120 студенти по Българска филология“ прекрачват прага на Висшия педагогически

120 студенти по „ Българска лингвистика “ прекрачват прага на Висшия педагогичен институт „ Кирил и Методий “ преди 54 години в Търново, когато се основава първото извънстолично висше учебно заведение в България.  През 1963 година прага на старопрестолната Алма матер прекрачват 340 студенти в четирите специалности  - „ Българска лингвистика “, „ Руска лингвистика “, „ История “ и „ Изобразителни изкуства “. Днес Великотърновският университет има над 14 хиляди студенти, които са образоват допълнително от 60 специалности. 

В деня на Света Петка Търновска  - за първи път от половин век след завършването, среща си дадоха беловласите девойки и момчета от оня първи випуск „ Българска лингвистика. Професор Донка Александрова е една от тях: Ние сме първите и единствени студенти, които ректорът на университета Александър Бурмов ни записва. Пеньо Русев, който беше заместник-ректор  ни споделя: „ Абе, вие какви студенти сте, нито умеете да учите, нито да работите, не умеете нищо! “. Аз такова мушетрънче му крещя: Ами, научете ни, вие сте учителите тука, ние изваме от учебно заведение. Никога не сме били студенти. И той по-късно доста ме обикна, доста ми оказа помощ. Донка Александрова има забележителна академична кариера в Ленинградския институт по спектакъл, в Московския университет „ Михаил Ломоносов ”, в Делхи, Индия. Има специализация по изразителност в Тексаския университет в Съединените щати. Днес болката й е, че студенти стават младежи даже с двойки на кандидатстудентските изпити:52 университета са прекалено много за седеммилионна България. Студентите са си студенти. То е микроб студентски. Лудетини, непокорни, млади. Още Аристотел в неговата „ Реторика “ написа - „ Те младите, те са напористи, сериозни, мечтаят, не признават, желаят популярност. Ами и в този момент са същите. Нацията става все по-неграмотна, споделя своята болежка Стефка Бръчкова , която половин век след завършването на университета не е серпантина да се занимава с граматика. Всичко беше ново за нас, бяхме и оригиналност за града. Приятели, с които сме били близки, само че не сме се виждали от 50 години, не можем да се познаем даже. Много е огромно вълнението. Любим предмет имахте ли? Граматиката, може би. По-грамотна или по-неграмотна става днешната юноша? По-неграмотна, несъмнено. Никой не чете. Никой не желае да знае. Четенето е в основата на положителната връзка. 
При началото на първата академична образователна година преди 54 лета в двора на ректората студентите стават очевидци на фотосите на кино лентата „ Крадецът на праскови “, спомня си през днешния ден Ана Данова: Още не бяха почнали занятията, снимат кино лентата тъкмо тук. Под ректората имаше естествени праскови, изоставени такива дребни дръвчета, само че бяха наслагали изкуствени праскови плодове, с цел да наподобяват, и изкуствени дръвчета. Бяха създали портата на къщата  на основната героиня и Мишо Михайлов чука и влиза на портата. Тази сцена я наблюдавахме неведнъж и с голямо удоволствие, че виждаме такива артисти като невена Коканова и Мишо Михайлов.   В университета Ана среща любовта и се омъжва за своя състудент Петър Данов. Те стават първото университетско семейство във Велико Търново. Те са били разпределени за три години като учители във Велико Преслав. Останали осем, след което се прибрали във Велико Търново, където учителствали до пенсия. Студентите, приключили преди половин век, си дадоха обещание тази първа среща да не е последната. 
Целия репортаж на кореспондента на БНР във Велико Търново чуйте от звуковия файл..