Императорски заговор ли уби Пушкин?
185 от гибелта на бащата на актуалния съветски език Жорж Дантес заобикаля присъда след най-загадъчния двубой в историята и необезпокоявано се връща във Франция
Погиб поэт! - невольник чести,
- Пал, оклеветанный молвой,
С свинцом в груди и жаждой мести,
Поникнув гордой головой!.. "
Из " Смъртта на поета " на Михаил Лермонтов, 1837 година
Най-загадъчният двубой в историята на света лиши животът на бащата на съветския актуален език, стана мотив за написването на десетки бележити произведения и още толкоз легенди и легендите за ролята на императорския двор във съдбовния изстрел.
На 8 февруари преди 185 година в региона на Черната река покрай Комендантската вила близо до Санкт Петербург един съдбовен изстрел постави завършек на основоположника на съветския натурализъм Александър Сергеевич Пушкин. Но и до ден сегашен бодят клюки, че гибелта не е случайност, а част от величествен скрит план, въпреки и мнението на по-голямата част от историците и откривателите на живота и творчеството му да е противоположно.
Дуелът на Александър Пушкин с Жорж Дантес е двадесет и първия двубой на писателя, като за 15 от тях основателят е той и от тях са се състояли четири.
Останалите 11 са прекъснати след помиряване сред страните издействано основно от приятелите на Александър. В шест други случая Пушкин е бил провокиран да отбрани достойнството си. Любопитна детайлност е, че по това време дуелите в Русия са неразрешени - още от времето на Петър I, под угрозата от смъртно наказване.
През 1833 година От Прусия в Санкт Петербург идва 21-годишният французин Жорж Шарл Дантес.
Красивият чуждоземец става придружител на холандския дипломат
в Русия барон Луи Хекерен и не след дълго той е показан в царския двор и е причислен в царската армия.
Трябва да се означи, че дипломат Хекерен в никакъв случай не се е женил и се допуска че сред него и младия французин е съществувала любовна връзка. За това приказва обстоятелството, че барон Хекерен осиновява Дантес след среща с родителите на му, които са заможни земевладелци. Но с цел да разберем по-добре какво тъкмо се е случило на съдбовната дата, би трябвало да споменем няколко обстоятелството.
През 1831 година Пушкин се дами за очарователната Наталия Гончарова, която по мнението на съвременниците била шармантна и красива жена. Злите езици приказват че самият император Николай I имал аспирации към младата дама.
В тази връзка се загатва, че когато Александър се открива в Санкт Петербург през 1833 година, царят му дава най-ниската придворна купа - камер юнкер. Това е служба, давана на дебютанти в придворния и всемирски живот.
В дневника си поета записва: " Трети ден откогато съм камер-юнкер (което е извънредно възмутително за моите години). Но Дворът желае Н.Н.(Наталия Николаевна) да танцува в Аничковият замък. " Две години по-късно
Дантес се среща с Наталия и не остава апатичен към хубостта й
В средата на ноември 1836 година Пушкин и няколко негови другари получават по пощата неизвестен памфлет, написан на френски език, който гласи: " Патент за званието рогоносец. Кавалерите първа степен, командорите и кавалерите на светлейшия арден на рогоносците, събрани във Великия Капитул под председателството на Д. Л. Наришкин, единомислещо избраха господин Александър Пушкин за коадютер на великия магистър на ордена на рогоносците и историограф на ордена. Постоянен секретар граф И. Борх "
Важно е да се създадат следните разяснения. Дмитрий Лвович Наришкин е обер-егермайстер в императорския двор, чиято брачна половинка Мария Четвертинска дълги години е държанка на Александър I. Според някои съвременници Наришкин бил гей и по тази причина благосклонно затварял очи за забежките на брачната половинка си, която родила шест деца от императора.
Борх също е последовател на еднополовата обич, а брачната половинка му Любов е една от фаворитките на Николай I.
В анонимното писмо се прави непряка връзка сред брачната половинка на поета и царя, само че защото последния е ненарушим, не може да му се разгласи двубой.
Кой е създателят на кървавото писмо?
Според Пушкин създател на писмото бил Хекерен, съгласно други откриватели създатели били княз Гагарин икняз Долгоруков - видни петербургски клюкари и интриганти.
След години, при направени безчет графологични експертизи, се потвърждава че въпросните двама нямат пръст в клеветата.
Убеден в авторството на холандския дипломат, Пушкин приканва протежето му Дантес на двубой (Хекерен като посланик не може да одобри дуела).
След седмица Дантес прави предложение за сватба на Екатерина Гончарова, сестра на Наталия. Така Дантес става зет на Пушкин и след визита при царя, поетът анулира дуела.
В началото на януари 1837 година се състояла сватбата на Дантес с Екатерина, само че спорът сред Пушкин и младоженецът не утихнал. Из Санкт Петербург се носели всевъзможни клюки и " казармени смешки " по адрес на Пушкин и фамилията му.
На 7 февруари поетът изпратил на Хекерен писмо, в което много внезапно изразявал мнението си за посланика и осиновения му наследник.
Според съвремениците Пушкин бил наясно с оскърбителния звук в писмото и че това ще докара до покана за двубой.
В същия ден Луи Хекерен, посредством медиатор, оповестил на писателя че от негово име Дантес го приканва на двубой, който би трябвало да се състои в най-кратък период.
Без да се посъветва с който и да било, Пушкин се съгласил с изискванията. И по този начин, на идващия ден до горичката наоколо от Комендантската вила се е състоял дуелът, в който
Пушкин е смъртоносно ранен в корема
Условията на дуела били в директния смисъл на думата убийствени - с револвери на 20 крачки един от различен.
" Бариера " сред дуелистите били хвърлените на снега шинели на разтояние 10 крачки. Разрешавало се да се стреля на каквато и да е отдалеченост от " бариерата ".
Дантес стрелял първи и поетът паднал на снега, изтървавайки револвера си. Опирайки се на едната си ръка Пушкин стрелял и уцелил Дантес в гърдите.
Куршумът първо пробил вдигнатата ръка на французина, след което рикоширал в едно от металните копчета на мундира му, само че чупейки две от ребрата му.
Според някои откриватели Дантес е носил стоманена броня или ризница под облеклата си в разраз с разпоредбите, само че това остава недоказана хипотеза.
Веднага Пушкин е закаран в дома си, а слухът че е прострелян смъртоносно незабавно обикаля столицата. Около ранения се събрал медицинския хайлайф на Русия, измежду които имало хирурзи, бъдещи учени и персоналния доктор на царя. Куршумът засегнал тазови кости, както и предизвикал разкъсвания на стомаха. Това след това довело до газова гангрена, остеомиелит и перитонит.
Лечението се изразявало с банкет на обезболяващи, слагане на лед и медицински пиявици.
Преди гибелта си, поетът решил да докара до край делата си и
пратил известие до императора, с което го моли за амнистия
Николай I му дал отговор документално: " Ако Бог не даде да се забележим на този свят, аз ти изпращам своята амнистия и финален съвет - да умреш като християнин. За жена си и децата си не се безпокой, аз ще се погрижа ".
Търсещите сензация историци по-късно употребяват това писмо като мотив, че царят е бил виновен поради аферата му със брачната половинка на поета, а някои стигат дори и до такава степен, че дуелът е бил инспириран от императорският двор.
На 10 февруари, 46 часа и 15 минути след съдбовния изстрел, Пушкин умира. Царят удържа на думата си като покрива задълженията и ипотеките на умрелия, а също по този начин подрежда да се провиснал пенсии на жена му и децата му. Посланик Хекерен бил изпъден от Русия, а Дантес в началото наказан на гибел по закон от времето на Петър I, само че след това присъдата му е понижена и той се завръща във Франция дружно с жена си Екатерина.
Погиб поэт! - невольник чести,
- Пал, оклеветанный молвой,
С свинцом в груди и жаждой мести,
Поникнув гордой головой!.. "
Из " Смъртта на поета " на Михаил Лермонтов, 1837 година
Най-загадъчният двубой в историята на света лиши животът на бащата на съветския актуален език, стана мотив за написването на десетки бележити произведения и още толкоз легенди и легендите за ролята на императорския двор във съдбовния изстрел.
На 8 февруари преди 185 година в региона на Черната река покрай Комендантската вила близо до Санкт Петербург един съдбовен изстрел постави завършек на основоположника на съветския натурализъм Александър Сергеевич Пушкин. Но и до ден сегашен бодят клюки, че гибелта не е случайност, а част от величествен скрит план, въпреки и мнението на по-голямата част от историците и откривателите на живота и творчеството му да е противоположно.
Дуелът на Александър Пушкин с Жорж Дантес е двадесет и първия двубой на писателя, като за 15 от тях основателят е той и от тях са се състояли четири.
Останалите 11 са прекъснати след помиряване сред страните издействано основно от приятелите на Александър. В шест други случая Пушкин е бил провокиран да отбрани достойнството си. Любопитна детайлност е, че по това време дуелите в Русия са неразрешени - още от времето на Петър I, под угрозата от смъртно наказване.
През 1833 година От Прусия в Санкт Петербург идва 21-годишният французин Жорж Шарл Дантес.
Красивият чуждоземец става придружител на холандския дипломат
в Русия барон Луи Хекерен и не след дълго той е показан в царския двор и е причислен в царската армия.
Трябва да се означи, че дипломат Хекерен в никакъв случай не се е женил и се допуска че сред него и младия французин е съществувала любовна връзка. За това приказва обстоятелството, че барон Хекерен осиновява Дантес след среща с родителите на му, които са заможни земевладелци. Но с цел да разберем по-добре какво тъкмо се е случило на съдбовната дата, би трябвало да споменем няколко обстоятелството.
През 1831 година Пушкин се дами за очарователната Наталия Гончарова, която по мнението на съвременниците била шармантна и красива жена. Злите езици приказват че самият император Николай I имал аспирации към младата дама.
В тази връзка се загатва, че когато Александър се открива в Санкт Петербург през 1833 година, царят му дава най-ниската придворна купа - камер юнкер. Това е служба, давана на дебютанти в придворния и всемирски живот.
В дневника си поета записва: " Трети ден откогато съм камер-юнкер (което е извънредно възмутително за моите години). Но Дворът желае Н.Н.(Наталия Николаевна) да танцува в Аничковият замък. " Две години по-късно
Дантес се среща с Наталия и не остава апатичен към хубостта й
В средата на ноември 1836 година Пушкин и няколко негови другари получават по пощата неизвестен памфлет, написан на френски език, който гласи: " Патент за званието рогоносец. Кавалерите първа степен, командорите и кавалерите на светлейшия арден на рогоносците, събрани във Великия Капитул под председателството на Д. Л. Наришкин, единомислещо избраха господин Александър Пушкин за коадютер на великия магистър на ордена на рогоносците и историограф на ордена. Постоянен секретар граф И. Борх "
Важно е да се създадат следните разяснения. Дмитрий Лвович Наришкин е обер-егермайстер в императорския двор, чиято брачна половинка Мария Четвертинска дълги години е държанка на Александър I. Според някои съвременници Наришкин бил гей и по тази причина благосклонно затварял очи за забежките на брачната половинка си, която родила шест деца от императора.
Борх също е последовател на еднополовата обич, а брачната половинка му Любов е една от фаворитките на Николай I.
В анонимното писмо се прави непряка връзка сред брачната половинка на поета и царя, само че защото последния е ненарушим, не може да му се разгласи двубой.
Кой е създателят на кървавото писмо?
Според Пушкин създател на писмото бил Хекерен, съгласно други откриватели създатели били княз Гагарин икняз Долгоруков - видни петербургски клюкари и интриганти.
След години, при направени безчет графологични експертизи, се потвърждава че въпросните двама нямат пръст в клеветата.
Убеден в авторството на холандския дипломат, Пушкин приканва протежето му Дантес на двубой (Хекерен като посланик не може да одобри дуела).
След седмица Дантес прави предложение за сватба на Екатерина Гончарова, сестра на Наталия. Така Дантес става зет на Пушкин и след визита при царя, поетът анулира дуела.
В началото на януари 1837 година се състояла сватбата на Дантес с Екатерина, само че спорът сред Пушкин и младоженецът не утихнал. Из Санкт Петербург се носели всевъзможни клюки и " казармени смешки " по адрес на Пушкин и фамилията му.
На 7 февруари поетът изпратил на Хекерен писмо, в което много внезапно изразявал мнението си за посланика и осиновения му наследник.
Според съвремениците Пушкин бил наясно с оскърбителния звук в писмото и че това ще докара до покана за двубой.
В същия ден Луи Хекерен, посредством медиатор, оповестил на писателя че от негово име Дантес го приканва на двубой, който би трябвало да се състои в най-кратък период.
Без да се посъветва с който и да било, Пушкин се съгласил с изискванията. И по този начин, на идващия ден до горичката наоколо от Комендантската вила се е състоял дуелът, в който
Пушкин е смъртоносно ранен в корема
Условията на дуела били в директния смисъл на думата убийствени - с револвери на 20 крачки един от различен.
" Бариера " сред дуелистите били хвърлените на снега шинели на разтояние 10 крачки. Разрешавало се да се стреля на каквато и да е отдалеченост от " бариерата ".
Дантес стрелял първи и поетът паднал на снега, изтървавайки револвера си. Опирайки се на едната си ръка Пушкин стрелял и уцелил Дантес в гърдите. Куршумът първо пробил вдигнатата ръка на французина, след което рикоширал в едно от металните копчета на мундира му, само че чупейки две от ребрата му.
Според някои откриватели Дантес е носил стоманена броня или ризница под облеклата си в разраз с разпоредбите, само че това остава недоказана хипотеза.
Веднага Пушкин е закаран в дома си, а слухът че е прострелян смъртоносно незабавно обикаля столицата. Около ранения се събрал медицинския хайлайф на Русия, измежду които имало хирурзи, бъдещи учени и персоналния доктор на царя. Куршумът засегнал тазови кости, както и предизвикал разкъсвания на стомаха. Това след това довело до газова гангрена, остеомиелит и перитонит.
Лечението се изразявало с банкет на обезболяващи, слагане на лед и медицински пиявици.
Преди гибелта си, поетът решил да докара до край делата си и
пратил известие до императора, с което го моли за амнистия
Николай I му дал отговор документално: " Ако Бог не даде да се забележим на този свят, аз ти изпращам своята амнистия и финален съвет - да умреш като християнин. За жена си и децата си не се безпокой, аз ще се погрижа ".
Търсещите сензация историци по-късно употребяват това писмо като мотив, че царят е бил виновен поради аферата му със брачната половинка на поета, а някои стигат дори и до такава степен, че дуелът е бил инспириран от императорският двор.
На 10 февруари, 46 часа и 15 минути след съдбовния изстрел, Пушкин умира. Царят удържа на думата си като покрива задълженията и ипотеките на умрелия, а също по този начин подрежда да се провиснал пенсии на жена му и децата му. Посланик Хекерен бил изпъден от Русия, а Дантес в началото наказан на гибел по закон от времето на Петър I, само че след това присъдата му е понижена и той се завръща във Франция дружно с жена си Екатерина.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ