(1895 ~ 1986) Всеки от нас живее в тесния кръг

(1895 ~ 1986)

Всеки от нас живее в тесния кръг на защитаващите ни отговори. Умът, със своите забрани, самолюбие, излъгани очаквания и премеждия, образува това, което назоваваме „ мен “ и “аз ”.

Съществува разграничение сред мозъка и мозъка. Мозъкът разделя, само че той не може да вижда всичко напълно, той работи в избрани граници. А мозъкът е повсеместен и може да възприема цялото. Мозъкът е включен в мозъка, само че мозъкът не съдържа мозъка. Колкото и да е пречистена и изтънчена, мисълта не е способна схване, разбере и обхване всичко напълно. Не мозъкът, само че мозъкът е кадърен за изцяло виждане.

Ние сме развили мозъка до толкоз невероятна степен. Всичкото наше обучение е обработване на мозъка, тъй като има облага от развиването на техниката, в придобиването на познание. Способността за виждане на цялото, на тоталното съществувание – в такова усещане няма претекст за печалба; ето за какво ние го пренебрегваме. За нас специализацията е по-важна от разбирането. А има схващане единствено там, където има усещане на цялостността. До каквато и степен да развиете мозъка, да проанализирате аргументите и следствията на обособени събития, вашата мисъл не ще може да унищожи страданието. Само в случай че мозъкът възприема следствието, повода и целия развой като цяло и минава оттатък рамките му, тогава страданието се приключва.

За множеството от нас работата е станала доста значима, тъй като от нея зависи ситуацията ни в обществото и материалното ни благоденствие. А когато статуса в обществото, учреден на нашата специалност стане значим, тогава поражда несъгласие и спор. Колко доста почитаме учения и поглеждаме с неуважение готвача! Как единствено поглеждаме министъра, генерала, и подценяваме боеца! Така че има несъгласие, когато статуса зависи от професията; има класово неравноправие, класова битка. Обществото може да се пробва да отстрани класата, само че до тогава, до момента в който съществува статус подчинен от специалността, ще съществуват и класите. А това е всичко, което желаеме. Ние всички желаеме статус, който е власт и мощ.

Знаете ли, силата (властта – б.пр.) е неизмеримо нещо. Всеки я преследва: отшелника, генерала, ученият, домакинята, брачният партньор. Ние всички желаеме мощ и власт: силата, която парите дават, силата да доминирате, силата на знанието, силата на властта. Тя ни дава място, авторитет и това е, което желаеме. А силата е зло, била тя властта на диктатора, властта на брачната половинка над брачна половинка или брачният партньор над брачната половинка. Тя е зло, тъй като принуждава другите да се съгласят, да се пригодят; и в този развой няма независимост. А ние я желаеме доста изискано или доста грубо; и таман по тази причина преследваме и знанието. Знанието е толкоз значимо за множеството от нас, и ние гледаме на учените с техните интелектуални трикове, тъй като със знанието върви и силата.

Моля, слушайте не просто мен, а вашите мозъци, мозъци и сърца. Наблюдавайте там и ще видите какъв брой жадно множеството от нас търсят тази мощ. А където има търсене на мощ, няма развой на учене. Само почтеният разум може да учи; единствено млад, пресен разум се любува на ученето, а не разум и мозък обременени от познание, от опит. Познанието и ученето, не значат струпване на сведения. Държейки се за знанието и прибавяйки още познание вие преставате да учите. 

„ За страданието и религиозността “ (със съкращение), из Парижките беседи на Кришнамурти, 24.IX.1961 година
Източник: 
Снимка: Jiddu Krishnamurti (1895-1986); taringa.net