BTV Репортерите: Извън догмата
15 август 2021 година талибаните завладяват Кабул. Спомените на локалните хора от първото им ръководство се завръщат. Най- обезпокоени са дамите. Правата им още веднъж стартират да се лимитират. Достъпът до обучение и работа става все по-труден. А това са права, за които някои дами се борят от десетилетия. При предходното ръководство на талибаните тези стремежи са били строго неразрешени.
Много от дамите, които са били притеснявани поради своите желания за развиване, са решили да потърсят по-спокоен живот на друго място.
Три от тях се озовават в България. Силсила, Сара и Салеха. На друга възраст, с разнообразни мемоари от живота в Афганистан.
Снимка: bTV
Силсила Махбуб е една от най-изявените афганистанки в България. Говори пет езика, има няколко висши образования, сътрудничи на неправителствени организации, а от скоро има и ателие.
Разказва за афганистанските облекла. Повечето хора си показват бурки. А по думите й всеки цвят има символика. Традиционните облекла са пъстри, фини, красиви.
Не толкоз красиви обаче са спомените й. В края на 20 век, когато талибаните за първи път вземат властта, фамилията ѝ стартира да бяга от Кабул. Тя е напълно мъничка.
„ Те влизаха град по град, с цел да вземат властта. Баща ми беше военачалник, работеше в армията. Майка ми беше учителка в университет. Тайно работеха. Баща ми скрито преподаваше математика и британски език. Ние трябваше да се преместим в различен град. За страдание аз видях там някои неща, които не мога да не помни. Ранени хора по улицата, мъртви… поради този спомен, който имам, през нощта се разсънвам, плача”, спомня си Силсила и очите ѝ се насълзяват още веднъж.
По-голямата сестра на момичето получава стипендия за обучение в Съединените щати и отпътува. По-късно взема фамилията при себе си. Така майката, бащата, сестрите и братът на Силсила отиват в Америка. Тя обаче е малолетна и би трябвало да остане в Афганистан. Въпреки че е сама Силсисла се разива. Завършва университет, работи като публицист. След няколко години чичо ѝ, който живее в България, ѝ изпраща покана да пристигна при него.
Снимка: bTV
„ Родителите ми взеха решение да намерят несъмнено място за децата – да могат да учат, да работят. Аз получих виза, с поканата на чичо ми. Той беше тук повече от 30 години. Аз не желаех да стана емигрант. Когато мигрираш има огромна разлика. Ти решаваш и отиваш. Когато си емигрант, ти не решаваш, ти просто нямаш спокоен живот, нямаш сигурен живот. Надявам се да има ден, в който ние всички да имаме равни права. Да не ни споделят, че тъй като си жена имаш едни права, тъй като си мъж имаш повече. В Корана е писано, че няма мъж и жена. Всички сме равни, всички сме от един Бог…Но талибаните употребяват шериат. В шериата дамите нямат право да учат, да работят”, споделя Силсила.
Снимка: bTV
В търсене на по-добър живот за себе си и децата си до България стига и Сара Файзи. Пътувала е със аероплан до Турция, по-късно пешком идва до България. Попада в бежански център. През годините сполучливо се интегрира в страната, учи български, а от няколко седмици има личен бизнес – ресторант.
Снимка: bTV
„ Често чувах изстрели, когато живеех в Кабул. Неведнъж пред мен са умирали хора. Това са ужасни подиуми, запечатани в съзнанието ми. Когато бях на 5 години, моето семейство напусна Афганистан. Тръгнахме към Пакистан, тъй като родителите ми желаеха аз и сестра ми да учим. Когато властта към този момент не беше в ръцете на талибаните, ние се върнахме. Кабул беше изменен. Аз приключих университет. Започнах да работя в банка. Станах майка в Афганистан, само че макар че обстановката беше по-спокойна, непрекъснато се притеснявах за децата си…Дали нещо няма да им се случи. Постепенно обстановката стартира още веднъж да се влошава”, споделя Сара.
Много от приятелите ѝ са в Афганистан.
„ Те не желаят да изоставен страната, само че им е доста, доста мъчно. Повечето се надяват, че както преди си потеглиха талибаните, в този момент още веднъж ще изоставен. Н аз не мисля, че дамите там ще имат права като дамите на други места по света. Ще направя параленост. В момента в България имам ресторант. Сега в Кабул това би било невероятно.”
В развиването на новия бизнес един до друг със Сара застава Салеха Наими. Учител по специалност и по душа. На 64 години е. Била е преследвана в Афганистан. Няколко пъти бяга, само че по-късно се завръща...
„ Там учих, приключих университет, станах преподавател по математика и физика. Създадох семейство. Всичко беше обикновено. След това се появиха муджахидините, след това талибаните. Започваха да ни не разрешават за учим, да работим. В един миг взехме решение да си тръгнем. Отидохме в Пакистан, там станах шеф на учебно заведение, продължих да преподавам. След 18 години когато ситуацията в Афганистан се усъвършенства, ние се върнахме дружно с моето семейство, имам дъщери и наследник. Тогава започнах да работя в неправителствена организация. Разказвахме на дамите за техните права, помагахме им да учат, образовахме ги. Въпреки че талибаните не бяха на власт, те участваха в страната и влияеха на доста хора. Някои от тях, които нямат обучение, не разрешават нито на дамите, нито на децата да се развиват. Преследваха и нас. Обвиняваха ни, че проповядваме нещо друго от ислям, че внушаваме неверни неща на дамите. Върху мен натискът беше доста мощен. Заплашваха ме. Казаха ми, че в случай че не преставам с тази активност ще ме убият и аз трябваше да избягам. Така през 2016 година напуснах Афганистан.”
Салеха поема към Европа. Идва в България с дребната си щерка. Синът й отива в Нидерландия.
„ Много одобрявам България. Синът ми предлага да отидем при него в Нидерлания, само че ние желаеме да сме тук. Чувстваме се добре.”
Голямата щерка на Салеха обаче остава в Кабул.
„ Едната ми щерка и в този момент живее в Афганистан. Лекар е. Откакто талибаните взеха властта преди няколко месеца, тя спря да работи. Почти не излиза. Наскоро са извикали мъжа й. Питали са дали тя още поддържа връзка с мен. Заплашили са, че в случай че отговорът е да – ще ме намерят и убият. Мисля за нея доста и пострадвам, че нищо не мога да направя. Затова работя непрекъснато, с цел да не мисля толкоз доста. Тя не може да замине легално, тъй като няма виза, има деца, които не желае да остави”, споделя Салеха.
Афганистан е най-неблагоприятното място в света, в което можеш да се родиш жена, демонстрира международната ранглиста за дами, мир и сигурност, съгласно отчета за 2021 година към университета Джорджтаун.
Нарасимха Рао Лакшми от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците споделя, че неочакваната промяна на властта в Афганистан е довела до доста промени в страната, само че още е рано да приказваме за тях.
Снимка: bTV
„ Сред най-засегнатите са дамите. 75 % от хората, които напущат Афганистан, отиват в Пакистан и Иран. Някои пробват да стигнат до Турция и по-късно Европа. България е кръстопът сред Изтока и Запада. От дълги години страната има положително отношение към бежанците, те получават заслон, имат достъп до здравна система, опция за работа. Но доста от хората, които идват в България, не желаят да останат в страната, тъй като други страни са по-атрактивни…но в България има нужда от служащи в някои браншове и тези хора могат да ги запълнят.”
Той подчертава и върху различен главен проблем - положението на стопанската система се утежнява, а това може да накара доста хора да търсят избавление отвън страната.
“Това, което се случва сега, е, че стопанската система не наема хора. Така половината от популацията на Афганистан би трябвало да се оправя с неналичието на храна и идващата зима. Трудностите занапред предстоят. В интернационален аспект би трябвало да помогнем на хората в страната, другояче те ще търсят опция да избягат”, добавя той.
На 3 декември талибаните оповестиха указ, в който споделят, че дамите няма да бъдат омъжвани принудително. В него обаче не загатват достъпа до обучение.
А дали нашите героини Силсила, Сара и Салеха биха се върннали в Афганистан?
„ Никога желая да се върна в Афганистан”, споделя Салеха.
„ Не знам дали бих се върнала там. Мисля повече за децата си, а не за себе си. Не желая да стават очевидци на това, което видях аз”, изяснява Сара.
„ Денят, в който Афганистан стане спокоен като България, като страните, в които няма войни, вярвайте ми, всички ще се върнат. Това се случи и преди. Имаше хора, които се върнаха, построиха учебни заведения, университети. Аз обичам моята страна и мощно имам вяра, че нещата ще се променят”, надява се Силсила.
Много от дамите, които са били притеснявани поради своите желания за развиване, са решили да потърсят по-спокоен живот на друго място.
Три от тях се озовават в България. Силсила, Сара и Салеха. На друга възраст, с разнообразни мемоари от живота в Афганистан.
Снимка: bTV
Силсила Махбуб е една от най-изявените афганистанки в България. Говори пет езика, има няколко висши образования, сътрудничи на неправителствени организации, а от скоро има и ателие.
Разказва за афганистанските облекла. Повечето хора си показват бурки. А по думите й всеки цвят има символика. Традиционните облекла са пъстри, фини, красиви.
Не толкоз красиви обаче са спомените й. В края на 20 век, когато талибаните за първи път вземат властта, фамилията ѝ стартира да бяга от Кабул. Тя е напълно мъничка.
„ Те влизаха град по град, с цел да вземат властта. Баща ми беше военачалник, работеше в армията. Майка ми беше учителка в университет. Тайно работеха. Баща ми скрито преподаваше математика и британски език. Ние трябваше да се преместим в различен град. За страдание аз видях там някои неща, които не мога да не помни. Ранени хора по улицата, мъртви… поради този спомен, който имам, през нощта се разсънвам, плача”, спомня си Силсила и очите ѝ се насълзяват още веднъж.
По-голямата сестра на момичето получава стипендия за обучение в Съединените щати и отпътува. По-късно взема фамилията при себе си. Така майката, бащата, сестрите и братът на Силсила отиват в Америка. Тя обаче е малолетна и би трябвало да остане в Афганистан. Въпреки че е сама Силсисла се разива. Завършва университет, работи като публицист. След няколко години чичо ѝ, който живее в България, ѝ изпраща покана да пристигна при него.
Снимка: bTV
„ Родителите ми взеха решение да намерят несъмнено място за децата – да могат да учат, да работят. Аз получих виза, с поканата на чичо ми. Той беше тук повече от 30 години. Аз не желаех да стана емигрант. Когато мигрираш има огромна разлика. Ти решаваш и отиваш. Когато си емигрант, ти не решаваш, ти просто нямаш спокоен живот, нямаш сигурен живот. Надявам се да има ден, в който ние всички да имаме равни права. Да не ни споделят, че тъй като си жена имаш едни права, тъй като си мъж имаш повече. В Корана е писано, че няма мъж и жена. Всички сме равни, всички сме от един Бог…Но талибаните употребяват шериат. В шериата дамите нямат право да учат, да работят”, споделя Силсила.
Снимка: bTV
В търсене на по-добър живот за себе си и децата си до България стига и Сара Файзи. Пътувала е със аероплан до Турция, по-късно пешком идва до България. Попада в бежански център. През годините сполучливо се интегрира в страната, учи български, а от няколко седмици има личен бизнес – ресторант.
Снимка: bTV
„ Често чувах изстрели, когато живеех в Кабул. Неведнъж пред мен са умирали хора. Това са ужасни подиуми, запечатани в съзнанието ми. Когато бях на 5 години, моето семейство напусна Афганистан. Тръгнахме към Пакистан, тъй като родителите ми желаеха аз и сестра ми да учим. Когато властта към този момент не беше в ръцете на талибаните, ние се върнахме. Кабул беше изменен. Аз приключих университет. Започнах да работя в банка. Станах майка в Афганистан, само че макар че обстановката беше по-спокойна, непрекъснато се притеснявах за децата си…Дали нещо няма да им се случи. Постепенно обстановката стартира още веднъж да се влошава”, споделя Сара.
Много от приятелите ѝ са в Афганистан.
„ Те не желаят да изоставен страната, само че им е доста, доста мъчно. Повечето се надяват, че както преди си потеглиха талибаните, в този момент още веднъж ще изоставен. Н аз не мисля, че дамите там ще имат права като дамите на други места по света. Ще направя параленост. В момента в България имам ресторант. Сега в Кабул това би било невероятно.”
В развиването на новия бизнес един до друг със Сара застава Салеха Наими. Учител по специалност и по душа. На 64 години е. Била е преследвана в Афганистан. Няколко пъти бяга, само че по-късно се завръща...
„ Там учих, приключих университет, станах преподавател по математика и физика. Създадох семейство. Всичко беше обикновено. След това се появиха муджахидините, след това талибаните. Започваха да ни не разрешават за учим, да работим. В един миг взехме решение да си тръгнем. Отидохме в Пакистан, там станах шеф на учебно заведение, продължих да преподавам. След 18 години когато ситуацията в Афганистан се усъвършенства, ние се върнахме дружно с моето семейство, имам дъщери и наследник. Тогава започнах да работя в неправителствена организация. Разказвахме на дамите за техните права, помагахме им да учат, образовахме ги. Въпреки че талибаните не бяха на власт, те участваха в страната и влияеха на доста хора. Някои от тях, които нямат обучение, не разрешават нито на дамите, нито на децата да се развиват. Преследваха и нас. Обвиняваха ни, че проповядваме нещо друго от ислям, че внушаваме неверни неща на дамите. Върху мен натискът беше доста мощен. Заплашваха ме. Казаха ми, че в случай че не преставам с тази активност ще ме убият и аз трябваше да избягам. Така през 2016 година напуснах Афганистан.”
Салеха поема към Европа. Идва в България с дребната си щерка. Синът й отива в Нидерландия.
„ Много одобрявам България. Синът ми предлага да отидем при него в Нидерлания, само че ние желаеме да сме тук. Чувстваме се добре.”
Голямата щерка на Салеха обаче остава в Кабул.
„ Едната ми щерка и в този момент живее в Афганистан. Лекар е. Откакто талибаните взеха властта преди няколко месеца, тя спря да работи. Почти не излиза. Наскоро са извикали мъжа й. Питали са дали тя още поддържа връзка с мен. Заплашили са, че в случай че отговорът е да – ще ме намерят и убият. Мисля за нея доста и пострадвам, че нищо не мога да направя. Затова работя непрекъснато, с цел да не мисля толкоз доста. Тя не може да замине легално, тъй като няма виза, има деца, които не желае да остави”, споделя Салеха.
Афганистан е най-неблагоприятното място в света, в което можеш да се родиш жена, демонстрира международната ранглиста за дами, мир и сигурност, съгласно отчета за 2021 година към университета Джорджтаун.
Нарасимха Рао Лакшми от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците споделя, че неочакваната промяна на властта в Афганистан е довела до доста промени в страната, само че още е рано да приказваме за тях.
Снимка: bTV
„ Сред най-засегнатите са дамите. 75 % от хората, които напущат Афганистан, отиват в Пакистан и Иран. Някои пробват да стигнат до Турция и по-късно Европа. България е кръстопът сред Изтока и Запада. От дълги години страната има положително отношение към бежанците, те получават заслон, имат достъп до здравна система, опция за работа. Но доста от хората, които идват в България, не желаят да останат в страната, тъй като други страни са по-атрактивни…но в България има нужда от служащи в някои браншове и тези хора могат да ги запълнят.”
Той подчертава и върху различен главен проблем - положението на стопанската система се утежнява, а това може да накара доста хора да търсят избавление отвън страната.
“Това, което се случва сега, е, че стопанската система не наема хора. Така половината от популацията на Афганистан би трябвало да се оправя с неналичието на храна и идващата зима. Трудностите занапред предстоят. В интернационален аспект би трябвало да помогнем на хората в страната, другояче те ще търсят опция да избягат”, добавя той.
На 3 декември талибаните оповестиха указ, в който споделят, че дамите няма да бъдат омъжвани принудително. В него обаче не загатват достъпа до обучение.
А дали нашите героини Силсила, Сара и Салеха биха се върннали в Афганистан?
„ Никога желая да се върна в Афганистан”, споделя Салеха.
„ Не знам дали бих се върнала там. Мисля повече за децата си, а не за себе си. Не желая да стават очевидци на това, което видях аз”, изяснява Сара.
„ Денят, в който Афганистан стане спокоен като България, като страните, в които няма войни, вярвайте ми, всички ще се върнат. Това се случи и преди. Имаше хора, които се върнаха, построиха учебни заведения, университети. Аз обичам моята страна и мощно имам вяра, че нещата ще се променят”, надява се Силсила.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ