На този ден: Айнщайн описва в писмо до Рузвелт възможността да бъде произведена атомна бомба
1939 година американският президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за опцията да бъде създадена атомна бомба.
Още на 2 август 1939 година Айнщайн написа първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива опцията за основаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни дейности, които да подтикват разработките. Няколко години по-късно Айнщайн осъзнава ролята си в този исторически миг и надълбоко съжалява.
Прочетете още
Бойните дейности станали причина за ускорение на всички военни разработки, а най-после атомната бомба била тествана на процедура за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Ето и текстът на писмото на Айнщайн:
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми чрез ръкопис, ме кара да допускам, че детайлът уран може да се трансформира в нов и значим източник на сила в най-близко бъдеще. Някои зародили аспекти на обстановката допускат зоркост и при нужда - бързи дейности от страна на Администрацията. Ето за какво считам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните обстоятелства и рекомендации.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази възможност посредством работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е допустимо да се построи верижна нуклеарна реакция с огромна маса уран, посредством който голяма мощ и огромни количества нови детайли, сходни на радий, ще бъдат създадени. Сега към този момент е съвсем несъмнено, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще докара и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, въпреки и с по-малка сигурност, че изключително мощни бомби от този тип могат да бъдат направени по този метод. Една единствена бомба от този тип, пренесена от транспортен съд и взривена на пристанище, може безапелационно да унищожи цялото пристанище дружно с някои прилежащи територии. Така или другояче, такива бомби може да се окажат прекомерно тежки за превозване по въздух.
Съединените Американски Щати имат единствено небогати уранови руди в лимитирани количества. Има добра руда в Канада и някогашна Чехословакия, само че най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази обстановка може да помислите за желателно да се поддържа непрекъснат контакт сред Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от вероятните разновидности за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който евентуално би могъл да спомага като неофициален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до държавните департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развиване и да придвижи напред рекомендациите за държавно деяние, отделяйки особено внимание на казуса за опазването на доставената за Съединени американски щати уранова руда.
б) да се ускори пробната работа, която понастоящем е провеждана в границите на бюджетите на университетските лаборатории, посредством набиране на средства, в случай че такива са нужни, чрез неговите контакти с частни лица, които желаят да създадат своя принос за идеята и може би също като получи подпомагане от индустриални лаборатории, които разполагат с нужното съоръжение.
Разбирам, че Германия в действителност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкоз ранно деяние може да се подразбере, че синът на немския зам.-министър на външните работи декор Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е възобновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн
1949 година Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на Германска демократична република. Като началник на Германска демократична република Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик е завещан от Валтер Улбрихт, който е ръководител на Държавният съвет на страната.
Въпреки че в началото стартира да учи в учебно заведение за дърводелци, комбинацията от динамично разрастващите се международни събития, избрана идеология и политическите упоритости на Пик, води до живот на политически деятел. Като дърводелец през 1894 година се причислява към Федерацията на служащите в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става ръководител на градска регионална администрация на партията през 1899 година, а през 1906 година става секретар, работещ на цялостен работен ден за СДП.
Въпреки че болшинството в СДП поддържа немското държавното управление през Първата международна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се опълчва на войната. Той намерено изрича своите визии против войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във боен затвор. След като е освободен, живее за малко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 година, и се причислява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).
Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 година, Пик напуща Германия в посока Франция, след което се реалокира в Москва през 1935 година В Москва работи за Комунистическата партия. От 1938 до 1943 година заема позицията на общоприет секретар на Комунистическия интернационал. През 1943 година е измежду учредителите на Националния Комитет за Свободна Германия (НКСГ). В комитета се възнамерява бъдещето на Германия, след края на Втората международна война. С края на войната, през 1945 година, се завръща в Германия дружно с Червената войска.
През 1949 година е определен за първи Президент на новосъздадената Германска Демократична Република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до гибелта си през 1960 година Пик заема висшите държавни и партийни постове, с помощта на доверието което има в него Йосиф Сталин.
1958 година НАСА изстрелва лунната сонда „ Пионер 1 ”, която пада назад на Земята и изгаря. Американската галактическа стратегия има за задача проучване на планетите в Слънчевата система от безпилотни галактически апарати. Двата най-известни апарата са „ Пионер 10 ” и „ Пионер 11 ”, които изследват външните планети и напущат Слънчевата система.
Първите задачи са опит да се преодолее земното притегляне, с цел да се потвърди, че това е осъществимо, както и да се учи Луната. Това включва и първата задача на НАСА, която е образувана от тогавашната НАКА. Тези задачи са извършени от американските военновъздушни сили и войска.
1962 година открит е Вторият ватикански събор. Той е призован по самодейност на папа Йоан XXIII за ободряване на католическата черква.
Съборът продължава работата си повече от три години и е закрит на 8 декември 1965 година Проведени са седем сесии, от които папа Йоан XXII управлява единствено първата, а останалите шест са ръководени от неговия правоприемник - папа Павел VI. В Събора вземат участие 3058 духовни лица и група специалисти. Като слушатели участват и делегати от други некатолически християнски църкви - общо 17 представители на православни и протестантски църкви.
Вторият ватикански събор стартира промяна в Католическата черква посредством отварянето й към други религии и промяна в литургията.
По време на Събора папа Павел VI открива непосредствен контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 година са анулирани взаимните отлъчвания от 1054 година на Римския папа и на Константинополския патриарх.
Вторият ватикански събор се прави оценка от Католическата черква, че е измежду най-важните събития в делата на християнството през 20 в. Католическата черква претърпява значими промени, които обаче не са равнозначно оценени от техните поддръжници и критици. Още по време на Събора редица теолози, философи, журналисти и политици показват разнообразни отзиви, които са или близки или сериозни до прекаленост.
1968 година НАСА изстрелва галактическият уред „ Аполо 7 ”. Това е първата пилотирана задача по програмата и първата задача с екипаж от трима на Американската галактическа стратегия астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда.
Главната цел на задачата е да тества командния модул в околоземна орбита. Корабът е изстрелян от стартова площадка 34 на Кейп Канаверал в 15.02:45 ч. В 17.57:07 ч. „ Аполо 7 ” се отделя от последната степен на ракетата Сатурн.
Мисията трае до 22 октомври с.г. В 10.42:01 ч. на 22 октомври е пуснат моторът на кораба, който работи 12 секунди. В 10.46:18 ч. командният модул се отделя от сервизния. В 10.56:11 ч. навлиза в атмосферата и в 11.11:48 ч. се приводнява в Атлантическия океан на 3,5 км от избрания регион.
1984 година в открития космос за първи път излиза американска астронавтка - Кетрин Съливан. Това става по време на задачата STS-41G, обитавал в орбита от 5 до 13 октомври. Тя е петата жена в историята, която лети в космоса - пред нея са две рускини и две американки.
Съливан приключва Калифорнийския университет в Санта Круз през 1973 година и получава степен бакалавър по земеделие. През 1978 година получава степен лекар по геология в университета в град Халифакс.
През 1978 година получава подготовка експерт по системи за ръководство на височинния проучвателен аероплан на НАСА WB-57F и взема присъединяване в разнообразни стратегии по отдалечено проучване на Аляска.
Кетрин Съливан прави кариера във военната океанография на Съединени американски щати и има звание капитан. След полетите, през 1993 година е назначена за началник на изследователската работа в Националното ръководство по проучване на океаните и атмосферата.
Тя е 30-та по ред американска астронавтка. Освен полета през 1984 година лети още два пъти - от 24 до 29 април 1990 година като експерт в полета на STS-31 и от 24 март до 2 април 1992 година в полета на STS-45. Намирала се е в космоса общо 532 часа, от които 3.29 ч. в открития космос.
1986 година американският президент Роналд Рейгън и руският началник Михаил Горбачов се срещат в исландската столица Рейкявик в опит да продължат диалозите за редуциране на своите ракетни арсенали в Европа.
Митологията на американската Републиканска партия дефинира починалия президент Роналд Рейгън като героичния боец от Студената война, който срутва Съветския съюз. Към 1985 година Горбачов е уверен, че руската система „ е прекомерно тромава във военно отношение и се нуждае от стопански и политически промени ”.
1994 година апаратът на НАСА „ Магелан ” е опустошен от атмосферата на Венера след привършване на задачата си. Апаратът е изстрелян през 1989 година и влиза в орбита към Венера през 1990 година
Апаратът носи името на португалския откривател от епохата на Великите географски открития на 16 в. Фернандо Магелан. „ Магелан ” е първият галактически уред, изстрелян благодарение на галактическата совалка - совалката „ Атлантис ”. Той е наведен в ниска земна орбита, откъдето неговата инерционна горна степен се задейства и го привежда в околослънчева орбита. След към 1,5 обиколки към Слънцето „ Магелан ” навлиза в орбита към Венера на 10 август 1990 година
До края на първото разказване на повърхността на планетата сред септември 1990 и май 1991 година Магелан съумява да снима 84%. Впоследствие са осъществени още два цикъла от май 1991 година до септември 1992 година, увеличавайки общия % на 98. Последвалите цикли имат за цел определяне на разлики на терена на планетата по отношение на предходни проучвания, както и основаване на триизмерни модели на повърхността, употребявайки правилото на стереозрението.
По време на осмия орбитален цикъл от септември 1992 до май 1993 година е измерено гравитационното поле на планетата. „ Магелан ” предава сигнал с закрепена периодичност към Земята. При прекосяване на апарата над област с по-силно от междинното гравитационно поле той се форсира. Аналогично, след прекосяване на област с ниска гравитация апаратът се забавя. В двата случая, породеният доплеров резултат може да бъде измерен с задоволителна акуратност от наземните станции, с цел да бъде основана подробна карта на гравитацията на Венера.
Към края на четвъртия орбитален цикъл през май 1993 година наземният надзор привежда апарата на по-ниска орбита, употребявайки неизпробвания до тогава способ на атмосферно търкане. При всяко завъртане към планетата при периселен апаратът навлиза в най-горните пластове на атмосферата й, губейки част от орбиталната си скорост.
След края на петия орбитален цикъл през април 1994 година „ Магелан ” стартира шестия и финален цикъл, събирайки данни за гравитацията на планетата, както и провеждайки радарни наблюдения. До изчерпване на задачата апаратът събира данни за гравитацията на 95% от повърхността.
През септември 1994 година орбитата на „ Магелан ” е занижена още един път за осъществяване на по този начин наречения опит „ вятърна мелница ”. По време на опита слънчевите панели на апарата са приведени в настройка, сходна на крилете на вятърна мелница. Орбитата на апарата минава през връхните пластове на атмосферата на Венера, като газовете се стремят да завъртят крилете на „ мелницата ”. Чрез премерване на въртящия миг, нужен на бордните мотори, с цел да противостоят на завъртането на апарата, са изследвани характерностите на молекулите в атмосферата на планетата, като са получени значими данни за изграждане на идващото потомство галактически апарати.
На 11 октомври 1994 година орбитата на „ Магелан ” е занижена за финален път и на идващия ден връзката с апарата е изгубена. Счита се, че след още един ден апаратът отчасти е изгорен в гъстата атмосфера, като някои елементи може би са достигнали до повърхността.
Още на 2 август 1939 година Айнщайн написа първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива опцията за основаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни дейности, които да подтикват разработките. Няколко години по-късно Айнщайн осъзнава ролята си в този исторически миг и надълбоко съжалява.
Прочетете още
Бойните дейности станали причина за ускорение на всички военни разработки, а най-после атомната бомба била тествана на процедура за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Ето и текстът на писмото на Айнщайн:
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми чрез ръкопис, ме кара да допускам, че детайлът уран може да се трансформира в нов и значим източник на сила в най-близко бъдеще. Някои зародили аспекти на обстановката допускат зоркост и при нужда - бързи дейности от страна на Администрацията. Ето за какво считам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните обстоятелства и рекомендации.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази възможност посредством работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е допустимо да се построи верижна нуклеарна реакция с огромна маса уран, посредством който голяма мощ и огромни количества нови детайли, сходни на радий, ще бъдат създадени. Сега към този момент е съвсем несъмнено, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще докара и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, въпреки и с по-малка сигурност, че изключително мощни бомби от този тип могат да бъдат направени по този метод. Една единствена бомба от този тип, пренесена от транспортен съд и взривена на пристанище, може безапелационно да унищожи цялото пристанище дружно с някои прилежащи територии. Така или другояче, такива бомби може да се окажат прекомерно тежки за превозване по въздух.
Съединените Американски Щати имат единствено небогати уранови руди в лимитирани количества. Има добра руда в Канада и някогашна Чехословакия, само че най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази обстановка може да помислите за желателно да се поддържа непрекъснат контакт сред Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от вероятните разновидности за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който евентуално би могъл да спомага като неофициален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до държавните департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развиване и да придвижи напред рекомендациите за държавно деяние, отделяйки особено внимание на казуса за опазването на доставената за Съединени американски щати уранова руда.
б) да се ускори пробната работа, която понастоящем е провеждана в границите на бюджетите на университетските лаборатории, посредством набиране на средства, в случай че такива са нужни, чрез неговите контакти с частни лица, които желаят да създадат своя принос за идеята и може би също като получи подпомагане от индустриални лаборатории, които разполагат с нужното съоръжение.
Разбирам, че Германия в действителност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкоз ранно деяние може да се подразбере, че синът на немския зам.-министър на външните работи декор Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е възобновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн
1949 година Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на Германска демократична република. Като началник на Германска демократична република Фридрих Вилхелм Райнхолд Пик е завещан от Валтер Улбрихт, който е ръководител на Държавният съвет на страната.
Въпреки че в началото стартира да учи в учебно заведение за дърводелци, комбинацията от динамично разрастващите се международни събития, избрана идеология и политическите упоритости на Пик, води до живот на политически деятел. Като дърводелец през 1894 година се причислява към Федерацията на служащите в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става ръководител на градска регионална администрация на партията през 1899 година, а през 1906 година става секретар, работещ на цялостен работен ден за СДП.
Въпреки че болшинството в СДП поддържа немското държавното управление през Първата международна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се опълчва на войната. Той намерено изрича своите визии против войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във боен затвор. След като е освободен, живее за малко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 година, и се причислява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).
Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 година, Пик напуща Германия в посока Франция, след което се реалокира в Москва през 1935 година В Москва работи за Комунистическата партия. От 1938 до 1943 година заема позицията на общоприет секретар на Комунистическия интернационал. През 1943 година е измежду учредителите на Националния Комитет за Свободна Германия (НКСГ). В комитета се възнамерява бъдещето на Германия, след края на Втората международна война. С края на войната, през 1945 година, се завръща в Германия дружно с Червената войска.
През 1949 година е определен за първи Президент на новосъздадената Германска Демократична Република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до гибелта си през 1960 година Пик заема висшите държавни и партийни постове, с помощта на доверието което има в него Йосиф Сталин.
1958 година НАСА изстрелва лунната сонда „ Пионер 1 ”, която пада назад на Земята и изгаря. Американската галактическа стратегия има за задача проучване на планетите в Слънчевата система от безпилотни галактически апарати. Двата най-известни апарата са „ Пионер 10 ” и „ Пионер 11 ”, които изследват външните планети и напущат Слънчевата система.
Първите задачи са опит да се преодолее земното притегляне, с цел да се потвърди, че това е осъществимо, както и да се учи Луната. Това включва и първата задача на НАСА, която е образувана от тогавашната НАКА. Тези задачи са извършени от американските военновъздушни сили и войска.
1962 година открит е Вторият ватикански събор. Той е призован по самодейност на папа Йоан XXIII за ободряване на католическата черква.
Съборът продължава работата си повече от три години и е закрит на 8 декември 1965 година Проведени са седем сесии, от които папа Йоан XXII управлява единствено първата, а останалите шест са ръководени от неговия правоприемник - папа Павел VI. В Събора вземат участие 3058 духовни лица и група специалисти. Като слушатели участват и делегати от други некатолически християнски църкви - общо 17 представители на православни и протестантски църкви.
Вторият ватикански събор стартира промяна в Католическата черква посредством отварянето й към други религии и промяна в литургията.
По време на Събора папа Павел VI открива непосредствен контакт с патриарха на Вселенската патриаршия Атинагор I. В резултат на този контакт на 5 декември 1965 година са анулирани взаимните отлъчвания от 1054 година на Римския папа и на Константинополския патриарх.
Вторият ватикански събор се прави оценка от Католическата черква, че е измежду най-важните събития в делата на християнството през 20 в. Католическата черква претърпява значими промени, които обаче не са равнозначно оценени от техните поддръжници и критици. Още по време на Събора редица теолози, философи, журналисти и политици показват разнообразни отзиви, които са или близки или сериозни до прекаленост.
1968 година НАСА изстрелва галактическият уред „ Аполо 7 ”. Това е първата пилотирана задача по програмата и първата задача с екипаж от трима на Американската галактическа стратегия астронавтите Уоли Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам на борда.
Главната цел на задачата е да тества командния модул в околоземна орбита. Корабът е изстрелян от стартова площадка 34 на Кейп Канаверал в 15.02:45 ч. В 17.57:07 ч. „ Аполо 7 ” се отделя от последната степен на ракетата Сатурн.
Мисията трае до 22 октомври с.г. В 10.42:01 ч. на 22 октомври е пуснат моторът на кораба, който работи 12 секунди. В 10.46:18 ч. командният модул се отделя от сервизния. В 10.56:11 ч. навлиза в атмосферата и в 11.11:48 ч. се приводнява в Атлантическия океан на 3,5 км от избрания регион.
1984 година в открития космос за първи път излиза американска астронавтка - Кетрин Съливан. Това става по време на задачата STS-41G, обитавал в орбита от 5 до 13 октомври. Тя е петата жена в историята, която лети в космоса - пред нея са две рускини и две американки.
Съливан приключва Калифорнийския университет в Санта Круз през 1973 година и получава степен бакалавър по земеделие. През 1978 година получава степен лекар по геология в университета в град Халифакс.
През 1978 година получава подготовка експерт по системи за ръководство на височинния проучвателен аероплан на НАСА WB-57F и взема присъединяване в разнообразни стратегии по отдалечено проучване на Аляска.
Кетрин Съливан прави кариера във военната океанография на Съединени американски щати и има звание капитан. След полетите, през 1993 година е назначена за началник на изследователската работа в Националното ръководство по проучване на океаните и атмосферата.
Тя е 30-та по ред американска астронавтка. Освен полета през 1984 година лети още два пъти - от 24 до 29 април 1990 година като експерт в полета на STS-31 и от 24 март до 2 април 1992 година в полета на STS-45. Намирала се е в космоса общо 532 часа, от които 3.29 ч. в открития космос.
1986 година американският президент Роналд Рейгън и руският началник Михаил Горбачов се срещат в исландската столица Рейкявик в опит да продължат диалозите за редуциране на своите ракетни арсенали в Европа.
Митологията на американската Републиканска партия дефинира починалия президент Роналд Рейгън като героичния боец от Студената война, който срутва Съветския съюз. Към 1985 година Горбачов е уверен, че руската система „ е прекомерно тромава във военно отношение и се нуждае от стопански и политически промени ”.
1994 година апаратът на НАСА „ Магелан ” е опустошен от атмосферата на Венера след привършване на задачата си. Апаратът е изстрелян през 1989 година и влиза в орбита към Венера през 1990 година
Апаратът носи името на португалския откривател от епохата на Великите географски открития на 16 в. Фернандо Магелан. „ Магелан ” е първият галактически уред, изстрелян благодарение на галактическата совалка - совалката „ Атлантис ”. Той е наведен в ниска земна орбита, откъдето неговата инерционна горна степен се задейства и го привежда в околослънчева орбита. След към 1,5 обиколки към Слънцето „ Магелан ” навлиза в орбита към Венера на 10 август 1990 година
До края на първото разказване на повърхността на планетата сред септември 1990 и май 1991 година Магелан съумява да снима 84%. Впоследствие са осъществени още два цикъла от май 1991 година до септември 1992 година, увеличавайки общия % на 98. Последвалите цикли имат за цел определяне на разлики на терена на планетата по отношение на предходни проучвания, както и основаване на триизмерни модели на повърхността, употребявайки правилото на стереозрението.
По време на осмия орбитален цикъл от септември 1992 до май 1993 година е измерено гравитационното поле на планетата. „ Магелан ” предава сигнал с закрепена периодичност към Земята. При прекосяване на апарата над област с по-силно от междинното гравитационно поле той се форсира. Аналогично, след прекосяване на област с ниска гравитация апаратът се забавя. В двата случая, породеният доплеров резултат може да бъде измерен с задоволителна акуратност от наземните станции, с цел да бъде основана подробна карта на гравитацията на Венера.
Към края на четвъртия орбитален цикъл през май 1993 година наземният надзор привежда апарата на по-ниска орбита, употребявайки неизпробвания до тогава способ на атмосферно търкане. При всяко завъртане към планетата при периселен апаратът навлиза в най-горните пластове на атмосферата й, губейки част от орбиталната си скорост.
След края на петия орбитален цикъл през април 1994 година „ Магелан ” стартира шестия и финален цикъл, събирайки данни за гравитацията на планетата, както и провеждайки радарни наблюдения. До изчерпване на задачата апаратът събира данни за гравитацията на 95% от повърхността.
През септември 1994 година орбитата на „ Магелан ” е занижена още един път за осъществяване на по този начин наречения опит „ вятърна мелница ”. По време на опита слънчевите панели на апарата са приведени в настройка, сходна на крилете на вятърна мелница. Орбитата на апарата минава през връхните пластове на атмосферата на Венера, като газовете се стремят да завъртят крилете на „ мелницата ”. Чрез премерване на въртящия миг, нужен на бордните мотори, с цел да противостоят на завъртането на апарата, са изследвани характерностите на молекулите в атмосферата на планетата, като са получени значими данни за изграждане на идващото потомство галактически апарати.
На 11 октомври 1994 година орбитата на „ Магелан ” е занижена за финален път и на идващия ден връзката с апарата е изгубена. Счита се, че след още един ден апаратът отчасти е изгорен в гъстата атмосфера, като някои елементи може би са достигнали до повърхността.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ