Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; само че да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели - е дело на разсъдък и воля.
2. Под - дълг за възпитаване на своите деца - аз разбирам освен това, че да не ги допуснеш да умрат от апетит, с което, коства ми се, хората и лимитират своите отговорности във връзка с децата. За това не са нужни нито книги, нито постановления: за това прекомерно ясно приказва природата. Аз приказвам за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието -свещен дълг, който не би трябвало да се престъпва и, които не са го осъществили са отговорни в някакъв тип детеубийство.
3. Тази обвързаност е обща както за бащите, по този начин и за майките. Има татковци, които нищо не жалят, с цел да намерят на своите деца учители в удоволствията и насърчават техните прищевки, като на богати наследници; а да бъдат децата им християни, да се упражняват в благочестие -това не ги интересува. Престъпно заслепление! - Именно на това жестоко нехайство би трябвало да се преписват всички безпорядъци, от които стене обществото. Да предположим, че вие сте придобили за тях огромно имущество, само че в случай че те не съумеят благоразумно да се разпореждат с него, то ще се резервира у тях не за дълго. Имуществото ще бъде разпиляно; то ще погине дружно със своите притежатели, то ще бъде за тях най-печалното наследие.
4. Вашите деца постоянно ще бъдат задоволително богати, в случай че получат от вас положително образование, което да е способно да оправи техните нрави и добре да устрои тяхното държание. И по този начин, старайте се не за това, щото да ги извършите богати, само че за това, щото да ги извършите благочестиви, владеещи своите пристрастености, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними потребности и богатствата на този свят да ценят толкоз, колкото те костват. Внимателно наблюдавайте за техните действия, за техните съобщници, за техните връзки - и не очаквайте от Бога никаква благосклонност, в случай че не изпълнявате този дълг.
5. Ако Апостолът ни заповядва да се грижим повече за другите, в сравнение с за себе си и, в случай че ние биваме отговорни, когато нехаем за тяхната изгода, то не ще ли бъдем доста повече отговорни в този случай, когато това се отнася до тези, които са ни по този начин близки? Не Аз ли, ще каже Господ, дадох място за тези деца във вашето семейство? Не Аз ли ги поверих на вашата грижа, като ви сложих за техни владетели, попечители, съдии? Аз ви дадох цялостна власт над тях; Аз разпоредих на вас цялата грижа по тяхното образование. Вие ще ми кажете, че те не са желали да се покорят под това робство, че те са го отхвърлили. Но таман това е трябвало да предотвратите в самото начало; вие сте били длъжни да овладеете първите техни усещания, да сложите юзда, когато те още не са имали мощ да я разкъсат; да покорите тази млада душа под игото на дълга, да я приучите към него, да я обучите по него, да привържите раната, когато тя преди малко се е породила; да изтръгните тръните, когато те едвам са почнали да се появяват към това нежно растение, а не да чакате, до момента в който те пуснат дълбоки корени, до момента в който пристрастеностите, засилвайки се с последователното развиване, станат необуздани и неукротими.
6. Премъдрият споделя: " Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им " /Сир.7,25/. Но Господ ни внушава това предписание освен посредством устата на Своя Пророк, само че още пази нашата страна, обезпечавайки осъществяването на тази заповед със ужасно наказване, с което заплашва децата, непокорни на властта на своите родители; " Който ругатни татко си или майка си да бъде убит " /Лев.20,9/. Той санкционира със гибел тези, които стават отговорни срещу вас, а вие невъзмутимо гледате на тези вини, които те правят срещу най-върховната власт. Те въстават срещу Самия Бог.като престъпват Неговите заповеди, а вие гледате на това без всякакво възмущение, без минимален упрек към децата. Какво губи Той от тяхното огорчение? Нищо. Но вие, не би трябвало ли вие да се уплашите за самите себе си? Защото, който оставя Господа, той към този момент не ще почне да почита нито своя татко, нито самия себе си.
7. Деца, покорни и правилни на Бога в покоряването на Неговия закон, биха намерили изобилен източник на благополучие, дори и на краткотрайното благополучие. Бедният откъм християнски нрави принуждава да бъде той почитан и обичан,докато всички вас, обкръжаващите го, при зло и развратено сърце, и цялото ваше благосъстояние не ще ви избави от възмущение и омерзение.
8. Юноша, на който вие дадете положително образование, освен, че ще придобие всеобщо почитание към себе си, само че какъв брой по-мил ще стане за самите вас! Вашата обвързаност към него не ще бъде просто едно естествено влечение; тя ще бъде плод на неговите добродетели. За това, по време на вашата напреднала възраст, вие на собствен ред ще получите от него всички услуги на синовната любов; той ще бъде ваша опора. Защото, както тези, които не почитат Господа, презират и своите родители; по този начин, в противен случай, ония, които почитат Бога, Бащата на всички индивиди, постоянно по всякакъв начин ще почитат и тези, от които те са получили живот.
9. Да предположим, че вие извършите заповедите на закона във всички други връзки, само че бидейки погрешни на тази едничка заповед, вие ще бъдете строго осъдени. Изслушайте доказателство за това, взето от историята на един античен народ. Вие незабавно ще видите на какво ужасно наказване се подмятат бащите, които са небрежни за възпитанието на своите деца. У юдеите имало един свещенник, почитан поради кротостта на неговия нрав; той се казвал Илий. Този свещенник имал двама сина, които се предавали на всички пороци. Бащата не се грижел за това и едвам обръщал, внимание на това; или в случай че техният разврат, стигайки до висша степен, го заставял да им направи забележка, той вършел това без нужната ревнивост и власт. Той би следвало строго да ги накаже, да ги прогони от очите си, да приложи строги ограничения, с цел да приключи техния хаос.Нищо от това не станало: той се лимитирал с това, да им приказва във тип на уверение: " Не, деца мои, недейте прави това, тъй като не са положителни слуховете, които слушам за вас " /Щар.2,24/. Така ли е трябвало да приказва? Те оскърбявали Бога и той ги наричал свои чада? Те забравяли Оня, на Комуто са задължени за своето битие, а той още ги признавал за. свое семейство? Напразно и неефикасно той им правел увещания. Не - тук се изисквало не уверение, само че мощен урок, строги изтезания, лекуване също толкоз мощно, колкото е и злото. Той е бил задължен да действува застрашително и да изтръгне това младо сърце от неговото вцепенение.
Увещания! Децата на Илий не са имали минус в себе си. Безполезни слова! Престъпна благост, на която те станали жертва! Започва война, нещастниците стават плячка за неприятеля; бащата, като разбрал за тяхното нещастие, пада на земята и, като си разрушава главата, умира.
10. Сега аз ви споделих, че бащите, които не се грижат да дадат християнско образование на своите деца, са чедоубийци, убийци на личните си деца. Не е ли правилно! Кого следва да упреква Илий за гибелта на своите деца? Самия себе си. Наистина, мечът на врага ги е умъртвил, само че безгрижието на лъже-бащата е насочило неговия удар; изоставени от небесна помощ, те са се явили голи срещу стрелите на филистимците. Бащата погубил и себе си и тях.
Между прочее ние всекидневно виждаме пред себе си това същото. Колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те като че ли се боят да не огорчат децата, в случай че със строги думи обуздават порочните пристрастености, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъците се увеличават; ненаказването довежда до държавни престъпления; завежда се съд; нещастниците умират на мястото на изтезанието. Като не ги оправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите персонални права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на публичното наказание; и ето човешкото правораздаване е приложило над тях своите строги права. Вие се страхувате да не ги унизявате с леко наказване във ваше присъствие; само че какво извънредно непочтеност ще падне върху вас, когато вашият наследник повече не ще стане и татко, на всички места преследван с взор от обвинителите, не ще посмее към този момент на никое място да се покаже.
2. Под - дълг за възпитаване на своите деца - аз разбирам освен това, че да не ги допуснеш да умрат от апетит, с което, коства ми се, хората и лимитират своите отговорности във връзка с децата. За това не са нужни нито книги, нито постановления: за това прекомерно ясно приказва природата. Аз приказвам за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието -свещен дълг, който не би трябвало да се престъпва и, които не са го осъществили са отговорни в някакъв тип детеубийство.
3. Тази обвързаност е обща както за бащите, по този начин и за майките. Има татковци, които нищо не жалят, с цел да намерят на своите деца учители в удоволствията и насърчават техните прищевки, като на богати наследници; а да бъдат децата им християни, да се упражняват в благочестие -това не ги интересува. Престъпно заслепление! - Именно на това жестоко нехайство би трябвало да се преписват всички безпорядъци, от които стене обществото. Да предположим, че вие сте придобили за тях огромно имущество, само че в случай че те не съумеят благоразумно да се разпореждат с него, то ще се резервира у тях не за дълго. Имуществото ще бъде разпиляно; то ще погине дружно със своите притежатели, то ще бъде за тях най-печалното наследие.
4. Вашите деца постоянно ще бъдат задоволително богати, в случай че получат от вас положително образование, което да е способно да оправи техните нрави и добре да устрои тяхното държание. И по този начин, старайте се не за това, щото да ги извършите богати, само че за това, щото да ги извършите благочестиви, владеещи своите пристрастености, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними потребности и богатствата на този свят да ценят толкоз, колкото те костват. Внимателно наблюдавайте за техните действия, за техните съобщници, за техните връзки - и не очаквайте от Бога никаква благосклонност, в случай че не изпълнявате този дълг.
5. Ако Апостолът ни заповядва да се грижим повече за другите, в сравнение с за себе си и, в случай че ние биваме отговорни, когато нехаем за тяхната изгода, то не ще ли бъдем доста повече отговорни в този случай, когато това се отнася до тези, които са ни по този начин близки? Не Аз ли, ще каже Господ, дадох място за тези деца във вашето семейство? Не Аз ли ги поверих на вашата грижа, като ви сложих за техни владетели, попечители, съдии? Аз ви дадох цялостна власт над тях; Аз разпоредих на вас цялата грижа по тяхното образование. Вие ще ми кажете, че те не са желали да се покорят под това робство, че те са го отхвърлили. Но таман това е трябвало да предотвратите в самото начало; вие сте били длъжни да овладеете първите техни усещания, да сложите юзда, когато те още не са имали мощ да я разкъсат; да покорите тази млада душа под игото на дълга, да я приучите към него, да я обучите по него, да привържите раната, когато тя преди малко се е породила; да изтръгните тръните, когато те едвам са почнали да се появяват към това нежно растение, а не да чакате, до момента в който те пуснат дълбоки корени, до момента в който пристрастеностите, засилвайки се с последователното развиване, станат необуздани и неукротими.
6. Премъдрият споделя: " Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им " /Сир.7,25/. Но Господ ни внушава това предписание освен посредством устата на Своя Пророк, само че още пази нашата страна, обезпечавайки осъществяването на тази заповед със ужасно наказване, с което заплашва децата, непокорни на властта на своите родители; " Който ругатни татко си или майка си да бъде убит " /Лев.20,9/. Той санкционира със гибел тези, които стават отговорни срещу вас, а вие невъзмутимо гледате на тези вини, които те правят срещу най-върховната власт. Те въстават срещу Самия Бог.като престъпват Неговите заповеди, а вие гледате на това без всякакво възмущение, без минимален упрек към децата. Какво губи Той от тяхното огорчение? Нищо. Но вие, не би трябвало ли вие да се уплашите за самите себе си? Защото, който оставя Господа, той към този момент не ще почне да почита нито своя татко, нито самия себе си.
7. Деца, покорни и правилни на Бога в покоряването на Неговия закон, биха намерили изобилен източник на благополучие, дори и на краткотрайното благополучие. Бедният откъм християнски нрави принуждава да бъде той почитан и обичан,докато всички вас, обкръжаващите го, при зло и развратено сърце, и цялото ваше благосъстояние не ще ви избави от възмущение и омерзение.
8. Юноша, на който вие дадете положително образование, освен, че ще придобие всеобщо почитание към себе си, само че какъв брой по-мил ще стане за самите вас! Вашата обвързаност към него не ще бъде просто едно естествено влечение; тя ще бъде плод на неговите добродетели. За това, по време на вашата напреднала възраст, вие на собствен ред ще получите от него всички услуги на синовната любов; той ще бъде ваша опора. Защото, както тези, които не почитат Господа, презират и своите родители; по този начин, в противен случай, ония, които почитат Бога, Бащата на всички индивиди, постоянно по всякакъв начин ще почитат и тези, от които те са получили живот.
9. Да предположим, че вие извършите заповедите на закона във всички други връзки, само че бидейки погрешни на тази едничка заповед, вие ще бъдете строго осъдени. Изслушайте доказателство за това, взето от историята на един античен народ. Вие незабавно ще видите на какво ужасно наказване се подмятат бащите, които са небрежни за възпитанието на своите деца. У юдеите имало един свещенник, почитан поради кротостта на неговия нрав; той се казвал Илий. Този свещенник имал двама сина, които се предавали на всички пороци. Бащата не се грижел за това и едвам обръщал, внимание на това; или в случай че техният разврат, стигайки до висша степен, го заставял да им направи забележка, той вършел това без нужната ревнивост и власт. Той би следвало строго да ги накаже, да ги прогони от очите си, да приложи строги ограничения, с цел да приключи техния хаос.Нищо от това не станало: той се лимитирал с това, да им приказва във тип на уверение: " Не, деца мои, недейте прави това, тъй като не са положителни слуховете, които слушам за вас " /Щар.2,24/. Така ли е трябвало да приказва? Те оскърбявали Бога и той ги наричал свои чада? Те забравяли Оня, на Комуто са задължени за своето битие, а той още ги признавал за. свое семейство? Напразно и неефикасно той им правел увещания. Не - тук се изисквало не уверение, само че мощен урок, строги изтезания, лекуване също толкоз мощно, колкото е и злото. Той е бил задължен да действува застрашително и да изтръгне това младо сърце от неговото вцепенение.
Увещания! Децата на Илий не са имали минус в себе си. Безполезни слова! Престъпна благост, на която те станали жертва! Започва война, нещастниците стават плячка за неприятеля; бащата, като разбрал за тяхното нещастие, пада на земята и, като си разрушава главата, умира.
10. Сега аз ви споделих, че бащите, които не се грижат да дадат християнско образование на своите деца, са чедоубийци, убийци на личните си деца. Не е ли правилно! Кого следва да упреква Илий за гибелта на своите деца? Самия себе си. Наистина, мечът на врага ги е умъртвил, само че безгрижието на лъже-бащата е насочило неговия удар; изоставени от небесна помощ, те са се явили голи срещу стрелите на филистимците. Бащата погубил и себе си и тях.
Между прочее ние всекидневно виждаме пред себе си това същото. Колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те като че ли се боят да не огорчат децата, в случай че със строги думи обуздават порочните пристрастености, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъците се увеличават; ненаказването довежда до държавни престъпления; завежда се съд; нещастниците умират на мястото на изтезанието. Като не ги оправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите персонални права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на публичното наказание; и ето човешкото правораздаване е приложило над тях своите строги права. Вие се страхувате да не ги унизявате с леко наказване във ваше присъствие; само че какво извънредно непочтеност ще падне върху вас, когато вашият наследник повече не ще стане и татко, на всички места преследван с взор от обвинителите, не ще посмее към този момент на никое място да се покаже.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ