Теодора Димова: Миналото се възвеличава по един зловещ начин
Всеки публицист написа, с цел да стигне до допустимо най-вече читатели . Това сподели в предаването „ Тази заран “ писателката Теодора Димова, дни откакто получи следващата си премия „ Цветето на Хеликон “.
„ Писането е нашият труд. Всеки човек се труди и това е част от нас. Не се трудят единствено хората в неравностойно състояние. Много е хубаво да честваме своя труд, единствено че този празник е претрупан с идеологически „ одежди “, които задушават насладата “, уточни тя.
Тя напомни, по какъв начин преди години всички са манифестирали пред Мавзолей – „ този монумент на посредствеността “, с усмивка в жанр „ пред нас са блеснали житата “.
Лице в лице 2 мин. Теодора Димова: В Одеса видях неща, които не познаваме, чух сирените - кръвта ти се смразява 
Лице в лице 1 мин. Теодора Димова: Ние не желаеме президентска република 
120 минути 2 мин. Теодора Димова: На Русия би трябвало да бъдем признателни, само че не и роболепни 
Лице в лице 2 мин. Теодора Димова: В Одеса видях неща, които не познаваме, чух сирените - кръвта ти се смразява 
Лице в лице 1 мин. Теодора Димова: Ние не желаеме президентска република 
120 минути 2 мин. Теодора Димова: На Русия би трябвало да бъдем признателни, само че не и роболепни „ Проблемът е, че вместо да се стремим към отърсването от тази идеологическа и историческа обремененост, ние сякаш от ден на ден и повече започваме да я пропагандираме , а я величаем, да я идеологизираме “, уточни още писателката.
Теодора Димова сподели също по този начин, че центровете на съветската агитация у нас не престават да са доста мощни. Според нея те ни въздействат и ни облъчват.
„ Всичко това става на някакви обикновени равнища, с аргумента, че едно време е било толко хубаво „ да вървим на Златни пясъци и да караме кола “. Това са едни клишета, които се повтарят до безспир и стават неразбиваеми “, уточни тя.
Писателката счита, че нещата се изместват към една „ злокобна посока “ за възвеличаване на предишното. Даде образец с това, че за възобновяване на Бузлуджа са се намерили пари, само че не и за построяването на мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин.
„ Книгите, несъмнено, не могат да спрат експанзията и войните. Това беше една огромна моя фантазия. Тя е неизпълнима. Книгите обаче могат да повлияят на всеки обособен човек и в това е тяхната мощ. Те могат да извърнат мисленето му и в това е смисъла на литературата “, сподели тя.
Теодора Димова изясни, че от известно време има чувството за „ плътна желязна завеса вътре в нас “ – нещо като тип автоцензура или някаква мъгливост в душата. „ Тя не ни дава опция да се изкажем, да приказваме свободно за предишното – умерено и без напрежение “, разясни тя.
Писателката описа, че е спряла да написа, когато е почнала войната в Украйна, тъй като била изпаднала в ступор от протичащото се. Тя не чака нищо положително, само че въпреки всичко има вяра и тя е в младите, в идващите генерации.
