ГОЛЯМ ДЕН: Отбелязваме уникален църковен празник - честваме и велик светец, замерян с камъни по заповед на един от най-мразените византийски императори
1. Четвърта след след Въздвижение на св. Отци от VII Вселенски събор - Седмият Вселенски Събор постановил, че иконописта е особена форма на признание на божествената действителност и посредством богослужението и иконите божественото признание станало притежание на вярващите, наше притежание.
Чрез иконите, както и посредством Свещеното Писание, ние освен узнаваме за Бога, само че и познаваме Бога; посредством иконите на светите Божии угодници ние се допираме до преобразения човек – причастник на божествения живот; посредством иконите ние получаваме всеосвещаващата берекет на Светия Дух.
свързани новини8129на 15.10.202115100на 12.10.2021
Иконата по определение на отците също е молитва. И осветената икона сама по себе си е свята. Когато ние се молим пред нея, то светите слова на нашите молебствия и зримият свят облик на иконата пред нас по едно и също време ни преобразява, устремявайки и нас, неверните и земни, към святост.
2. Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767 г.) - През време на иконоборчестата разкол на остров Крит живял един пустинножител на име Андрей. До него стигнал слух, че светите икони били подложени на оскърбление и че техните бранители били осъждани на премеждия и страдания. Ереста била превзела и императорския двор в Константинопол. Цялата Византийска империя била на кръстопът – за или срещу иконите.
Св. Андрей решил да отиде в Цариград с желание да отклони един от най-ненавижданите и ненавиждани императори на Византийската империя въобще - Константин V Копроним (741-775 г.) - от иконоборческата разкол. Мислел въобще да го избави от нечестивите му дейности, ориентирани против иконопочитанието. Всичко, което той видял по пътя, още повече възпламенило неговата ревнивост.
Най-уважаваните епископи били изпращани на изгнание. Тъмниците били цялостни със пандизчии. Навсякъде се чувало за всикидневни изтезания и смъртни присъди. Навсякъде иконопочитателите били в недружелюбност. Сърцето на Андрей пламнало от възмущение. Като дошъл в Цариград, той отишъл незабавно в " Св. Мамант ", където тогава бил императорът. Промъкнал се през голямата навалица, явил се пред императора и почнал самоуверено да го упреква:
- За какво се наричаш християнин и чиновник Христов, щом се смееш на изображенията на Спасителя и угнетяваш неговите предани чиновници?
Войници хванали пустинника, изтеглили го вън от и почнали да го бият. Но императорът ги спрял и заповядал да доведат Андрей при него в двореца. Като се явил в звореца, императорът го запитал:
- Как се реши да ме злословиш по този начин смело? От безумство ли стори това, или от предпочитание да станеш прочут?
- Ни от едното, ни от другото, само че от ревнивост към Бога – дал отговор Андрей. – Аз чух за пакостната разкол, която тъпче светите икони, и пристигнах отдалече, с цел да те убедя да спре гонението на православните люде или да умра за Спасителя Христос.
Императорът наръкъл идолопоклонство достойнството, която се въздава на иконите. Пустинникът безбоязнено му възразил, като потвърдил, че достойнството, въздавана на иконата, се отнася към лицето, което е изобразено на нея. И траял:
- Защо наказваш със гибел оня, който не указва нужното почитание на царските скулптури и изображения? Ти искаш да бъдеш уважаван в твоите изображения, а забраняваш да се уважава Христос Бог в Неговите изображения!
Императорът се разгневил и заповядал на придворни чиновници грубо да бият тоя непретенциозен аскет. Заплашил го със гибел, в случай че не се откаже от иконопочитанието. Изпод ударите св. Андрей приказвал внушително на императора:
- По-добре е ти да се откажеш да се въоръжаваш срещу и да преследваш правилните Христови чиновници, в сравнение с да очакваш аз да се отрека от Христа Господа в неговите изображения!
Заредили се все по-жестоки мъчения. Извели пустинника на площада и го замеряли с камъни. Полумъртъв го затворили в тюрма. Православни се събрали към него в тъмницата и изразили почитание и обич към него като неустрашим мъченик за истината. Той ги наставлявал и укрепявал в благочестието. Императорът научил за тая среща и заповядал още веднъж да мъчат пустинника. Завели го на мястото на наказването. Един от еретиците се нахвърлил върху него с секира и го умъртвил. С молитва св. Андрей предал душата си на Бога (767 г.).
Двадесет години след блажената кончина на преподобномъченика Андрей Критски иконоборството било наказано от Седмия космополитен събор. Православието спечелило над всичик ереси (787 г.).
2. В същия ден се чества и паметта на Св. оракул Осия , който проповядвал в Израилското царство, когато оракул Исаия пророчествувал в Юдея.
Чрез иконите, както и посредством Свещеното Писание, ние освен узнаваме за Бога, само че и познаваме Бога; посредством иконите на светите Божии угодници ние се допираме до преобразения човек – причастник на божествения живот; посредством иконите ние получаваме всеосвещаващата берекет на Светия Дух.
свързани новини8129на 15.10.202115100на 12.10.2021
Иконата по определение на отците също е молитва. И осветената икона сама по себе си е свята. Когато ние се молим пред нея, то светите слова на нашите молебствия и зримият свят облик на иконата пред нас по едно и също време ни преобразява, устремявайки и нас, неверните и земни, към святост.
2. Св. преподобномъченик Андрей Критски († 767 г.) - През време на иконоборчестата разкол на остров Крит живял един пустинножител на име Андрей. До него стигнал слух, че светите икони били подложени на оскърбление и че техните бранители били осъждани на премеждия и страдания. Ереста била превзела и императорския двор в Константинопол. Цялата Византийска империя била на кръстопът – за или срещу иконите.
Св. Андрей решил да отиде в Цариград с желание да отклони един от най-ненавижданите и ненавиждани императори на Византийската империя въобще - Константин V Копроним (741-775 г.) - от иконоборческата разкол. Мислел въобще да го избави от нечестивите му дейности, ориентирани против иконопочитанието. Всичко, което той видял по пътя, още повече възпламенило неговата ревнивост.
Най-уважаваните епископи били изпращани на изгнание. Тъмниците били цялостни със пандизчии. Навсякъде се чувало за всикидневни изтезания и смъртни присъди. Навсякъде иконопочитателите били в недружелюбност. Сърцето на Андрей пламнало от възмущение. Като дошъл в Цариград, той отишъл незабавно в " Св. Мамант ", където тогава бил императорът. Промъкнал се през голямата навалица, явил се пред императора и почнал самоуверено да го упреква:
- За какво се наричаш християнин и чиновник Христов, щом се смееш на изображенията на Спасителя и угнетяваш неговите предани чиновници?
Войници хванали пустинника, изтеглили го вън от и почнали да го бият. Но императорът ги спрял и заповядал да доведат Андрей при него в двореца. Като се явил в звореца, императорът го запитал:
- Как се реши да ме злословиш по този начин смело? От безумство ли стори това, или от предпочитание да станеш прочут?
- Ни от едното, ни от другото, само че от ревнивост към Бога – дал отговор Андрей. – Аз чух за пакостната разкол, която тъпче светите икони, и пристигнах отдалече, с цел да те убедя да спре гонението на православните люде или да умра за Спасителя Христос.
Императорът наръкъл идолопоклонство достойнството, която се въздава на иконите. Пустинникът безбоязнено му възразил, като потвърдил, че достойнството, въздавана на иконата, се отнася към лицето, което е изобразено на нея. И траял:
- Защо наказваш със гибел оня, който не указва нужното почитание на царските скулптури и изображения? Ти искаш да бъдеш уважаван в твоите изображения, а забраняваш да се уважава Христос Бог в Неговите изображения!
Императорът се разгневил и заповядал на придворни чиновници грубо да бият тоя непретенциозен аскет. Заплашил го със гибел, в случай че не се откаже от иконопочитанието. Изпод ударите св. Андрей приказвал внушително на императора:
- По-добре е ти да се откажеш да се въоръжаваш срещу и да преследваш правилните Христови чиновници, в сравнение с да очакваш аз да се отрека от Христа Господа в неговите изображения!
Заредили се все по-жестоки мъчения. Извели пустинника на площада и го замеряли с камъни. Полумъртъв го затворили в тюрма. Православни се събрали към него в тъмницата и изразили почитание и обич към него като неустрашим мъченик за истината. Той ги наставлявал и укрепявал в благочестието. Императорът научил за тая среща и заповядал още веднъж да мъчат пустинника. Завели го на мястото на наказването. Един от еретиците се нахвърлил върху него с секира и го умъртвил. С молитва св. Андрей предал душата си на Бога (767 г.).
Двадесет години след блажената кончина на преподобномъченика Андрей Критски иконоборството било наказано от Седмия космополитен събор. Православието спечелило над всичик ереси (787 г.).
2. В същия ден се чества и паметта на Св. оракул Осия , който проповядвал в Израилското царство, когато оракул Исаия пророчествувал в Юдея.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ