия на съветската войска в Чечня, а авиацията стартира да обстрелва района.
Елцин се отдръпва в последния ден на изтичащото хилядолетие и назначава за собствен правоприемник до изборите Владимир Владимирович Путин.
На 2 февруари, два месеца откакто Путин става президент и съвсем пет месеца откакто е посочен за министър председател, съветската войска навлиза в чеченската столица Грозни.
Следващия месец Путин печели 53% от гласовете на предварителните президентски избори, неговата първа изборна победа.
Раждането на диктатора е реалност.
Звъни телефонът в кабинета на отговорника за съветските парцели зад граница Сергей Викторович Пугачов. Представян към днешна дата като държавник и вложител, милиардер (бивш), понастоящем френски жител, забъркан в безчет съмнителни бизнес каузи и събития. Лежал в пандиза за дребно шикалкавене, основава една от най-мощните съветски банки, обслужваща Кремъл – Международната промишлена банка, Межпромбанк. Сам споделя за последвалия диалог в свое над петчасово изявление пред журналиста Дмитрий Гордон.
Звъни шефът му – Павел Павлович Бородин. Бивш кмет на Якутск, през 1990 година посрещнал уместно в далечната северна република водача на Руската федерация Борис Елцин, година по-късно постъпва на работа при него като „ Управител делата на Елцин “. Поема за стопанисване големия масив държавни парцели на Федерацията и скоро може да каже за себе си, че „ не е първият, само че не и вторият човек “ в Кремъл.
- Има един човек, който би трябвало да го назначиш някъде – споделя му Бородин от другата страна. - Дължа му услуга, отърва шурей ми от правосъдно гонене след осъществена в пияно положение злополука. Помниш го, беше заместител по интернационалните въпроси на петербургския кмет Собчак и е доста подобаващ за теб.
Пугачов познава чудесно кмета на Санкт Петербург, спомня си и за неговия заместител, обвързван със скандалните интервенции с продоволствени помощи за града.
През 1991 година под покровителството на кмета Анатолий Собчак заместникът му и ръководител на „ Комитета по интернационалните връзки “ към кметството, някогашен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), Владимир Владимирович Путин се заема със покупко-продажбите на Петербург по държавната стратегия „ първични материали против продоволствия “.
В просторен материал проверяващият публицист на изданието " Ведомостей " Владимир Иванидзе разкрива по какъв начин на Запад са изнесени големи количества скъпи метали, газ и нефт за стотици милиони долари, само че никакви продоволствия не идват в бедстващия Петербург. Статията не вижда бял свят чак до 2010 година, когато е оповестена на уеб страницата на радио " Свободна Европа ". Журналистът се базира на оповестения отчет на образуваната съвсем незабавно проверяваща комисия, управлявана от члена на Градския съвет на Петербург Марина Селие, който предлага Путин и заместникът му да бъдат отстранени от работа и предадени на прокуратурата.
За страдание нищо такова не се случва. Нещо повече, осем години по-късно, през 2000 година, когато Путин става президент, Марина Селие е принудена да заживее в отдалеченото село Ладино (Псковска област) с население от 60 души и да приключи цялата си политическа и социална активност. След публикуването на публикацията 10 години по-късно тя удостоверява в изявление за „ Свободна Европа “ резултатите на отчета.
- Той е кадърен човек, комерчески, „ хароший парень “ - продължава Бородин по телефона. – Ще пасне идеално за нашите каузи.
Делата им са свързани с ръководство на имотни активи с паричен поток към три милиарда $ годишно, сума по-голяма от тогавашния валутен запас на РФ.
Още като кмет Бородин се среща с швейцарския строителен бизнесмен от албански произход Бехджет Иса Пацоли, заемащ значима роля в имотните каузи. Наскоро е основал строителната компания „ Mabetex “ в Лугано, предстоящ магнат, мултимилионер, за малко президент на Косово. Предприемачът е получил от Бородин опцията да построи и ремонтира няколко публични обекта в Якутск, само че в Москва се развихрят на друго равнище. Заемат се с обилни поправки на знакови здания: Дома на държавното управление на Русия, Държавната дума, Съвета на федерацията и най-много - постройката на Кремъл. Русия е в невиждана криза и разчита на финансови помощи от Съединени американски щати, Западна Европа, МВФ и Световната банка, а за тези поправки се разходват стотици милиони долари.
- Вземи го, ще ни е потребен! – приключва Бородин диалога си с Пугачов и по този начин през 1996 година Путин се причислява към екипа на шефа в Кремъл, назначен е като шеф на „ Управление задгранични парцели “, а малко по-късно - на длъжността „ Заместник на шефа на делата на Елцин “.
1998 година Лугано, Швейцария
Бдителен чиновник на Banca del Gottardo в Лугано засича подозрителни парични прехвърляния и сезира незабавно основния прокурор на Швейцария. Отнасят се към компанията на Пацоли „ Mabetex “ и свързаната с нея в кремълските поправки „ Mercata “ - в чието пък ръководство са дъщерята на Бородин Екатерина Силецкая и брачният партньор ѝ Андрей Силецкий. Силецкий е оня пийнал водач, провокирал злополуката в Петербург, довела Путин в Кремъл. Замесени са имената на Елцин и двете му дъщери със сметки на кредитни карти, издадени на тяхно име от банката на Сергей Пугачов – Межпромбанк.
Главният прокурор на Швейцария Карла дел Понте, именита персона в битката с мафията и прането на пари, започва следствие, в центъра на което се оказва цялата група стопани на съветските държавни парцели, президентът на Русия Елцин и неговото семейство. Това е началото на най-големия корупционен скандал в новата история на Русия – аферата „ Mabetex “.
Сезирана е съветската страна - в лицето на основния прокурор Юрий Скуратов, и той образува углавни каузи, включително и към дъщерята на Елцин Татяна Дяченко, консултант на президента, както и брачна половинка ѝ Валенитн Юмашев, шеф на администрацията.
За да се оправят със опасността, забърканите подхващат самоуверен ход. Убеждават Елцин да назначи Владимир Путин за началник на ФСБ (Федералната работа за сигурност, правоприемник на КГБ).
Путин е назначен и се оправя с поставената задача. Провежда интервенция по класическа методология на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с изфабрикуван видеозапис, на който човек, „ наподобяващ на основния прокурор “, е сниман с две проститутки в банята. Заформя се скандал, Путин персонално удостоверява достоверността на записа и Скуратов е заставен да подаде оставка няколко месеца по-късно. След освобождението си разказва всичко в книгата си „ Кремълски контракти “.
Следващият основен прокурор приключва преписките заради липса на доказателства. Швейцарските каузи също са прекъснати заради липса на подпомагане от съветските управляващи. Като изключение Павел Бородин е задържан през 2001 година в Ню Йорк. Екстрадиран е в Швейцария, само че наказан единствено на санкция за пране на пари, заради липса на доказателства за присъединяване в незаконна група.
Преди крайната развръзка обаче, дъщерята на Елцин и шурей му се готвят да изоставен страната, с цел да не рискуват с формираните против тях каузи.
В Русия държавното управление се управлява от изпълняващ длъжността. Моментът е съвършен. Помощникът на Бородин Пугачов показва концепцията си - за министър-председател да бъде назначен Владимир Путин.
„ От едната страна е основният прокурор като главен съперник, дано го назовем, а въпреки това - ние ще имаме министър-председател “ – признава самият Сергей Пугачов. В позиция на самоотбрана съветският президент Елцин възприема концепцията и по този начин и на 09.08.1999 година назначава Владимир Путин за министър-председател на Русия.
Представен е пред страната и Запада. Млад, състезателен вид, ухилен, умее да приказва – явен контрастност с клатушкащата се и фъфлеща фигура на Елцин, който светът не е виждал през последните две години. В телефонен диалог с тогавашния президент на Съединени американски щати Бил Клинтън Елцин твърди: „ Сигурен съм, че ще го намериш за високо дипломиран сътрудник “.
Два дни преди Путин да встъпи в служба, чеченският пълководец Шамил Басаев и йорданският радикал Ибн Хатаб влизат в Чечня и афишират " Свещена война ".
Новият министър-председател употребява чеченската рецесия в своя изгода. В този интервал в обкръжението и фамилията на Елцин се заражда проектът Путин да се включи в изборите за президент на Русия. Времето обаче е извънредно малко за акция и промоция на новия състезател. Възниква идната концепция – Елцин да се отдръпна самичък, да уточни Путин за президент и по този начин да му обезпечи преднина с няколко месеца като настоящ на поста. Валентин Юмашенко убеждава тъста си и решението е взето. Отнема малко време, с цел да се осъществя.
На 4 септември, в разгара на боевете в Дегестан, избухва детонация. Кола се взривява пред жилищна постройка в Буйнакск, умират шестима. Пет дни по-късно детонация убива 106 души в Москва, следва гърмеж в Москва със 119 жертви, гърмеж във Волгодонск убива 17 души.
Взривовете провокират суматоха измежду популацията и подозрения в способността на Елцин да управлява страната. Все повече представители на службите обществено упрекват чеченските терористи.
Путин става прочут с фразата си, че ще ги откри и ликвидира даже в тоалетната. Руснаците стартират да го харесват.
Град Рязан, близо до Москва. Нищо неподозиращите управляващи арестуват двама обвинени, заредили чували с експлозиви, детонатор и таймер в мазето на жилищна постройка. Оказват се чиновници на съветската ФСБ. Наследникът на Путин Николай Патрушев декларира обществено, че акцията е била образователна, а чувалите са били цялостни със захар.
Официалното следствие на ФСБ на всички гърмежи показва чеченците за виновници.
Журналистът Майк Екел: „ Независими публицисти, откриватели, даже и депутати, организират лични следствия и откриват съществени несъгласия. " За доста от тях има последствия. Членове на парламентарната комисия са заплашвани и активността ѝ е блокирана. Адвокат Михаил Трепашкин е бил задържан и упрекнат пред боен съд за откриване на държавна загадка и прекарва четири години в пандиза. Журналистът Юри Шекочихин умира мистериозно след отравяне.
Александър Литвиненко, някогашен сътрудник на ФСБ и съавтор на книгата „ Да взривиш Русия “, умира след отравяне в Лондон. Живеещият към този момент в Съединени американски щати, другият съавтор - историкът Фелштински споделя пред радио „ Свободна Европа “: „ Тогава беше ясно, че ФСБ взриви постройките, с цел да бъде оповестена война на Чечня, а това докара до избирането на Путин “.
Нищо от това не се потвърждава от формалните управляващи, само че Сергей Пугачов удостоверява в друго изявление: “На Путин не му се наложи да прави никаква акция. Организираните от ФСБ псевдоатентати, зад които стоеше той, както го потвърдиха и редица самостоятелни следствия следствие, му подсигуряваха облика на избавител с желязна ръка “.
Седмица след случая в Рязан Путин афишира начало на сухопътната инвазия на съветската войска в Чечня, а авиацията стартира да обстрелва района.
Елцин се отдръпва в последния ден на изтичащото хилядолетие и назначава за собствен правоприемник до изборите Владимир Владимирович Путин.
На 2 февруари, два месеца откакто Путин става президент и съвсем пет месеца откакто е посочен за министър председател, съветската войска навлиза в чеченската столица Грозни.
Следващия месец Путин печели 53% от гласовете на предварителните президентски избори, неговата първа изборна победа.
Раждането на диктатора е реалност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ