Самюъл Бекет | Думите са всичко, което имаме
(13 април 1906г. - 22 декември 1989г.)
Някога пробвай. Провали се. Няма значение. Опитай още веднъж. Провали се още веднъж. Провали се по-добре.
Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.
Какво знам за човешката орис? Бих могъл да ви кажа повече за репичките.
Ако не знаеш къде си сега, значи си мъртъв.
Моите неточности са моят живот.
Не ме докосвай! Не ме питай! Не ми приказва! Остани с мен.
Ти си на Земята. За това няма лек.
Всички сме родени луди. Някои оставаме такива.
Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.
Сълзите в света са непрекъсната големина. За всеки, който стартира да плаче някъде, различен стопира. Същото се отнася и за смеха. Нека не приказваме неприятно за нашето потомство, то не е по-нещастно от своите прародители.
Може би най-хубавите ми години са зад мен. Когато е имало късмет за благополучие. Но аз не бих ги изискал назад. Не и с огъня, който гори в мен в този момент.
Не, не скърбя за нищо, всичко, за което скърбя, е, че съм роден, а умирането е дълга и уморителна работа.
Сътворението на света не се е състояло един път вечно, а се състои всеки ден.
Всеки може да се извърне встрани и да не гледа, само че кой знае какво вижда щраусът със заровена глава в пясъка?
Имам своите дефекти, само че да променям настроението си не е един от тях.
Да откри форма, която да съпътства бъркотията - това е задачата на създателя в този момент.
Това, което има да се каже, е толкоз малко, че би трябвало да се споделя все в излишество на това, което се цели...
Къде съм аз – не зная, в никакъв случай няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти би трябвало да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа.
В пейзажа на заличаване прецизността е демонстрация на божественост.
Нищо друго няма значение, единствено писането. Нищо друго не си заслужава...отпечатък върху тишината.
Поетите са сетивността, а философите разсъдъкът на човечеството.
При неналичието на друга опция, слънцето изгря върху нищо новото.
Краят е първоначално, при все че ти продължаваш.
Аз употребявам думите, на които си ме научил. Ако те не значат нищо към този момент, научи ме на други. В противоположен случай ме остави да мълча.
Ти плака за нощта – тя падна. Сега плачи в мрак.
Всичко, което желая, е да си седнал съм на задника, да пущам газове и да си мисля за Данте.
Прекарахме живота си по наше убеждение, пробвайки се да съберем на едно място в един и същи момент лъч светлина и свободна скамейка.
Снимка: Samuel Beckett, 1977; commons.wikimedia.org
