11 август - една от най-черните дати в новата ни история! 14-те живи факли на Околовръстното пред погледа на Иво Карамански
11 август 1995 година е една от най-черните дати в новата ни история. 13 бойци и един офицер изгарят като факли във боен камион на Околовръстното шосе в София, напомня dir.bg.
Войниците са от отделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига към 22.30 ч. в сектора сред Люлин и Филиповци, до момента в който се връщат от строителен обект към поделението си.
Товарният камион ГАЗ-53А, с който пътуват, се удря челно в трактор Т-150, благосъстоятелност на " Агромеханизация " ЕООД от софийското село Белчин, и се възпламенява.
27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редови войници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов са изпепелени. Шест от телата са овъглени до неразбираемост и би трябвало да се разпознават посредством кръвни проби.
Единственият оживял е 19-годишният редови войник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. И до през днешния ден обаче той отхвърля да приказва за нещастието.
Шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки - се разминава с леки пострадвания по главата и още същата вечер е изписан от „ Пирогов “.
На мястото на злополуката са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. Оказва се, че измежду очевидците е Иво Карамански - знакова фигура в българския ъндърграунд през 90-те години, който е карал зад камиона и се опитал да помогне на бойците.
Пожарът обаче вилнял към 15 минути и е бил сподавен след идването на първата пожарна кола в 22,54 ч. Тройната техническа експертиза потвърждава, че огнището е зародило от деформирания и продънен от удара контейнер на газката в прикосновение с нагорещения мотор.
Най-вероятно взривоопасната примес се е запалила от електрическа искра или от нагорещени частици по изпускателния колектор. Температурата на пожара е била 1000–1100°С, като първичната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до най-много токсичния пушек.
След разпити на към 80 очевидци и 30 експертизи по делото, то е прекъснато на 20 април 1996 година и е с гриф " Строго секретно " поради класифицираната информация.
Причините за злополуката и до през днешния ден не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа щета до заспиване на водача, прилошаване, грапавина в пътя и даже несполучлива пукотевица по колата на Карамански.
Единственото несъмнено нещо е, че по шосето не са открити следи от спирачен път.
Родителите на починалите бойци получиха по 60 000 лв. кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лв.. Почернените майки желаеха да съдят страната в Страсбург, само че след това се отхвърлиха. Днес получават по 111 лева наследствена военноинвалидна пенсия от страната.
" Трудно, доста мъчно живеят родителите на починалите бойци. С част от тях подкрепям връзка и до през днешния ден. Някои от починалите - като Ботьо Шарков, имаха и дечица. Днес те към този момент са огромни. Нещата се не помнят, а истината надали ще излезе нескрито. Но за тази покруса би трябвало да се напомня, тъй като тези 18-19-годишни момчета отдадоха живота си за България ", разяснява ръководителят на Комитета на родителите на починалите и потърпевшите в казармата Юлия Симова, чийто наследник Мартин Симов също е погубен през 1993 година в казармата.
Днес единственото, което припомня за нещастието от преди 22 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират околните на починалите бойци.
Войниците са от отделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига към 22.30 ч. в сектора сред Люлин и Филиповци, до момента в който се връщат от строителен обект към поделението си.
Товарният камион ГАЗ-53А, с който пътуват, се удря челно в трактор Т-150, благосъстоятелност на " Агромеханизация " ЕООД от софийското село Белчин, и се възпламенява.
27-годишният лейтенант Венцислав Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, 19-годишният ефрейтор Павел Димитров, 20-годишните редови войници Андрей Любенов, Ботьо Шарков, Венцислав Николов, Георги Илиев, Даниел Рангелов, Валери Цветков, Венцислав Герев, Лальо Стефанов, Йордан Балжийски и 21-годишните Румен Иванов и Стоил Христов са изпепелени. Шест от телата са овъглени до неразбираемост и би трябвало да се разпознават посредством кръвни проби.
Единственият оживял е 19-годишният редови войник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. И до през днешния ден обаче той отхвърля да приказва за нещастието.
Шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки - се разминава с леки пострадвания по главата и още същата вечер е изписан от „ Пирогов “.
На мястото на злополуката са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. Оказва се, че измежду очевидците е Иво Карамански - знакова фигура в българския ъндърграунд през 90-те години, който е карал зад камиона и се опитал да помогне на бойците.
Пожарът обаче вилнял към 15 минути и е бил сподавен след идването на първата пожарна кола в 22,54 ч. Тройната техническа експертиза потвърждава, че огнището е зародило от деформирания и продънен от удара контейнер на газката в прикосновение с нагорещения мотор.
Най-вероятно взривоопасната примес се е запалила от електрическа искра или от нагорещени частици по изпускателния колектор. Температурата на пожара е била 1000–1100°С, като първичната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до най-много токсичния пушек.
След разпити на към 80 очевидци и 30 експертизи по делото, то е прекъснато на 20 април 1996 година и е с гриф " Строго секретно " поради класифицираната информация.
Причините за злополуката и до през днешния ден не са ясни. Версиите обаче са десетки - от техническа щета до заспиване на водача, прилошаване, грапавина в пътя и даже несполучлива пукотевица по колата на Карамански.
Единственото несъмнено нещо е, че по шосето не са открити следи от спирачен път.
Родителите на починалите бойци получиха по 60 000 лв. кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лв.. Почернените майки желаеха да съдят страната в Страсбург, само че след това се отхвърлиха. Днес получават по 111 лева наследствена военноинвалидна пенсия от страната.
" Трудно, доста мъчно живеят родителите на починалите бойци. С част от тях подкрепям връзка и до през днешния ден. Някои от починалите - като Ботьо Шарков, имаха и дечица. Днес те към този момент са огромни. Нещата се не помнят, а истината надали ще излезе нескрито. Но за тази покруса би трябвало да се напомня, тъй като тези 18-19-годишни момчета отдадоха живота си за България ", разяснява ръководителят на Комитета на родителите на починалите и потърпевшите в казармата Юлия Симова, чийто наследник Мартин Симов също е погубен през 1993 година в казармата.
Днес единственото, което припомня за нещастието от преди 22 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират околните на починалите бойци.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ