(1882 ~ 1927) ♥ Тайната на здравето е в хармонията

(1882 ~ 1927)

♥ Тайната на здравето е в хармонията

Първото нещо, което би трябвало да разберем за здравето, е този принцип – заболяването не е нищо друго, с изключение на какофония. Тайната на здравето е в хармонията.

Разстройването на тона и нередовността на ритъма са главните аргументи за всяка болест. Обяснението на това осуетяване е, че има избран звук, който посредством дъха вибрира в цялото тяло, във всеки канал на тялото. Този звук е самостоятелен и вибрира непрестанно във всеки човек. Когато мистиците са споделили, че всеки има своя нота, не става дума за звуците на пианото, а за звука, който дъхът поддържа като несекващ звук. Ако не се грижим за себе си и допуснем да бъдем повлияни от всяка външна смяна, също като водата в морето ние ще се издигаме и спадаме, насочвани от въздушните течения. В естественото си положение човек има способността да остане непреклонен в боязън, наслада и паники, да не разрешава да бъде развяван по всички страни като хартийка, а да устоя на всичко и да резервира непоклатимост и целокупност при всяко сходно въздействие.

Някой може да каже, че даже водата и камъкът са подложени на влияние. Човекът не е нито камък, нито вода – той съдържа всичко. Той е крайният плод на сътворението и би трябвало да може да покаже еволюцията си в своята балансираност. Онзи, който непрекъснато мени настроенията си – в един миг се радва, а в идващия е угнетен – не може да поддържа тона, който му дава равновесие и е в основата на същинското здраве. Колко малко хора знаят, че не удоволствията и веселбите водят към положително здраве! Точно противоположното – в днешния свят веселието трае един ден, а през идващите 10 дни човек боледува, тъй като сходен метод на живот не е ориентиран към поддържане на вътрешно равновесие. Когато човек стане сензитивен към най-малкото нещо, което се изпречи на пътя му, звученето на неговия звук се трансформира, трансформира се в тон, чужд за тялото и това поражда болест. Твърде доста обезсърчение или прекалено много наслада – всичко прекалено би трябвало да се заобикаля. Има натури, които постоянно търсят крайностите. Те толкоз мощно се стремят към развлечения и забавление, че най-после се уморяват от това и изпадат в горест и обезсърчение. Точно такива хора боледуват по-често. Ако един инструмент не се поддържа надъхан, в случай че всеки, който го вземе, свири на него както му падне, инструментът ще се скапе. Тялото е инструмент, най-свещеният инструмент, който самичък Бог е основал за своята божествена цел. Ако неговата конфигурация се поддържа и струните не се разхлабят, инструментът се трансформира в средството за реализиране на хармонията, поради която Бог е основал индивида.

Как се поддържа настройката на този инструмент? Първо, и металните струни, и струните на червата желаят филтриране. От същото имат потребност и белите дробове и вените. Това е, което им дава подготвеност за работа. Как би трябвало да ги поддържаме чисти? Чрез грижливо подбрана храна, трезвеност и вярно дишане, тъй като за филтриране се употребяват освен водата и земята. Най-доброто средство е въздухът и качеството, което той съдържа и което ние вдишваме. Ако знаем по какъв начин да използваме дишането, с цел да поддържаме каналите в тялото чисти, значи знаем по какъв начин да поддържаме положителното здраве. Така тонът, характерната нота на всеки човек се резервира и не се нарушава. Когато човек вибрира със своя звук, който е в сходство с самостоятелната му еволюция, той е себе си, той е надъхан на височината на звука, за която е основан, височината, на която би трябвало да съществува и в която се усеща обикновено и комфортно.

Ето че стигаме до ритъма. В пулсирането в главата и сърцето има темп и когато този темп е нарушен, поражда болест, тъй като това води до разстройства в целия механизъм, чиято редовност зависи от поддържането на ритъма. Когато човек ненадейно чуе нещо ужасно, ритъмът бива нарушен, пулсирането се трансформира. Всеки потрес, който той претърпява, смущава неговия темп. Много постоянно можем да видим по какъв начин, колкото и сполучливо да е минала интервенцията, тя оставя белег, и то вечно. Бъде ли нарушен ритъмът, е извънредно мъчно да върнем естественото му положение.

Ако ритъмът е загубен, би трябвало да го върнем, прилагайки мъдрост, тъй като създадем ли внезапно изпитание да го възстановим, можем да го изгубим още повече. Ако ритъмът е доста занимателен или пък прекомерно интензивен, опитът да върнем естествената му скорост може да го разстрои, а разстройването му да докара до нарушение на цялостното положение. Процесът би трябвало да е еволюционен и умно осъществен. Ако ритъмът е прекомерно забързан, той би трябвало бавно да бъде доведен до естественото си състояние. Ако пък е прекомерно занимателен, последователно би трябвало да бъде забързан. Това изисква самообладание и мощ. Когато настройваме цигулка, няма внезапно да завъртим ключа, тъй като, първо, това е невероятно, и второ, рискуваме да скъсаме струната. Дори най-недоловимата смяна на настройката изисква последователно въртене на ключа. По този метод се икономисват старания и работата е сполучливо осъществена.

Внимателното отношение, което се приема за морална полезност, е нещо друго, само че даже в дейностите и придвижванията лекотата и вниманието също са нужни. Във всяко придвижване, във всяка стъпка, която вършим, би трябвало да има темп. Ако се огледаме, ще забележим какви непохватни придвижвания правят хората. Цялостното им положение не може да бъде естествено, тъй като ритъмът им не е верен – по тази причина хората боледуват още веднъж и още веднъж. Дори и да не бъде открита никаква болест, самият факт, че в придвижванията няма темп, значи, че положението е в нередовност. Редовността в навиците, дейностите, почивката, храненето, пиенето, седенето, ходенето и въобще във всичко, дава на индивида оня темп, който е необходим и който придава комплектност на музиката на живота.

Когато ритъмът и тонът на детето са нарушени, целебното влияние на майката, постоянно оказано неумишлено, е нещо, което лекарят не може да провокира и след хиляда години. Песента, която майката запява, колкото и простичка да е, идва от дълбините на нейната същина и е наситена с лечебна мощ. За един момент тя може да излекува детето. Ласките и нежното потупване му влияят по-благотворно от което и да е лекарство. Дори и да не си дава ясна сметка, майката инстинктивно прави това, когато вътрешният темп на детето е нарушен, и му пее, когато тонът му е смутен.

А що се отнася до умствената част от нашата същина, механизмът е още по-деликатен от тялото. Тук също има звук, характерен за всеки според взаимозависимост от неговата еволюция. Човек се усеща в положително здраве, когато вибрира личният му звук. Но в случай че характерната му височина е изменена, той се усеща некомфортно и това чувство може да докара до болест. Всеки израз на пристрастеност, наслада, яд, боязън, който нарушава непрекъснатостта на този звук, влияе на здравето. Зад мисълта има възприятие и възприятието е това, което поддържа тона. Мисълта е на повърхността. За да поддържат непрекъснатостта на тона, мистиците ползват специфични практики.

В древността, вместо потребления през днешния ден орган, е имало традиция четири-пет индивида да поддържат един звук със затворена уста. Останах мощно впечатлен, когато след завръщането си от Индия го чух още веднъж в една съветска черква. Биенето на камбаната, практикувано в църквите както едно време, по този начин и през днешния ден, няма за цел само да привика хората на работа. Тайното обръщение е да ги настрои на техния характерен звук, да им подсети: „ В теб непрестанно вибрира звук, настрой се към него! ” Ако това конфигуриране не е направено, слабостта остава, даже откакто заболяването е минала. Външното лекарство не лекува, в случай че човек не е оздравял ментално. Ако духът му не е оздравял, следата от заболяването остава и ритъмът на мозъка е нарушен.

Когато мозъкът на един човек е възприел по-бърза или по-бавна от неговата естествена скорост, или скача от мисъл на мисъл, движейки се с десетки мисли в минута, без значение какъв брой е интелектуален, този човек не може да бъде естествен. Или пък, в случай че е захласнат от една-единствена мисъл, вместо да върви напред, той остава вкопчен в депресията си, в страховете и разочарованията и това ще го разболее. Нарушаването на ритъма на мозъка е това, което предизвиква умствено разстройство.

С това не желая да кажа, че ритъмът на мозъка на един човек би трябвало да е като този на различен. Не, всеки има собствен характерен темп. Веднъж мой възпитаник, макар че на драго сърце ме придружаваше в разходката ми, се почувства доста дискомфортно, защото не можеше да върви постепенно като мен. И тъй като е прям и неналожителен, го показа с мен. Отговорих му: „ Разходката е превъзходна. ”

Причината беше, че неговият темп беше друг и всеки различен темп му създаваше неприятно чувство. За да се усеща добре, той трябваше непрекъснато да препуска по всички страни. Така че човек може да усети кое го кара да се усеща комфортно и кое – не, във всичко, което прави. Ако не го усеща, значи не обръща внимание на своята същина. Мъдростта е в разбирането на себе си. Ако умеем да поддържаме естествения темп на мозъка, това е задоволително, с цел да сме здрави.

Избрано от: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “, 2012 година
Изображения: bg.wikipedia.org, sufimovement.ru