Вярващите трябва да се молят за децата и за бъдещите поколения, каза архимандрит Филип в храм Св. Климент Охридски в Добрич
Вярващите би трябвало да се молят за децата и за бъдещите генерации, а проучването на вяра в учебно заведение е значимо за духовното просвещение на младежите. Това сподели архимандрит Филип от храм " Св. Успение Богородично " в село Оброчище, в проповедта си по време на празничната света литургия в храм „ Св. Климент Охридски “ в Добрич в деня, в който честваме.
„ Молете се за децата, за вашите дечица, за техните генерации “, прикани архимандрит Филип. Той означи, че актуалният свят слага пред младежите голям брой провокации и акцентира нуждата те да бъдат възпитавани в християнските добродетели и полезности.
В словото си духовникът разяснява и обсъжданата тематика за въвеждането на предмета „ Религия “ в българското учебно заведение. По думите му задачата не е децата да бъдат подготвяни за богослови, а да получат съществени знания за православната религия, християнските празници и обичаи.
„ Днес доста от нашите деца, в случай че ги попитате кой е Христос, не могат да отговорят. Не знаят какво е Господски празник, какво е Богородичен празник и по какъв начин би трябвало да се държат в един храм “, сподели архимандрит Филип.
Той уточни, че съгласно него към концепцията за проучването на вяра се основават неоснователни опасения, че църквата цели да насочва децата към духовническо служение. По думите му това не дава отговор на истината, а задачата само е младежите да получат базова религиозна просвета.
Архимандрит Филип напомни, че вероучението е участвало в българското обучение още от основаването на новата българска страна, а църквата е сложила основите на просветното дело. Според него наред с образованието в учебно заведение би трябвало да се развиват и неделните учебни заведения към православните храмове, които също имат значима роля за духовното образование на децата.
В проповедта си архимандрит Филип напомни живота и делото на свети Климент Охридски. Той описа за ориста на учениците на светите братя Кирил и Методий, които след гоненията във Великоморавия намират леговище в България, където са признати от княз Борис Първи. По думите му точно тогава свети Климент е изпратен в югозападните български земи, където основава книжовна школа и за седем години образова хиляди възпитаници.
„ Днес честваме един исполин за България – първия свещеник на българите, свети Климент “, сподели архимандрит Филип. Той означи, че светецът оставя богато книжовно завещание посредством своите преводи, проповеди и поучителни слова, с които способства за одобряването на богослужението и книжнината на старобългарски език.
В края на словото си духовникът насочи апел за мир и съгласие сред хората. Той акцентира, че войната е несъвместима с християнското обучение и носи само страдалчество и гибел.
„ Ние би трябвало да живеем в любовта. Бог осъжда войната, тъй като там има доста гибел “, сподели архимандрит Филип и пожела свети Климент Охридски да закриля българския народ и да се застъпва за неговото духовно благоденствие.
„ Молете се за децата, за вашите дечица, за техните генерации “, прикани архимандрит Филип. Той означи, че актуалният свят слага пред младежите голям брой провокации и акцентира нуждата те да бъдат възпитавани в християнските добродетели и полезности.
В словото си духовникът разяснява и обсъжданата тематика за въвеждането на предмета „ Религия “ в българското учебно заведение. По думите му задачата не е децата да бъдат подготвяни за богослови, а да получат съществени знания за православната религия, християнските празници и обичаи.
„ Днес доста от нашите деца, в случай че ги попитате кой е Христос, не могат да отговорят. Не знаят какво е Господски празник, какво е Богородичен празник и по какъв начин би трябвало да се държат в един храм “, сподели архимандрит Филип.
Той уточни, че съгласно него към концепцията за проучването на вяра се основават неоснователни опасения, че църквата цели да насочва децата към духовническо служение. По думите му това не дава отговор на истината, а задачата само е младежите да получат базова религиозна просвета.
Архимандрит Филип напомни, че вероучението е участвало в българското обучение още от основаването на новата българска страна, а църквата е сложила основите на просветното дело. Според него наред с образованието в учебно заведение би трябвало да се развиват и неделните учебни заведения към православните храмове, които също имат значима роля за духовното образование на децата.
В проповедта си архимандрит Филип напомни живота и делото на свети Климент Охридски. Той описа за ориста на учениците на светите братя Кирил и Методий, които след гоненията във Великоморавия намират леговище в България, където са признати от княз Борис Първи. По думите му точно тогава свети Климент е изпратен в югозападните български земи, където основава книжовна школа и за седем години образова хиляди възпитаници.
„ Днес честваме един исполин за България – първия свещеник на българите, свети Климент “, сподели архимандрит Филип. Той означи, че светецът оставя богато книжовно завещание посредством своите преводи, проповеди и поучителни слова, с които способства за одобряването на богослужението и книжнината на старобългарски език.
В края на словото си духовникът насочи апел за мир и съгласие сред хората. Той акцентира, че войната е несъвместима с християнското обучение и носи само страдалчество и гибел.
„ Ние би трябвало да живеем в любовта. Бог осъжда войната, тъй като там има доста гибел “, сподели архимандрит Филип и пожела свети Климент Охридски да закриля българския народ и да се застъпва за неговото духовно благоденствие.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ