Завистта и лъжата като признаци на егоизма ♥ Рудолф ЩАЙНЕР
(1861 ~ 1925)
~ Завистта и лъжливостта
Да поговорим за това, което се назовава злоба и лъжливост. Ако се огледате в живота, елементарно ще откриете, че има една естествена неприязън към тези две човешки качества. И даже когато се взираме в хора, които са водачи за други хора в живота, виждаме, че за тях е значимо да нямат тези два порока. Например Гьоте, който беше ангажиран с практикуването на душевните знания, мислейки за грешките си, загатва: Имам тази или онази неточност, това или това преимущество, само че най-важното ми се коства, че действителната злоба не може да се причисли към моите пороци. - И великият Бенвенуто Челини споделя, че се радва, че не му се постанова да лъже себе си. - Така виждаме, че тези велики персони са усетили значимостта на битката с тези две човешки характерности. И най-простият, най-наивният човек е склонен по отношение на оценката или по отношение на антипатията на тези пороци към водачите на човечеството.
~ Завистта и лъжата като признаци на егоизма
Когато се запитаме за какво тези две качества се осъждат много инстинктивно, осъзнаваме че надали нещо дава отговор толкоз малко на едни от най-важните земни качества като злоба и лъжливост. Те малко дават отговор на това, което назоваваме състрадание към другите хора. Защото, в случай че завиждаме на някого, ние не сме склонни да се отдадем на тази добродетел, която се спуска до най-дълбокото, най-вътрешното ядро, която влиза в Божественото на отсрещното създание. Защото емпатията (съпричастието) е скъпа, освен когато имаме емпатия, само че и когато можем да оценим ядрото, духовното създание на другия човек. Човешката благодарност, като основа на съчувствието, допуска, че ние одобряваме преимуществата на другия човек и можем да се любуваме на триумфите, стадиите на развиване на други хора. И всичко това изключва завистта. Завистта се демонстрира като качество, което е тясно обвързвано с най-силния нарцисизъм на хората.
Същото можем да кажем и за лъжата. Когато изричаме лъжа, ние нарушаваме закона по отношение на истината за определяне на връзка, който обгръща всички хора. Това, което е истината, е истина за всички хора и в нищо не можем да практикуваме насърчаване на схващане, което обгръща всички хора, с изключение на в истината. Казвайки лъжа, правим злочинство срещу връзката, която би трябвало да се простира от човешки гърди към човешки гърди. Така наподобяват нещата, когато ги гледаме като човешки същества. И в случай че ги погледнем от духовна научна позиция, ние знаем, че предходните ни въплъщения имат резултат в този живот и че сме изложени на разнообразни въздействия. Две огромни въздействия би трябвало да се случват още веднъж и още веднъж: двете въздействия, които назоваваме луциферично и ахриманско влияние…
~ Ефектът на лъжата - Лъжите унищожават връзката на съчувствието
И по прочувствен метод има нещо във всички човешки сърца, което постоянно се показва по прочут метод: Потърсете връзка, която държи всички хора дружно, която постоянно се преплита от една душа в душа, и ще я намерите. - И съответното възприятие се показва в думата „ състрадание “. Съчувствието е толкоз общо човешко качество, което, би трябвало да кажем, се демонстрира толкоз замъглено [неясно], както връзката, която върви от всяка душа към всяка душа. - И тук още веднъж човек усеща в подсъзнанието си, по какъв начин с неистина и злоба се нарушава съчувствието, признаването на общото във всички хора в най-изтъкнатия смисъл.
Какво в действителност вършим, когато излъжем даден човек? Ние не вършим нищо друго, като се изключи че сътворяваме една бариера сред нас и него. Това което би трябвало да ни свързва с него, споделеното познание за дадена истина, която би трябвало да живее в нашата душа и в неговата душа, когато нещата са верни, ние раздираме това, като му споделяме лъжа. В момента, когато споделяме неистината, ние отхвърляме, че в действителност би трябвало да живеем с най-хубавата част от себе си в другия.
И в случай че завиждаме на някого, дали за умения или за други неща в живота, тогава ние съгрешаваме по отношение на съчувствието по подобен метод, че не разпознаваме хората като това, което те в действителност би трябвало да бъдат. Нещо, което ни принадлежи и чиито добродетели, и способности, и благосъстояния, за които в действителност би трябвало да се радваме, в случай че се усещаме в действителност свързани с него.
Така че против най-красивото нещо в човешкия живот, против съчувствието, ние бъркаме, когато завиждаме, се демонстрираме като лъжливи хора. И за какво е изразено това, по един толкоз гневен метод на недоволството от тези две характерности? Защо тогава? Е, и двете свойства в действителност могат да ни покажат ясно по какъв начин това, което седи в нашата душа, пуска корени, прогресира до обвивките на нашето създание и има изключително значение за тази обвивка.
Избрано от: „ Ключова дума неистина “, Рудолф Щайнер, изд. „ Читанка “, 2023 година
Снимка: Рудолф Щайнер (1861-1925)
