Как Йосиф Сталин уби Фра Дяволо
12 март 1945 година. Чете се решението на Народния съд по дело № 6. На подсъдимата пейка са над 100 български интелектуалци, нарочени за врагове на националната власт и комунистическата партия. Сред тях е Райко Алексиев с псевдоним Фра Дяволо- художник, карикатурист, фейлетонист, упрекнат в антисъветска и прогерманска агитация. „ Доказателство “ за това са неговите рисунки. На две от тях основен персонаж е бащата на народите Йосиф Висарионович Сталин. Художникът го е изографисал в наедрял проект, зад него е нарисувана петолъчка, на който са набучени главите на Троцки, Бухарин, Каменев... Надписът изпод гласи: „ Не се натискайте приятели, има място за всички. “ Факта, че по този проницателен метод художникът се е гаврил и с Хитлер, и с фашизма изобщо не смекчава виновността му. Присъдата е гибел. Посмъртно. Защото от 18 ноември 1944 година петдесет и една годишният Фра Дяволо към този момент не е на този свят. От тогава са минали тъкмо 73 години. Райко Алексиев е роден в Пазарджик на 7 март 1893 година. Господ го подарява с необикновен гений. Той е публицист, художник, мъдрец. Завършва литература в Софийския университет и Художествена академия. Още с първите му появи като рисувач е харесан от кралица Елеонора.
През 1932 година основава вестник „ Щурец “. И това е звездният му момент, само че също и кръстът, който ще го понесе по пътя към Голгота. В обичаното си хартиено чадо той е издател, създател на фейлетоните, художник на карикатурите, пропагандатор, шеф и пазач. Още първия брой на вестника се разпродава като топъл самун още сутринта. Налагат се още две допечатки. През годините „ Щурец “ е неоспорим водач измежду българските вестници. Тиражът му е 50 000. И по този начин ще бъде до 8 септември 1944 година, когато излиза последният брой. На идващия ден България има нова власт. И тя ненавижда да се майтапят с нея. Още по-малко капиталисти и буржоа като притежателя на смешния вестник.
Големите създатели си остават вечно и огромни деца. Райко Алексиев по момчешки наивно има вяра в закона, справедливостта, честността. Наближаването на Червената войска, а с нея и вероятността властта да попадне в ръцете на комунистите тормози приятелите му. Те знаят, че карикатурите му с изключение на смях са натрупали и кръвна завист в душите на героите му. Кумът му министър-председател Никола Мушанов го е предупреждавал. И освен на думи. Той е снабдил Алексиев и фамилията му с дипломатически паспорти. Напусни страната!,бил съветът му.
Отговорът е на човек, който няма никаква концепция какво се случва. Неспособен е да планува каква чума ще връхлети хора като него: „ Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което правят някои политици и е нездравословно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм си постоянно налозите. На всекиго съм услужвал и давал с двете си ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва. “
Достойна позиция, на заслужен човек, само че изказана в неприлично време. Властта към този момент е в ръцете на Отечествения фронт. По улиците бушува безвластие, реваншизъм, цялостно отричане на предишното и значимите персони в него. Особено в случай че геният им отхвърля комунистическата идеология.
През 1994 година журналистката Ивайла Александрова се среща в Германия с Весела Грънчарова. Някога тя е била актриса в Народния спектакъл. През 1932 година се омъжва за Райко Алексиев и му ражда трима синове. Успява да емигрира в Германия през 1964 година. В последните си дни, към този момент болна и от рак, тя кани Ивайла, с цел да опише историята за живота и гибелта на брачна половинка си. В резултат на това се ражда блестящата книга –документ „ Горещо алено “. От него научаваме, че в едно мъгливо утро в първите дни на ноември 1944 година в кафенето на писателите, против Военния клуб нахлува тогавашният комендант на Народната милиция, на който се приписват над двеста убийства, Лев Николов Главинчев. Той се насочва напряко към преди малко завърналия се от Чамкория Райко Алексиев. Свидетели на мъченията, на които е бил подложен „ Щурецът “ в занданите на милицията, няма. Подобни жестокости постоянно се правят на мрачно. Знаят се обаче мъчителите. Освен Главинчев изключително грижлив е и тогавашният комунистически функционер Георги Боков.
На 15 ноември 1944 година на Весела Грънчарова е позволено да се види със брачна половинка си. Три дни по-късно той издъхва в болничното заведение на „ Червения кръст “.
Години по-късно, от екрана на bTV единственият жив през днешния ден наследник на художника Алекс Алексиев ще назова гибелта на татко си екзекуция. Когато майка му, която по принцип не викала, внезапно изкрещяла, той схванал, че се е случило нещо неприятно.
Процесът месеци по-късно би трябвало единствено да оправдае жестокото ликвидиране. Срещу радостния Фра Дяволо свидетелстват видни интелектуалци комунисти, сред които и самоубилият се незабавно след 10 ноември 1989 година Веселин Андреев. Единственият бранител на Алексиев още приживе е единствено художникът Илия Бешков.
Така приключва историята на един от най-бележитите български интелектуалци от началото на ХХ век. Всъщност не тъкмо по този начин. Защото незабавно след демократичните промени той е оправдан. Днес на негово име има бул., галерии, литературни награди и даже един хладилник в Антарктика.
Райко Алексиев: „ Пътеводител за България - пътища и безпътие “ Статията не е писана през днешния ден, а през 1933 година във вестник „ Щурец “ „ За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна независимост. По устройство е страна, в която всеки се устройва, както откри. Намира се на кръстопътя на дребните упоритости.
Населението й се състои от някогашни, настоящи и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават прошка на някогашните, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разграничена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона отзиви, като всяко настрана мнение предстои на разединение.
Разположена е сред границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, посредством които най-лесно се стига до злополука.
Има положителни и уредени прави пътища, обаче поданиците й избират да вървят по кривите, тъй като са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците - с телефончета.
Столицата й има публични здания и улици, като улиците са цялостни с уличници, а публичните здания с общественици. Случва се обаче и противоположното - уличниците се настаняват в публичните здания, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, само че самият строй не върви под строй. Държавата се ръководи от хора, съгласно случая. Случаите пък се ръководят от инцидентни хора.
България търгува с всички. Но случва се и противоположното - всички да търгуват с България. Националният лозунг на страната е „ Съединението прави силата “, подложен върху разединеното Народно заседание, на което му е нужно да откри една мощ, която да му направи съединението.
Държавният лозунг на нацията пък е „ Боже пази България “. В случая Бог е претрупан да пази България, евентуално, тъй като другите са заети да си пазят частните ползи “.
Подготви Исак ГОЗЕС
През 1932 година основава вестник „ Щурец “. И това е звездният му момент, само че също и кръстът, който ще го понесе по пътя към Голгота. В обичаното си хартиено чадо той е издател, създател на фейлетоните, художник на карикатурите, пропагандатор, шеф и пазач. Още първия брой на вестника се разпродава като топъл самун още сутринта. Налагат се още две допечатки. През годините „ Щурец “ е неоспорим водач измежду българските вестници. Тиражът му е 50 000. И по този начин ще бъде до 8 септември 1944 година, когато излиза последният брой. На идващия ден България има нова власт. И тя ненавижда да се майтапят с нея. Още по-малко капиталисти и буржоа като притежателя на смешния вестник.
Големите създатели си остават вечно и огромни деца. Райко Алексиев по момчешки наивно има вяра в закона, справедливостта, честността. Наближаването на Червената войска, а с нея и вероятността властта да попадне в ръцете на комунистите тормози приятелите му. Те знаят, че карикатурите му с изключение на смях са натрупали и кръвна завист в душите на героите му. Кумът му министър-председател Никола Мушанов го е предупреждавал. И освен на думи. Той е снабдил Алексиев и фамилията му с дипломатически паспорти. Напусни страната!,бил съветът му.
Отговорът е на човек, който няма никаква концепция какво се случва. Неспособен е да планува каква чума ще връхлети хора като него: „ Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което правят някои политици и е нездравословно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм си постоянно налозите. На всекиго съм услужвал и давал с двете си ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва. “
Достойна позиция, на заслужен човек, само че изказана в неприлично време. Властта към този момент е в ръцете на Отечествения фронт. По улиците бушува безвластие, реваншизъм, цялостно отричане на предишното и значимите персони в него. Особено в случай че геният им отхвърля комунистическата идеология.
През 1994 година журналистката Ивайла Александрова се среща в Германия с Весела Грънчарова. Някога тя е била актриса в Народния спектакъл. През 1932 година се омъжва за Райко Алексиев и му ражда трима синове. Успява да емигрира в Германия през 1964 година. В последните си дни, към този момент болна и от рак, тя кани Ивайла, с цел да опише историята за живота и гибелта на брачна половинка си. В резултат на това се ражда блестящата книга –документ „ Горещо алено “. От него научаваме, че в едно мъгливо утро в първите дни на ноември 1944 година в кафенето на писателите, против Военния клуб нахлува тогавашният комендант на Народната милиция, на който се приписват над двеста убийства, Лев Николов Главинчев. Той се насочва напряко към преди малко завърналия се от Чамкория Райко Алексиев. Свидетели на мъченията, на които е бил подложен „ Щурецът “ в занданите на милицията, няма. Подобни жестокости постоянно се правят на мрачно. Знаят се обаче мъчителите. Освен Главинчев изключително грижлив е и тогавашният комунистически функционер Георги Боков.
На 15 ноември 1944 година на Весела Грънчарова е позволено да се види със брачна половинка си. Три дни по-късно той издъхва в болничното заведение на „ Червения кръст “.
Години по-късно, от екрана на bTV единственият жив през днешния ден наследник на художника Алекс Алексиев ще назова гибелта на татко си екзекуция. Когато майка му, която по принцип не викала, внезапно изкрещяла, той схванал, че се е случило нещо неприятно.
Процесът месеци по-късно би трябвало единствено да оправдае жестокото ликвидиране. Срещу радостния Фра Дяволо свидетелстват видни интелектуалци комунисти, сред които и самоубилият се незабавно след 10 ноември 1989 година Веселин Андреев. Единственият бранител на Алексиев още приживе е единствено художникът Илия Бешков.
Така приключва историята на един от най-бележитите български интелектуалци от началото на ХХ век. Всъщност не тъкмо по този начин. Защото незабавно след демократичните промени той е оправдан. Днес на негово име има бул., галерии, литературни награди и даже един хладилник в Антарктика.
Райко Алексиев: „ Пътеводител за България - пътища и безпътие “ Статията не е писана през днешния ден, а през 1933 година във вестник „ Щурец “ „ За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна независимост. По устройство е страна, в която всеки се устройва, както откри. Намира се на кръстопътя на дребните упоритости. Населението й се състои от някогашни, настоящи и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават прошка на някогашните, а бъдещите – на сегашните.
Страната е разграничена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона отзиви, като всяко настрана мнение предстои на разединение.
Разположена е сред границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.
Снабдена е с железници, посредством които най-лесно се стига до злополука.
Има положителни и уредени прави пътища, обаче поданиците й избират да вървят по кривите, тъй като са по-утъпкани.
Държавата си служи с телефони, а държавниците - с телефончета.
Столицата й има публични здания и улици, като улиците са цялостни с уличници, а публичните здания с общественици. Случва се обаче и противоположното - уличниците се настаняват в публичните здания, а обществениците се пращат на улицата.
Страната има държавен строй, само че самият строй не върви под строй. Държавата се ръководи от хора, съгласно случая. Случаите пък се ръководят от инцидентни хора.
България търгува с всички. Но случва се и противоположното - всички да търгуват с България. Националният лозунг на страната е „ Съединението прави силата “, подложен върху разединеното Народно заседание, на което му е нужно да откри една мощ, която да му направи съединението.
Държавният лозунг на нацията пък е „ Боже пази България “. В случая Бог е претрупан да пази България, евентуално, тъй като другите са заети да си пазят частните ползи “.
Подготви Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ