(1900 ~ 1986) Да култивираме в себе си доволство Хората

(1900 ~ 1986)

Да култивираме в себе си доволство

Хората не приказват постоянно за това какъв брой е значимо човек да се усеща удовлетворен, задоволен - и малко на брой осъзнават мащабите на вредата от навика, който множеството хора имат, да са постоянно недоволни от всичко и всички и да разрушават хармонията навсякъде. И което е още по-опасно - в нашата ера има наклонност доволството да се смята за симптом на доверчивост, нелепост, а недоволството, назад - за симптом на просветеност.

Разбира се, в случай че единствено си давате малко тип, че сте недоволни, едвам издигнете своя авторитет, вредата няма да е доста огромна, само че в случай че недоволството в действителност се вкорени във вас - това е пагубно и би трябвало да се вземат ограничения. Трябва да се проучват аргументите за непрекъснатото неодобрение. Много постоянно те се крият в едно погрешно мислене или някакви дефекти във възпитанието.

От позиция на Висшата Разумност, продължителното неодобрение, поддържано умишлено или неумишлено, постоянно поразява нещо вътре в индивида. Този, който не стопира да се жалва и да упреква Господа, живота и цялото човечество, би трябвало да знае, че такова отношение

и държание са извънредно нездравословни и рискови и че препоръките, които му нашепват от вътрешната страна, са прекомерно пагубни. Тъй като недоволният човек не е в положение да попречи на това свое възприятие да се изрази на открито, да се прояви, той има тъмно изражение, навъсен взор, недодялан глас, внезапни придвижвания, което го прави противен за другите. Макар и да е правилно, че хората са склонни да смятат недоволните за по-умни и интелигентни от останалите, напълно не намират за прелестно съжителството с тях - и се отдръпват. Как да остане човек край хора, които непрекъснато се оплакват и заразяват атмосферата със своите тъжби, упреци и неодобрение? Недоволството е като черен пушек, който прониква в душата и я завладява - и оня, който го подхранва в себе си, в последна сметка се саморазрушава. Очевидно, хубавото въодушевление, насладата не могат да се възцарят дефинитивно в къс период. Доброто въодушевление постоянно е израз на избран характер, а няма нищо по-трудно от това човек да промени темперамента си. И въпреки всичко, посредством своята мисъл и с помощта на Любовта и волята, ние сме способни да променяме своите вътрешни положения.

Ако хората бяха почтени, с ясно схващане и проникновен разум, щяха да открият, че в реалност, позитивната страна на живота постоянно доминира и качествено, и количествено. Един доста елементарен, елементарен образец - на Лазурния бряг в годината има повече хубави и ясни, в сравнение с дъждовни дни, само че при най-малкия пороен дъжд, всички се оплакват от неприятното време - хората не помнят, че времето е било хубаво в продължение на седмици. Е, по този начин постъпват и във всички други области на живота. Да бъде човек неудовлетворен - това значи да признае, че не желае да има ясно схващане за действителността. Трябва най-малкото да бъдем задоволително почтени да виждаме нещата и от двете им страни.

Онзи, който показва постоянно доволство и оптимизъм, също не е в Истината, само че когато се гневите поради това, че някой е споделил нещо, което не ви е харесало, или че сте платили за освен това, в сравнение с сте очаквали, или тъй като супата е пресолена, или пък сте изгубили вестника си, и реагирате на такива дребни, незначителни неволи, като че ли е станала цяла злополука - това поражда у вас едно положение, с което сами себе си разрушавате. Постарайте се от в този момент нататък да уравновесявате всичко, като на всяка дреболия в ежедневния си живот, която ви нервира, противопоставяте обстоятелството, че имате ръце и крайници, с помощта на които можете да вършите толкоз прелестни неща; имате също очи, уши, нос, уста, които ви дават опция да виждате, да чувате, да помирисвате, да дишате, да вкусвате, да говорите, да изразявате своето удивление и страхопочитание... Имате работа, дом, другари... И при най-малката тягост сте подготвени да забравите всички тези неоценими благосъстояния и да внесете ужас и разкол в живота на своето семейство и на цялото общество? Това е доказателство, че ви липсва разумност.

Поставете дребните неприятности на съществуването лице против лице с всички богатства, които Провидението обилно ви е предоставило, и си направете заключения. Твърде постоянно хората вършат тъкмо противоположното - съпоставят дребното, което имат, с всичко това, което имат съседите: „ Ах, ах, оня там към този момент има кола, а аз към момента карам велосипед!... Ако безусловно желаете да вършиме съпоставения, за какво не видите всички прерогативи, които имате спрямо толкоз доста други хора, които тънат в ограничения, които са нещастни или заболели? За част от хората, това непрекъснато неодобрение и тази непрекъсната непризнателност са симптом за неявяване на разумност - вместо да видят богатствата и благословенията, с които ги обсипва Небето, на всички места виждат единствено аргументи да губят своята религия, своята обич, своята признателност.

Съществуват отговори на всички възражения, които тъгата и обезсърчението биха могли да показват. Все отново хората би трябвало да се съгласят да погледнат по различен метод на нещата - да стартират да разсъждават по различен метод: пред всяко събитие, пред всяка обстановка, спрете се за момент, с цел да разгледате и двата аспекта - негативния, само че също и позитивния. Очевидно, не трябва да се самозаблуждаваме, повтаряйки си, че всичко е наред, само че също по този начин би трябвало да престанем да концентрираме вниманието си само върху мрачната страна на живота. Мислите си: „ О, всичко това към този момент го знаем “. Е, добре тогава - приложете го, като е толкоз просто! Самонаблюдавайте се, и ще откриете, че постоянно забравяте това предписание и се предавате на недоволството и скептицизма. И тогава, освен че към този момент не разсъждавате вярно, само че и пречите на своята Душа да се разгърне, да се повдигне и да полети. По подобен метод се саморазрушавате духовно и физически. Защо за човек, който непрекъснато се тревожи и е незадоволен, на всекидневен език споделят, че „ кръвта му кипи от неодобрение “ или още че „ се изяжда от гняв “, или че „ кълве черния си дроб “?

Недоволството е възможно единствено в случай че човек е неудовлетворен от себе си. Не бива да изпитвате доволство от себе си дори в случай че имате огромни духовни достижения. Защо? Защото рискувате да станете тщеславни, самодоволни и по този начин да спрете придвижването си напред, да спрете своето рационализиране. Когато сте недоволни от себе си, това възприятие ви дава повод, принуждава ви да работите, да се усъвършенствате. Но с цел да не се трансформира това неодобрение в натрапчиво разрушително положение, би трябвало да възстановявате равновесието си, бидейки удовлетворени от другите. Това вътрешно отношение ще ви защищити да не изпаднете в едно прекомерно отрицателно положение, което би могло да ви докара до цялостно отчаяние. Търсете красивото и положителното във всички същества - изключително в тези, които са съдействали посредством своя талант, посредством своите добродетели за развиването на човечеството - по подобен метод ще бъдете постоянно изпълнени с учудване и възхита и в никакъв случай няма да се изложите на заплахата да потънете в обезсърчение и безизходност.

Този, който си дава сметка, че не е съумял да прояви тези качества, които се е надявал, че има, не би трябвало да се обезсърчава, възмущава и бунтува. Ако човек е обезсърчен и сърдит на себе си или на другите, или на Господа, това е доста зле за него - би трябвало да бъде по-смирен, другояче това демонстрира, че мисли погрешно и че към момента е зависещ на нисшата си природа, която е съумяла да се промъкне и прояви в миг, когато е намерила изключително удобни условия. Сякаш Небето е споделило на избрани хора или условия: „ Елате, „ ухапете “ го малко или му кажете няколко думички, с цел да забележим какво ще се случи “. И това, което се случва, е една блъсканица, която потвърждава, че не е бил подготвен да посрещне тестванията. Е, добре, дори и в този миг той не би трябвало да се натъжава и обезсърчава, другояче това демонстрира само че той е толкоз придирчив, че желае неща, към момента непостижими за него, и в случай че не оправи ситуацията, ще приключи със саморазрушение. Позволено е да бъдем унили и тъжни, само че единствено при неуспехите и нещастията на другите, а не заради личните си неудовлетворени стремежи и упоритости. Нека тези, които постоянно изпадат в сходно положение, да знаят, че не са изключително напреднали в развиването си, защото аргументите за тъгата и унинието се коренят в нисшата природа.

За да обобщим целия този въпрос, може да се каже затова, че съществува поток на Живота и поток на Смъртта - и първата степен на Смъртта е недоволството. Да, тъй като, в случай че не се вземат ограничения, недоволството се трансформира в оскърбление и страдалчество, а страданието - в тъга и болежка. Тази болежка, която изначало визира единствено психологичния проект, в последна сметка стига и до физическия проект и го завладява. Един ден тя се трансформира в болест, а заболяването води до гибел. Между недоволството и гибелта, явно, има доста междинни стадии, само че лека-полека всеки един от тези стадии неизбежно води до идващия. Доволството, назад, ви свързва с потока на Живота. Доволният се усеща изпълнен с признателност към Небето и живее в Мир. Този Мир му дава мощ, силата му носи цялост - и той стартира да вкусва от Вечния Живот...

Онзи, който се стреми към съвършенство, който желае духовете на Природата да му оказват помощ в неговата работа, би трябвало да бъде признателен за всичко, което има, и да излъчва нещо положително към другите. Следователно от в този момент нататък се учете да бъдете удовлетворени, и то тъкмо от нещата, които сте презирали и пренебрегвали. Всеки ден се старайте да намерите най-малко едно нещо, което да ви извърши с удивление и учудване, и го вложете в сърцето и в мозъка си. Ако всеки ден благодарите на Господа, в случай че сте удовлетворени от всичко, което Той ви дава, значи, владеете магическата Тайна, която може да преобрази вашия живот, и даже светлозарните духове на Природата ще дойдат по-близо до вас, с цел да ви оказват помощ.

От: „ Хармония и здраве “, Омраам Микаел Айванов, изд. Авир, 2014 година
Снимки: Omraam Mikhaël Aïvanhov - Spiritual Master