Доц. д-р Живка Бонева, д.м.: Мотивацията на пациента е половината от успеха на лечението
14 ноември е рождената дата на канадския професор Фредерик Бантинг, който открива инсулина през 1921 година дружно с доктор Чарлз Бест (тогава студент по медицина). На тази дата от 1991 година се отбелязва Световният ден за битка с диабета под егидата на СЗО и Международната диабетна федерация (МДФ), а от 2006 година - и от Организация на обединените нации. Логото му е наследник кръг на вярата, символизиращ здравето и синьото небе. През 2019 година мотото на 14 ноември е " Семейството и диабетът - диабетът визира всяка фамилия ". Стремежът е да се насърчи ролята на фамилията в ръководството, грижите и профилактиката на диабета. Призовават се фамилиите да научат повече за предупредителните признаци на диабета, с цел да може той да бъде открит рано.
- Доц. Бонева, по какъв начин може да бъде открит навреме диабетът?
- Първата крачка е да търсим рискови фактори за тази болест - наднормено тегло и затлъстяване, съществуване на родственост, високорискова раса, придвижване на възрастта, съществуване на артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници при дамите и други Създадени са въпросници, които могат да покажат дали конкретeн човек е заплашен да развие болестта. У нас е общопризнат Финландският въпросник, който съдържа 8 въпроса и точкова система на оценка. При събрани над 12 точки е налице риск за диабет и би трябвало да се осъществят диагностични лабораторни проби.
По данни на Международния диабетен атлас у нас с диабет са 450 хиляди души - близо 8% от популацията, и още 200 хиляди са недиагностицирани. 90% от хората с диабет са с вид 2, така наречен неинсулино подвластен. Основните етиологични фактори за възникването му са приемственост, само че най-много неподходящи фактори на средата - затлъстяване, обездвижване и погрешно хранене. Ръстът на диабета в последните десетилетия не се дължи на смяна в генотипа ни, а на пандемията от затлъстяване, което образува двойна пандемия, наречена " диобезити " (obesity - затлъстяване). Все повече действия в живота ни се реализират отдалечено и ни обричат на затънал метод на живот. Същевременно хранително-вкусовата промишленост бълва голямо количество " храни-боклуци " и харчи милиарди, с цел да ги популяризира. Над 70% от тези реклами са ориентирани към децата.
- Защо е от изключителна значимост контролът на диабета и какво, с изключение на равнищата на кръвна захар, включва той?
- Когато вършим оценка дали диабетът е добре следен или не, използваме няколко индикатора. Нивото на кръвната захар дефинира моментното й положение, а чрез така наречен кръвно-захарни профили се ориентираме за равнищата й в няколко часа от денонощието (на гладно, след нахранване, преди лягане, нощем и т.н.). Те могат да се изследват в лаборатория или като самоконтрол от пациента с глюкомери, каквито се възстановяват за всички пациенти на инсулинолечение, само че са налични в аптеките и за останалите. Изследването на гликирания хемоглобин демонстрира какво е било междинното равнище на кръвната глюкоза, което човек с диабет е поддържал през последните 2-3 месеца. Ако има двама души с един и същи гликиран хемоглобин, само че при първия кръвната глюкоза е постоянна дълготрайно време, а при другия е налице значимо вариране от ниска (хипогликемия) до доста висока глюкоза, те ще имат друг риск от затруднения на диабета. Постигането на добър надзор върху изброените индикатори е нужно, с цел да се превантират тези последствия. " Добър надзор " не е едно и също нещо при всички хора с диабет. Мащабни интернационалните изследвания демонстрираха, че доста прецизният надзор може да предотврати микросъдовите затруднения и би трябвало да е цел рано при диагнозата на диабета. Когато настъпят тежките макросъдови затруднения (инфаркт, инсулт, периферна съдова болест) прекомерно прецизният надзор носи риск от нараснала периодичност на сърдечносъдови събития и смъртност, най-много свързани с хипогликемиите. Когато тези затруднения настъпят, контролът не би трябвало да е толкоз прецизен, защото тогава рискът от хипогликемия може да докара до утежняване на прогнозата на пациента. За жал в целия свят половината от хората с диабет не реализират добър надзор на заболяването.
- При недобър надзор след какъв брой време от началото на заболяването се демонстрират затруднения?
- Диабетните затруднения са тези, които тормозят и лекари, и пациенти при неприятен надзор върху заболяването. Те биват остри и хронични, като вторите са свързани с увреждането на съдовете. Най-общо ги разделяме на микроваскуларни - засягане на очите (ретинопатия), на бъбреците (нефропатия), на периферните нерви (невропатия) и макроваскуларни - щета на огромните съдове на сърцето, мозъка и периферните артерии. Скрининг за ретинопатия, проучване на урината за албуминурия, на бъбречната функционалност, скрининг за невропатия би трябвало да се направи при вид 1 захарен диабет след петата година от началото му, а при вид 2 - още при диагнозата, защото последният може да е бил налице, доста преди да се диагностицира. Последващите контролни проучвания би трябвало да са годишни. Атеросклеротичната сърдечносъдова болест, дефинирана като коронарна болест на сърцето, мозъчносъдова болест или периферна артериална болест, е водещата причина за заболеваемост и смъртност за хора с диабет. Съществува " метаболитна памет " - в случай че човек с новооткрит диабет дълго неглижира лекуването и допусне да се появят затруднения, те ще напредват, даже в случай че пациентът е прецизен в лечението си на по-късен стадий. За попречване или закъснение на атеросклеротичната сърдечносъдова болест би трябвало да бъдат под надзор освен кръвната захар, само че да се лекуват затлъстяване, хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, албуминурия и други
- През последните години международната медицина означи поредна победа в борбата с диабета. Кои са новите способи на лекуване?
- Когато е открит инсулинът, задачата на лекарите е била само болният да оживее. С развиването на медицината клиницистите са желали лекарството за диабет да намалява задоволително дейно кръвната захар, по-късно стремежът е бил медикаментът да има по-малко странични резултати, по-малък риск от хипогликемии, да защищава от диабетни затруднения, да не покачва телесното тегло, да има комфортен банкет... През 2008 година Американската организация по храните и медикаментите (FDA), а по-късно и Европейската (EMA), предявиха условия към фармаиндустрията, когато се записва нов медикамент, той да не води до нараснал сърдечносъдов риск. Откроиха се 3 групи модерни медикаменти и изключително избрани представители от тях, които носят значими изгоди върху сърдечносъдовата система и бъбреците при хората с диабет, по тази причина в този момент приказваме за кардиоренален метод в диабетологията.
- Достъпни ли са в България?
- България е на едно от водещите места в Европа във връзка с достъп и реимбурсация на най-съвременните антидиабетни медикаменти. Критериите за изписване на новаторските лекарства са в сходство с интернационалните рекомендации и продуктовите им характерности, тъй че всеки пациент, който има показания и няма противопоказания за това лекуване, да има достъп до него. В момента към 22% от пациентите с вид 2 захарен диабет се лекуват с тези лекарства. Качествата на изписваното лекарство са доста значими, само че образованието на болния, неговата мотивация, убедеността му, че би трябвало да съблюдава лекуването и смяната в метода на живот, са половината от триумфа. Затова разискваме с пациента кои храни да избере, с кои да внимава, кои да подмине; в какви количества; какво да прави, в случай че не му се яде, в случай че отиде на празник, в случай че повръща, в случай че следва дълго пътуване; в случай че е с вирусна зараза, може ли да приема алкохол и какъв брой. От голямо значение е двигателната интензивност - какъв брой дълготрайно, какъв брой постоянно. Обучаваме пациента и околните му да разпознават хипогликемиите и какво да е държанието им. Пациентът би трябвало да знае, че заболяването е хронична - не може да бъде " излекувана ", само че може да бъде добре следена, в случай че доктор и пациент гледат в една посока. Заболяването има напредничав ход и в случай че актуалното лекуване е с добър надзор, то е допустимо в бъдеще да се наложи прибавяне на различен медикамент или замяната му. А това изисква контролни визити при лекаря няколко пъти в годината.
- За ЗДТ 2 от дълго време се приказва като за зараза. Какво би трябвало да съдържа една Национална стратегия за битка с диабета и по какъв начин може тя да ограничи у нас епидемията от диабет?
- Преди дни се организира кръгла маса " Заедно можем да победим диабета " под патронажа на Комисията по опазването на здравето към Народно събрание. Всички участници се сплотиха към схващането, че добре структурирана Национална стратегия за битка с диабета е безусловно нужна и такива стратегии има построени или се построяват в редица европейски страни. Тази стратегия би трябвало да разпише ограниченията за профилактика, за лекуване и положителни практики, за образование и справяне с затрудненията, а също кои експерти би трябвало да бъдат ангажирани в тези действия и с какви отговорности. В битката с диабетната пандемия би трябвало да участваме всички - лекари (специалисти и персонални лекари), диетолози, кинезитерапевти, фармаиндустрията, пациентите и техните фамилии, учебните заведения, подкрепени финансово и законодателно от институциите.
В началото на предишния век създателят на първия в света диабетен център (Joslin Diabetes Center) доктор Елиът Джослин основава признака на успеха над диабета - каляска с три коня, които съставляват диетата, придвижването и инсулина (т.е. лекарството). Над столетие след Джослин за нас не предстои на подозрение, че единствено дружно тези три коня биха могли да теглят колесницата за реализиране на мечтаните резултати - животът на хората с диабет да не се разграничава значително от този на хората без диабет.
- Доц. Бонева, по какъв начин може да бъде открит навреме диабетът?
- Първата крачка е да търсим рискови фактори за тази болест - наднормено тегло и затлъстяване, съществуване на родственост, високорискова раса, придвижване на възрастта, съществуване на артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници при дамите и други Създадени са въпросници, които могат да покажат дали конкретeн човек е заплашен да развие болестта. У нас е общопризнат Финландският въпросник, който съдържа 8 въпроса и точкова система на оценка. При събрани над 12 точки е налице риск за диабет и би трябвало да се осъществят диагностични лабораторни проби.
По данни на Международния диабетен атлас у нас с диабет са 450 хиляди души - близо 8% от популацията, и още 200 хиляди са недиагностицирани. 90% от хората с диабет са с вид 2, така наречен неинсулино подвластен. Основните етиологични фактори за възникването му са приемственост, само че най-много неподходящи фактори на средата - затлъстяване, обездвижване и погрешно хранене. Ръстът на диабета в последните десетилетия не се дължи на смяна в генотипа ни, а на пандемията от затлъстяване, което образува двойна пандемия, наречена " диобезити " (obesity - затлъстяване). Все повече действия в живота ни се реализират отдалечено и ни обричат на затънал метод на живот. Същевременно хранително-вкусовата промишленост бълва голямо количество " храни-боклуци " и харчи милиарди, с цел да ги популяризира. Над 70% от тези реклами са ориентирани към децата.
- Защо е от изключителна значимост контролът на диабета и какво, с изключение на равнищата на кръвна захар, включва той?
- Когато вършим оценка дали диабетът е добре следен или не, използваме няколко индикатора. Нивото на кръвната захар дефинира моментното й положение, а чрез така наречен кръвно-захарни профили се ориентираме за равнищата й в няколко часа от денонощието (на гладно, след нахранване, преди лягане, нощем и т.н.). Те могат да се изследват в лаборатория или като самоконтрол от пациента с глюкомери, каквито се възстановяват за всички пациенти на инсулинолечение, само че са налични в аптеките и за останалите. Изследването на гликирания хемоглобин демонстрира какво е било междинното равнище на кръвната глюкоза, което човек с диабет е поддържал през последните 2-3 месеца. Ако има двама души с един и същи гликиран хемоглобин, само че при първия кръвната глюкоза е постоянна дълготрайно време, а при другия е налице значимо вариране от ниска (хипогликемия) до доста висока глюкоза, те ще имат друг риск от затруднения на диабета. Постигането на добър надзор върху изброените индикатори е нужно, с цел да се превантират тези последствия. " Добър надзор " не е едно и също нещо при всички хора с диабет. Мащабни интернационалните изследвания демонстрираха, че доста прецизният надзор може да предотврати микросъдовите затруднения и би трябвало да е цел рано при диагнозата на диабета. Когато настъпят тежките макросъдови затруднения (инфаркт, инсулт, периферна съдова болест) прекомерно прецизният надзор носи риск от нараснала периодичност на сърдечносъдови събития и смъртност, най-много свързани с хипогликемиите. Когато тези затруднения настъпят, контролът не би трябвало да е толкоз прецизен, защото тогава рискът от хипогликемия може да докара до утежняване на прогнозата на пациента. За жал в целия свят половината от хората с диабет не реализират добър надзор на заболяването.
- При недобър надзор след какъв брой време от началото на заболяването се демонстрират затруднения?
- Диабетните затруднения са тези, които тормозят и лекари, и пациенти при неприятен надзор върху заболяването. Те биват остри и хронични, като вторите са свързани с увреждането на съдовете. Най-общо ги разделяме на микроваскуларни - засягане на очите (ретинопатия), на бъбреците (нефропатия), на периферните нерви (невропатия) и макроваскуларни - щета на огромните съдове на сърцето, мозъка и периферните артерии. Скрининг за ретинопатия, проучване на урината за албуминурия, на бъбречната функционалност, скрининг за невропатия би трябвало да се направи при вид 1 захарен диабет след петата година от началото му, а при вид 2 - още при диагнозата, защото последният може да е бил налице, доста преди да се диагностицира. Последващите контролни проучвания би трябвало да са годишни. Атеросклеротичната сърдечносъдова болест, дефинирана като коронарна болест на сърцето, мозъчносъдова болест или периферна артериална болест, е водещата причина за заболеваемост и смъртност за хора с диабет. Съществува " метаболитна памет " - в случай че човек с новооткрит диабет дълго неглижира лекуването и допусне да се появят затруднения, те ще напредват, даже в случай че пациентът е прецизен в лечението си на по-късен стадий. За попречване или закъснение на атеросклеротичната сърдечносъдова болест би трябвало да бъдат под надзор освен кръвната захар, само че да се лекуват затлъстяване, хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, албуминурия и други
- През последните години международната медицина означи поредна победа в борбата с диабета. Кои са новите способи на лекуване?
- Когато е открит инсулинът, задачата на лекарите е била само болният да оживее. С развиването на медицината клиницистите са желали лекарството за диабет да намалява задоволително дейно кръвната захар, по-късно стремежът е бил медикаментът да има по-малко странични резултати, по-малък риск от хипогликемии, да защищава от диабетни затруднения, да не покачва телесното тегло, да има комфортен банкет... През 2008 година Американската организация по храните и медикаментите (FDA), а по-късно и Европейската (EMA), предявиха условия към фармаиндустрията, когато се записва нов медикамент, той да не води до нараснал сърдечносъдов риск. Откроиха се 3 групи модерни медикаменти и изключително избрани представители от тях, които носят значими изгоди върху сърдечносъдовата система и бъбреците при хората с диабет, по тази причина в този момент приказваме за кардиоренален метод в диабетологията.
- Достъпни ли са в България?
- България е на едно от водещите места в Европа във връзка с достъп и реимбурсация на най-съвременните антидиабетни медикаменти. Критериите за изписване на новаторските лекарства са в сходство с интернационалните рекомендации и продуктовите им характерности, тъй че всеки пациент, който има показания и няма противопоказания за това лекуване, да има достъп до него. В момента към 22% от пациентите с вид 2 захарен диабет се лекуват с тези лекарства. Качествата на изписваното лекарство са доста значими, само че образованието на болния, неговата мотивация, убедеността му, че би трябвало да съблюдава лекуването и смяната в метода на живот, са половината от триумфа. Затова разискваме с пациента кои храни да избере, с кои да внимава, кои да подмине; в какви количества; какво да прави, в случай че не му се яде, в случай че отиде на празник, в случай че повръща, в случай че следва дълго пътуване; в случай че е с вирусна зараза, може ли да приема алкохол и какъв брой. От голямо значение е двигателната интензивност - какъв брой дълготрайно, какъв брой постоянно. Обучаваме пациента и околните му да разпознават хипогликемиите и какво да е държанието им. Пациентът би трябвало да знае, че заболяването е хронична - не може да бъде " излекувана ", само че може да бъде добре следена, в случай че доктор и пациент гледат в една посока. Заболяването има напредничав ход и в случай че актуалното лекуване е с добър надзор, то е допустимо в бъдеще да се наложи прибавяне на различен медикамент или замяната му. А това изисква контролни визити при лекаря няколко пъти в годината.
- За ЗДТ 2 от дълго време се приказва като за зараза. Какво би трябвало да съдържа една Национална стратегия за битка с диабета и по какъв начин може тя да ограничи у нас епидемията от диабет?
- Преди дни се организира кръгла маса " Заедно можем да победим диабета " под патронажа на Комисията по опазването на здравето към Народно събрание. Всички участници се сплотиха към схващането, че добре структурирана Национална стратегия за битка с диабета е безусловно нужна и такива стратегии има построени или се построяват в редица европейски страни. Тази стратегия би трябвало да разпише ограниченията за профилактика, за лекуване и положителни практики, за образование и справяне с затрудненията, а също кои експерти би трябвало да бъдат ангажирани в тези действия и с какви отговорности. В битката с диабетната пандемия би трябвало да участваме всички - лекари (специалисти и персонални лекари), диетолози, кинезитерапевти, фармаиндустрията, пациентите и техните фамилии, учебните заведения, подкрепени финансово и законодателно от институциите.
В началото на предишния век създателят на първия в света диабетен център (Joslin Diabetes Center) доктор Елиът Джослин основава признака на успеха над диабета - каляска с три коня, които съставляват диетата, придвижването и инсулина (т.е. лекарството). Над столетие след Джослин за нас не предстои на подозрение, че единствено дружно тези три коня биха могли да теглят колесницата за реализиране на мечтаните резултати - животът на хората с диабет да не се разграничава значително от този на хората без диабет.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ