119 години от Илинденско-Преображенското въстание, вижте историята
119 години от началото на Илинденско-Преображенското въстание се навършват през днешния ден, на 2 август.
Въстанието е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) областите Македония и Южна Тракия да останат в рамките на Османската империя след края на Руско–турската война, довела до Освобождението на България. Борбата против това решение, взето по време на Берлинския конгрес от 1878 година, придобива проведен темперамент със основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун и гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население, напомня БНР.
През 1903 година, 10 години след своето основаване, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) взема решение, че е настъпило времето за въстание против Отоманската империя. След разногласия сред водачите дали въстанието да се води като партизанска война, както желае Гоце Делчев, се постанова мнението за непрестанно покачване на целия народ.
Първи и всеобщо въстава Битолският революционен окръг, след това са обхванати Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско (днес в рамките на Северна Македония). В Крушево е оповестена република, в чието ръководство са поканени да се включат представители на всяка една етнорелигиозна общественост в града – българска, гръкоманска и влашка. Макар да просъществува едвам 10 дни – от 3 до 13 август 1903 година тя е считана за най-големия триумф на въстанието. Революционното придвижване се разраства в Солунски окръг към Струмица и в Скопско. На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг (днес територията му е в рамките на две страни – България и Гърция) – на 27 септември – Кръстовден.
На 17 септември 1903 година щабът на въстанието моли София да разгласи война на Турция. Под натиска на Великите сили и опасността за нахлуване от съседите, България, която не е подготвена за война, показва единствено дипломатически митинги против насилията над въстаналото българско население.
За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения против 350 000 султанска армия. Жертвите са големи. Изгорени са над 200 села и градчета. В България бягат над 30 000 души.
В популярната книга " Освободителните битки на Македония " участникът във въстанието Христо Силянов написа: " Въстанието в Битолско и Одринско беше всеобщо. Целият народ се подвигна на крайник и свърза ориста си – живот, парцел и чест – с изхода на битката. Никое друго въстание на Балканите не коства в толкоз късо време толкоз доста разрушения и почтени човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното олицетворение на българското бунтарство. Ето за какво Илинденският героизъм е освен най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, само че и изкупителна дан на общия български блян към независимост. "
Годишнината от тези исторически събития е мотив цяла България да се прекланя пред подвига на радетелите за свободен живот – на доста места в страната ще бъдат проведени празнувания и поднесени венци.
За първи път преди пет години България и Северна Македония отдадоха дружно респект на героите от 1903 година. Това се случи ден откакто двете страни подписаха историческия контракт за добросъседство (следствие на 18-годишни преговори), а делегации, водени от министър председателите на двете страни, сервираха дружно венци пред саркофага на Гоце Делчев в двора на църквата " Свети Спас " в Скопие.
Очакванията, че мощната символика на този акт ще се отрази положително на двустранните връзки като че ли не се оправдаха изцяло. Поради идеологически разминавания разговорът сред историците на двете страни по този начин и не докара до всеобщо взаимно честване на историческите събития, в това число Илинденско-Преображенското въстание.
В югозападната ни съседка 2 август е обвързван с още едно паметно събитие, известно като „ Втори Илинден “, случило се четири десетилетия след героичното въстание на Балканите. За " ново " по значение Илинденско-Преображенско въстание е провъзгласено събирането на АСНОМ – " Антифашистко заседание за национално избавление на Македония ". То е свикано в манастира " Св. Прохор Пчински " на 2 август 1944 година
Там, неразбираемо по какъв начин излъчени, се събират на следената от сръбските партизани територия 60 от плануваните 115 представители на македонската левица. Под зоркия взор на титовите емисари, в наличието на особено доведени военни разузнавачи от Съединени американски щати и Англия комунистите се самообявяват по едно и също време за законодателна и изпълнителна власт. Те афишират, че Вардарска Македония се причислява към Титова Югославия и че ще се сътвори македонски език. За същността на новата Югославска Македония приказва и фактът, че събранието е намерено с дружното осъществяване на химна на Вътрешна македонска революционна организация (наследник на ВМОРО) – песента " Изгрей зора на свободата ". През 1948 година този марш на македонските революционери е неразрешен в Народна Република Македония като фашистки.
Днес в Скопие към момента се чуват гласове на неодобрение, че България продължава да празнува Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година Без да оспорва действителностите от " Втория Илинден ", страната ни застъпва позицията, че актуалната македонска нация е декретирана на 2 август 1944 година, което се и чества от нашите съседи. Но откакто героите и жертвите от 1903 година са общи, не би трябвало ли българи и македонци през днешния ден да ги почитат дружно?
Въстанието е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) областите Македония и Южна Тракия да останат в рамките на Османската империя след края на Руско–турската война, довела до Освобождението на България. Борбата против това решение, взето по време на Берлинския конгрес от 1878 година, придобива проведен темперамент със основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун и гъста мрежа от революционни комитети на тамошното българско население, напомня БНР.
През 1903 година, 10 години след своето основаване, Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) взема решение, че е настъпило времето за въстание против Отоманската империя. След разногласия сред водачите дали въстанието да се води като партизанска война, както желае Гоце Делчев, се постанова мнението за непрестанно покачване на целия народ.
Първи и всеобщо въстава Битолският революционен окръг, след това са обхванати Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско (днес в рамките на Северна Македония). В Крушево е оповестена република, в чието ръководство са поканени да се включат представители на всяка една етнорелигиозна общественост в града – българска, гръкоманска и влашка. Макар да просъществува едвам 10 дни – от 3 до 13 август 1903 година тя е считана за най-големия триумф на въстанието. Революционното придвижване се разраства в Солунски окръг към Струмица и в Скопско. На 18 август – Преображение, пламва въстанието на българите в Одринска Тракия. Последен се включва Серски окръг (днес територията му е в рамките на две страни – България и Гърция) – на 27 септември – Кръстовден.
На 17 септември 1903 година щабът на въстанието моли София да разгласи война на Турция. Под натиска на Великите сили и опасността за нахлуване от съседите, България, която не е подготвена за война, показва единствено дипломатически митинги против насилията над въстаналото българско население.
За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения против 350 000 султанска армия. Жертвите са големи. Изгорени са над 200 села и градчета. В България бягат над 30 000 души.
В популярната книга " Освободителните битки на Македония " участникът във въстанието Христо Силянов написа: " Въстанието в Битолско и Одринско беше всеобщо. Целият народ се подвигна на крайник и свърза ориста си – живот, парцел и чест – с изхода на битката. Никое друго въстание на Балканите не коства в толкоз късо време толкоз доста разрушения и почтени човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното олицетворение на българското бунтарство. Ето за какво Илинденският героизъм е освен най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, само че и изкупителна дан на общия български блян към независимост. "
Годишнината от тези исторически събития е мотив цяла България да се прекланя пред подвига на радетелите за свободен живот – на доста места в страната ще бъдат проведени празнувания и поднесени венци.
За първи път преди пет години България и Северна Македония отдадоха дружно респект на героите от 1903 година. Това се случи ден откакто двете страни подписаха историческия контракт за добросъседство (следствие на 18-годишни преговори), а делегации, водени от министър председателите на двете страни, сервираха дружно венци пред саркофага на Гоце Делчев в двора на църквата " Свети Спас " в Скопие.
Очакванията, че мощната символика на този акт ще се отрази положително на двустранните връзки като че ли не се оправдаха изцяло. Поради идеологически разминавания разговорът сред историците на двете страни по този начин и не докара до всеобщо взаимно честване на историческите събития, в това число Илинденско-Преображенското въстание.
В югозападната ни съседка 2 август е обвързван с още едно паметно събитие, известно като „ Втори Илинден “, случило се четири десетилетия след героичното въстание на Балканите. За " ново " по значение Илинденско-Преображенско въстание е провъзгласено събирането на АСНОМ – " Антифашистко заседание за национално избавление на Македония ". То е свикано в манастира " Св. Прохор Пчински " на 2 август 1944 година
Там, неразбираемо по какъв начин излъчени, се събират на следената от сръбските партизани територия 60 от плануваните 115 представители на македонската левица. Под зоркия взор на титовите емисари, в наличието на особено доведени военни разузнавачи от Съединени американски щати и Англия комунистите се самообявяват по едно и също време за законодателна и изпълнителна власт. Те афишират, че Вардарска Македония се причислява към Титова Югославия и че ще се сътвори македонски език. За същността на новата Югославска Македония приказва и фактът, че събранието е намерено с дружното осъществяване на химна на Вътрешна македонска революционна организация (наследник на ВМОРО) – песента " Изгрей зора на свободата ". През 1948 година този марш на македонските революционери е неразрешен в Народна Република Македония като фашистки.
Днес в Скопие към момента се чуват гласове на неодобрение, че България продължава да празнува Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година Без да оспорва действителностите от " Втория Илинден ", страната ни застъпва позицията, че актуалната македонска нация е декретирана на 2 август 1944 година, което се и чества от нашите съседи. Но откакто героите и жертвите от 1903 година са общи, не би трябвало ли българи и македонци през днешния ден да ги почитат дружно?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ