,fit(1920:897)&format=webp)
Енергиен шок на пазара: Защо ценовите реакции при петрола запазват хладнокръвие въпреки кризата
Двете войни, които се водят в Украйна и Иран, доведоха до обилни енергийни разтърсвания вследствие на които цените на силата означиха покачване.
Въпреки това двете разтърсвания се разграничават доста както по мащаб, по този начин и по влияние върху пазара в Европа.
Най-забележително е, че въпреки спиранията в световните доставки на нефт и газ да бяха доста по-големи по време на спора в Иран, произлизащото от тях повишаване на цените до момента е относително умерено.
Експерти изясняват за какво е по този начин и преглеждат динамичността на пазарите на енергийни първични материали в
Войната в Иран е нарушила доставките на нефт по-сериозно
Военните удари сред Съединени американски щати, Израел и Иран в края на февруари 2026 година затвориха Ормузкия пролив. Това прекъсна преноса на към 20 милиона барела дневно (mb/d), което се равнява на една пета от международните доставки.
Въпреки че тръбопроводните мрежи на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства отчасти смекчиха спирането, спорът въпреки всичко е довел до междинна загуба на доставки от към 14 mb/d до момента или 14% от международните доставки на нефт.
За съпоставяне, войната в Украйна е понижила доставките на нефт единствено с към 1 mb/d, или 1% от международното произвеждане, защото по-голямата част от съветското произвеждане на нефт от 10 mb/d доближава международните пазари макар наложените наказания.
Мащабът на разтърсването от войната в Близкия изотк е невиждан. Въпреки това реакцията на цените на петрола през 2026 година е изненадващо сдържана.
Това може да се дължи на очакванията, че дефицитът на доставки ще е краткотраен. Според историческите стандарти разтърсване от подобен мащаб нормално би довело до скок на цените на петрола с до 105%.
И въпреки всичко при започване на юни цените на петрола се задържаха на равнище от едвам към 94 щатски $ за барел – с 29 % над равнището им отпреди спора, откакто отстъпиха от пиковото си покачване от над 50%.
По сходен метод цените се покачиха с към 30% в пиковия си миг след съветската инвазия в Украйна – като цяло сходна реакция, макар доста по-малкия потрес в предлагането. Това покачване също е кратковременно, като до август 2022 година цените се стабилизират на по-ниски равнища.
Междувременно пазарът на петролни фючърси разкрива сходна картина, като се следи по-малко изместване нагоре по фючърсната крива по отношение на мащаба на шока по време на войната в Иран.
Друга поразителна характерност на този епизод е, че покачванията на цените са съсредоточени в краткосрочни контракти. В резултат кривата минава в по-стръмен backwardation: спрямо 2022 година краткосрочните цени на петрола се покачиха още по отношение на дълготрайните цени през 2026 година
Това подсказва, че вложителите са придали по-голяма стойност на незабавната наличност на нефт през 2026 година, в сравнение с през 2022 година, което сочи към нараснали краткосрочни опасности от повишаване на цените на петрола, свързани с войната в Иран, допълват от ЕЦБ.
Този път петролните пазари бяха по-добре готови
Наред с упованията за бързо разрешаване на спора, цените на петрола също останаха релативно постоянни с помощта на пазар, който е в по-добра позиция да понесе спиранията в доставките, в сравнение с през 2022 година
На първо място, петролният пазар влезе в спора с остатък на предлагането от към 2,5 mb/d. Наред с други фактори това се дължи на рекордното произвеждане на шистов нефт в Съединени американски щати и на прекосяването на Китай към електрически автомобили.
Това контрастира внезапно с изискванията преди войната в Украйна, когато пазарите на нефт към този момент бяха напрегнати, а дефицитът в доставките възлиза на към 1 mb/d.
Второ, запасите са доста по-високи спрямо 2022 година В допълнение към по-големите ресурси в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, забележителното струпване в Китай обезпечава спомагателен буфер. Според оценки китайските ресурси са се нараснали от 92 дни покритие на вноса през 2023 година до към 115 дни при започване на 2026 година Това помада да се смекчи въздействието на загубите в доставките.
Трето, по-ниското търсене, изключително в Азия, спомага за ограничение на ценовия напън през 2026 година
Ключови фактори в това отношение са по-слабото ползване на нефтохимически артикули в Китай и по-ниското търсене на реактивно гориво в Близкия изток.
В отговор на тези събития Международната енергийна организация (МАЕ) ревизира прогнозата за международното търсене на нефт за второто тримесечие на 2026 година с понижение от 3 mb/d по отношение на прогнозата си от януари. Понастоящем тя предвижда спад в търсенето на годишна база от към 2%.
Това стесняване е доста по-голямо от следеното след войната в Украйна, когато търсенето на нефт през второто тримесечие на 2022 година е единствено с 0,6 mb/d под предвоенната прогноза на МАЕ.
Накрая, политиците реагираха по-решително, отбелязва ЕЦБ.
Координираното освобождение на петролни ресурси от 400 милиона барела от МАЕ доста надвиши освободените през 2022 година 182 милиона барела.
Взети дружно, тези фактори изясняват за какво един доста по-голям потрес в предлагането докара до относително умерено покачване на цените на петрола.
Сходни спирания в доставките на газ, по-малки ценови нараствания
Контрастът сред двете рецесии се вижда и на пазарите на газ. Макар и двата спора да са довели до загуби в доставките, възлизащи на към 9% от общото търсене в Азия и Европа, те се разграничават по типа на засегнатия газ и районите, най-пряко изложени на риск.
Войната в Иран наруши действието на международния пазар на полутечен природен газ (LNG). Ормузкият пролив обезпечава 20% от международните доставки, което се равнява на към 110 милиарда кубически метра (bcm) годишно.
За разлика от това войната в Украйна засегна най-вече газа, пренасян по газопроводи, като въздействието ѝ беше мощно съсредоточено в Европа, където съветският експорт към района понижа с 126 bcm през 2022 година
Въпреки това, както и на пазарите на нефт, реакцията на цените на газа по време на войната в Иран е доста по-умерена, в сравнение с би могло да се чака въз основа на историческия опит.
Към началото на юни цените на природния газ на Title Transfer Facility (TTF), най-разпространеният европейски бенчмарк за газ, са се повишили с 53% до 49 евро за мегаватчас (MWh). Междувременно оценките, учредени на исторически данни, сочат нарастване от към 81%, което подхожда на маркираното по време на войната в Украйна повишаване на цените със 79%.
Предвид сходния мащаб на двата шока в предлагането, това сочи към по-умерена пазарна реакция през 2026 година
Двата епизода се разграничават и във връзка с главните стопански фактори, които ги обуславят.
Експертите на ЕЦБ допускат, че покачването на цените на газа на TTF значително отразява шокове в търсенето, подбудени от нерешителност. С други думи, ценовият напън се ускорява от опасения за евентуални спирания, а не от действителни загуби на доставки, защото директната взаимозависимост на Европа от полутечен природен газ (LNG) от Близкия изток остава лимитирана.
От друга страна, по време на енергийната рецесия през 2022 година, въпреки че първичното покачване на цените на газа на TTF отразява превантивно търсене, то след това е усилвано от физически спирания в доставките, защото намаляващите потоци по съветски газопроводи довеждат до сериозен дефицит на пазара.
Кривата на фючърсите на газа също демонстрира по-умерена ценова реакция. Например, едногодишните и двугодишните фючърси се покачват с 12 % и 2 % по време на войната в Иран, спрямо 38% и 74% по време на спора в Украйна.
По-слабата конкуренция при LNG лимитира цените на газа
Няколко фактора могат да обяснят за какво цените на газа реагират по-умерено през 2026 година, в сравнение с по време на енергийната рецесия в Украйна.
На първо място, изискванията преди този момент бяха удобни. В началото на 2026 година цените на природния газ на TTF варираха сред 28 и 40 евро за MWh. Това отразяваше добре снабдените пазари в резултат на диверсификацията на Европа от съветския газ и разширението на потенциала за импорт на полутечен природен газ (LNG).
За разлика от това европейските пазари на газ към този момент бяха под напън преди съветската инвазия през февруари 2022 година, като цените на природния газ на TTF се движеха сред 80 и 90 евро за МВт·ч, а зависимостта от съветския газ по газопроводи беше огромна. Междувременно запасите бяха ниски и като цяло сравними и в двата случая.
Второ, конкуренцията с Азия за LNG е по-слаба през 2026 година Въпреки че типът спиране – LNG или газопровод, самичък по себе си не дефинира ценовата реакция, динамичността на пазара зависи в решаваща степен от способността на засегнатия район да обезпечи бързо заместващи доставки.
И при двете рецесии размерите, доставяни преди този момент по дълготрайни контракти, трябваше да бъдат заместени посредством спот покупки на LNG. През 2022 година Европа се състезаваше нападателно за доставки, като в същото време се сблъскваше със едва произвеждане на хидроенергия и нуклеарна сила.
В резултат разликата сред азиатския бенчмарк за полутечен природен газ (JKM) и европейския (TTF) става внезапно негативна. Тъй като газът в Европа става по-скъп, в сравнение с в Азия, доставките на полутечен природен газ са пренасочени към Европа, където доставчиците могат да получат по-добра цена, допълват от ЕЦБ.
Разликата сред JKM и TTF става позитивна през март 2026 година, създавайки тласъци за пренасочване на доставките на полутечен природен газ към Азия.
Въпреки това, нейният доста по-малък размер сочи към по-малко нападателни покупки от Азия спрямо тези на Европа през 2022 година, което отразява по-голяма еластичност на търсенето с помощта на заместването на газа с въглища и по-диверсифицирания енергиен микс на Китай. В резултат търсенето на полутечен природен газ в Азия е спаднало доста по-рязко през 2026 година, в сравнение с през 2022 година
Взети дружно, тези фактори доста са понижили конкуренцията за доставките на полутечен природен газ и са съдействали за ограничение на натиска за покачване на международните цени, макар спирането, което е засегнало забележителна част от международната търговия.
Поглед към бъдещето
Сравнението сред войните в Иран и Украйна извежда на напред във времето значим урок: мащабът на спирането на енергийните доставки не дефинира реакцията на цените. Първоначалните пазарни условия, запасите, гъвкавостта на търсенето и упованията са също толкоз значими.
Като цяло, упованията за бързо привършване на спора, по-силните фундаментални индикатори на пазарите на петрол и газ отпреди рецесията и по-голямата еластичност на търсенето в Азия до момента са спомогнали за ограничение на въздействието върху цените на силата.
Въпреки това ситуацията в Ормузкия пролив и, по-широко, на международните енергийни пазари, остава мощно нестабилна, изключително след следващия скок в цените поради възобновяването на ударите сред Съединени американски щати и Иран през юли.
Продължително затваряне би изчерпало съществуващите запаси и международните ресурси, като в същото време би принудило пазарите да се откажат от упованията за бързо разрешаване на спора, което би нараснало риска от възобновяване на натиска за покачване на цените.
От друга страна, трайното отваряне на протока може да окаже забележителен напън за намаляване на цените, изключително като се има поради, че пазарите на нефт и газ влязоха в 2026 година с упования за остатъци в предлагането.
Тези упования могат да са се засилят още повече, защото спорът с Иран може да насърчи потребителите да преминат към различни, по-надеждни енергийни източници, като понижат зависимостта от петрола и газа.
Въпреки това двете разтърсвания се разграничават доста както по мащаб, по този начин и по влияние върху пазара в Европа.
Най-забележително е, че въпреки спиранията в световните доставки на нефт и газ да бяха доста по-големи по време на спора в Иран, произлизащото от тях повишаване на цените до момента е относително умерено.
Експерти изясняват за какво е по този начин и преглеждат динамичността на пазарите на енергийни първични материали в
Войната в Иран е нарушила доставките на нефт по-сериозно
Военните удари сред Съединени американски щати, Израел и Иран в края на февруари 2026 година затвориха Ормузкия пролив. Това прекъсна преноса на към 20 милиона барела дневно (mb/d), което се равнява на една пета от международните доставки.
Въпреки че тръбопроводните мрежи на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства отчасти смекчиха спирането, спорът въпреки всичко е довел до междинна загуба на доставки от към 14 mb/d до момента или 14% от международните доставки на нефт.
За съпоставяне, войната в Украйна е понижила доставките на нефт единствено с към 1 mb/d, или 1% от международното произвеждане, защото по-голямата част от съветското произвеждане на нефт от 10 mb/d доближава международните пазари макар наложените наказания.
Мащабът на разтърсването от войната в Близкия изотк е невиждан. Въпреки това реакцията на цените на петрола през 2026 година е изненадващо сдържана.
Това може да се дължи на очакванията, че дефицитът на доставки ще е краткотраен. Според историческите стандарти разтърсване от подобен мащаб нормално би довело до скок на цените на петрола с до 105%.
И въпреки всичко при започване на юни цените на петрола се задържаха на равнище от едвам към 94 щатски $ за барел – с 29 % над равнището им отпреди спора, откакто отстъпиха от пиковото си покачване от над 50%.
По сходен метод цените се покачиха с към 30% в пиковия си миг след съветската инвазия в Украйна – като цяло сходна реакция, макар доста по-малкия потрес в предлагането. Това покачване също е кратковременно, като до август 2022 година цените се стабилизират на по-ниски равнища.
Междувременно пазарът на петролни фючърси разкрива сходна картина, като се следи по-малко изместване нагоре по фючърсната крива по отношение на мащаба на шока по време на войната в Иран.
Друга поразителна характерност на този епизод е, че покачванията на цените са съсредоточени в краткосрочни контракти. В резултат кривата минава в по-стръмен backwardation: спрямо 2022 година краткосрочните цени на петрола се покачиха още по отношение на дълготрайните цени през 2026 година
Това подсказва, че вложителите са придали по-голяма стойност на незабавната наличност на нефт през 2026 година, в сравнение с през 2022 година, което сочи към нараснали краткосрочни опасности от повишаване на цените на петрола, свързани с войната в Иран, допълват от ЕЦБ.
Този път петролните пазари бяха по-добре готови
Наред с упованията за бързо разрешаване на спора, цените на петрола също останаха релативно постоянни с помощта на пазар, който е в по-добра позиция да понесе спиранията в доставките, в сравнение с през 2022 година
На първо място, петролният пазар влезе в спора с остатък на предлагането от към 2,5 mb/d. Наред с други фактори това се дължи на рекордното произвеждане на шистов нефт в Съединени американски щати и на прекосяването на Китай към електрически автомобили.
Това контрастира внезапно с изискванията преди войната в Украйна, когато пазарите на нефт към този момент бяха напрегнати, а дефицитът в доставките възлиза на към 1 mb/d.
Второ, запасите са доста по-високи спрямо 2022 година В допълнение към по-големите ресурси в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз, забележителното струпване в Китай обезпечава спомагателен буфер. Според оценки китайските ресурси са се нараснали от 92 дни покритие на вноса през 2023 година до към 115 дни при започване на 2026 година Това помада да се смекчи въздействието на загубите в доставките.
Трето, по-ниското търсене, изключително в Азия, спомага за ограничение на ценовия напън през 2026 година
Ключови фактори в това отношение са по-слабото ползване на нефтохимически артикули в Китай и по-ниското търсене на реактивно гориво в Близкия изток.
В отговор на тези събития Международната енергийна организация (МАЕ) ревизира прогнозата за международното търсене на нефт за второто тримесечие на 2026 година с понижение от 3 mb/d по отношение на прогнозата си от януари. Понастоящем тя предвижда спад в търсенето на годишна база от към 2%.
Това стесняване е доста по-голямо от следеното след войната в Украйна, когато търсенето на нефт през второто тримесечие на 2022 година е единствено с 0,6 mb/d под предвоенната прогноза на МАЕ.
Накрая, политиците реагираха по-решително, отбелязва ЕЦБ.
Координираното освобождение на петролни ресурси от 400 милиона барела от МАЕ доста надвиши освободените през 2022 година 182 милиона барела.
Взети дружно, тези фактори изясняват за какво един доста по-голям потрес в предлагането докара до относително умерено покачване на цените на петрола.
Сходни спирания в доставките на газ, по-малки ценови нараствания
Контрастът сред двете рецесии се вижда и на пазарите на газ. Макар и двата спора да са довели до загуби в доставките, възлизащи на към 9% от общото търсене в Азия и Европа, те се разграничават по типа на засегнатия газ и районите, най-пряко изложени на риск.
Войната в Иран наруши действието на международния пазар на полутечен природен газ (LNG). Ормузкият пролив обезпечава 20% от международните доставки, което се равнява на към 110 милиарда кубически метра (bcm) годишно.
За разлика от това войната в Украйна засегна най-вече газа, пренасян по газопроводи, като въздействието ѝ беше мощно съсредоточено в Европа, където съветският експорт към района понижа с 126 bcm през 2022 година
Въпреки това, както и на пазарите на нефт, реакцията на цените на газа по време на войната в Иран е доста по-умерена, в сравнение с би могло да се чака въз основа на историческия опит.
Към началото на юни цените на природния газ на Title Transfer Facility (TTF), най-разпространеният европейски бенчмарк за газ, са се повишили с 53% до 49 евро за мегаватчас (MWh). Междувременно оценките, учредени на исторически данни, сочат нарастване от към 81%, което подхожда на маркираното по време на войната в Украйна повишаване на цените със 79%.
Предвид сходния мащаб на двата шока в предлагането, това сочи към по-умерена пазарна реакция през 2026 година
Двата епизода се разграничават и във връзка с главните стопански фактори, които ги обуславят.
Експертите на ЕЦБ допускат, че покачването на цените на газа на TTF значително отразява шокове в търсенето, подбудени от нерешителност. С други думи, ценовият напън се ускорява от опасения за евентуални спирания, а не от действителни загуби на доставки, защото директната взаимозависимост на Европа от полутечен природен газ (LNG) от Близкия изток остава лимитирана.
От друга страна, по време на енергийната рецесия през 2022 година, въпреки че първичното покачване на цените на газа на TTF отразява превантивно търсене, то след това е усилвано от физически спирания в доставките, защото намаляващите потоци по съветски газопроводи довеждат до сериозен дефицит на пазара.
Кривата на фючърсите на газа също демонстрира по-умерена ценова реакция. Например, едногодишните и двугодишните фючърси се покачват с 12 % и 2 % по време на войната в Иран, спрямо 38% и 74% по време на спора в Украйна.
По-слабата конкуренция при LNG лимитира цените на газа Няколко фактора могат да обяснят за какво цените на газа реагират по-умерено през 2026 година, в сравнение с по време на енергийната рецесия в Украйна.
На първо място, изискванията преди този момент бяха удобни. В началото на 2026 година цените на природния газ на TTF варираха сред 28 и 40 евро за MWh. Това отразяваше добре снабдените пазари в резултат на диверсификацията на Европа от съветския газ и разширението на потенциала за импорт на полутечен природен газ (LNG).
За разлика от това европейските пазари на газ към този момент бяха под напън преди съветската инвазия през февруари 2022 година, като цените на природния газ на TTF се движеха сред 80 и 90 евро за МВт·ч, а зависимостта от съветския газ по газопроводи беше огромна. Междувременно запасите бяха ниски и като цяло сравними и в двата случая.
Второ, конкуренцията с Азия за LNG е по-слаба през 2026 година Въпреки че типът спиране – LNG или газопровод, самичък по себе си не дефинира ценовата реакция, динамичността на пазара зависи в решаваща степен от способността на засегнатия район да обезпечи бързо заместващи доставки.
И при двете рецесии размерите, доставяни преди този момент по дълготрайни контракти, трябваше да бъдат заместени посредством спот покупки на LNG. През 2022 година Европа се състезаваше нападателно за доставки, като в същото време се сблъскваше със едва произвеждане на хидроенергия и нуклеарна сила.
В резултат разликата сред азиатския бенчмарк за полутечен природен газ (JKM) и европейския (TTF) става внезапно негативна. Тъй като газът в Европа става по-скъп, в сравнение с в Азия, доставките на полутечен природен газ са пренасочени към Европа, където доставчиците могат да получат по-добра цена, допълват от ЕЦБ.
Разликата сред JKM и TTF става позитивна през март 2026 година, създавайки тласъци за пренасочване на доставките на полутечен природен газ към Азия.
Въпреки това, нейният доста по-малък размер сочи към по-малко нападателни покупки от Азия спрямо тези на Европа през 2022 година, което отразява по-голяма еластичност на търсенето с помощта на заместването на газа с въглища и по-диверсифицирания енергиен микс на Китай. В резултат търсенето на полутечен природен газ в Азия е спаднало доста по-рязко през 2026 година, в сравнение с през 2022 година
Взети дружно, тези фактори доста са понижили конкуренцията за доставките на полутечен природен газ и са съдействали за ограничение на натиска за покачване на международните цени, макар спирането, което е засегнало забележителна част от международната търговия.
Поглед към бъдещето
Сравнението сред войните в Иран и Украйна извежда на напред във времето значим урок: мащабът на спирането на енергийните доставки не дефинира реакцията на цените. Първоначалните пазарни условия, запасите, гъвкавостта на търсенето и упованията са също толкоз значими.
Като цяло, упованията за бързо привършване на спора, по-силните фундаментални индикатори на пазарите на петрол и газ отпреди рецесията и по-голямата еластичност на търсенето в Азия до момента са спомогнали за ограничение на въздействието върху цените на силата.
Въпреки това ситуацията в Ормузкия пролив и, по-широко, на международните енергийни пазари, остава мощно нестабилна, изключително след следващия скок в цените поради възобновяването на ударите сред Съединени американски щати и Иран през юли.
Продължително затваряне би изчерпало съществуващите запаси и международните ресурси, като в същото време би принудило пазарите да се откажат от упованията за бързо разрешаване на спора, което би нараснало риска от възобновяване на натиска за покачване на цените.
От друга страна, трайното отваряне на протока може да окаже забележителен напън за намаляване на цените, изключително като се има поради, че пазарите на нефт и газ влязоха в 2026 година с упования за остатъци в предлагането.
Тези упования могат да са се засилят още повече, защото спорът с Иран може да насърчи потребителите да преминат към различни, по-надеждни енергийни източници, като понижат зависимостта от петрола и газа.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ