ПОЧИТ: Честваме голям български светец - славата му се носила по целия Балкански полуостров
1. Св. преподобни Роман Търновски, възпитаник на св. Теодосий Търновски († 1363 г.) - за него имаме нищожни сведения в житието на неговия преподавател. Този последният бил към този момент в манастира на св. Григорий Синаит – Парория ( " приграничен " - на границата сред България и Византия). И тъй като там върлували доста разбойници, игуменът изпратил един път и дваж Теодосия при българския цар Иван Александър, с който се познавал от дълго време, да го моли за неговата царска помощ.
Когато повторно Теодосий пристигнал от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от благороден прочут жанр. Роман от дълго време питаел към Теодосия огромна любов и бил завързан към него с безкрайна сърдечна лоялност. Бил към този момент облечен в отшелнически облик, само че доста скърбял, загдето нямал същински ментор по Божия път.
свързани новини13724на 22.11.2021
Когато разбрал за наличието на Теодосий в Търново, Роман скоро пристигнал при него, паднал в нозете му с огромна респект, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна любов и рекъл: " Ако ме оставиш по този начин, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя бездна! Защото както еленът се стреми към водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно дружно с тебе да пребъдва! "
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го докара при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето приятелство. Там Роман безропотно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал много време, до момента в който игуменът го изпратил по манастирски каузи – наподобява – отново при българския цар.
В негово неявяване великият Григорий Синаит умрял, а след неговата гибел Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по това време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното огромно безредие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-сетне двамата монаси си избрали за местопребиваване Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, тъй като покрайнината на столицата била добре охранявана против разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна активност, в която св. Роман бил един от първите му възпитаници и сътрудници.
Когато събитията наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат извоювани царят, царицата и патриархът, с цел да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, дружно с единомисления собствен съмишленик Роман, се явява и печели за задачата тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 година - малко преди гибелта си – отпътува за Цариград с четирима свои възпитаници, св. Теодосий оставя Романа за собствен заместител в игуменството на новия си манастир в местността " Устие ", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това събитие, че св. Роман бил толкоз непосредствен помощник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и плодородната светост, с каквито е прочут неговият обичан преподавател, въпреки да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
2. Свети великомъченик Теодор Тирон († към 306 г.)
Когато повторно Теодосий пристигнал от Парория в Търново, при него се явил Роман, който бил от благороден прочут жанр. Роман от дълго време питаел към Теодосия огромна любов и бил завързан към него с безкрайна сърдечна лоялност. Бил към този момент облечен в отшелнически облик, само че доста скърбял, загдето нямал същински ментор по Божия път.
свързани новини13724на 22.11.2021
Когато разбрал за наличието на Теодосий в Търново, Роман скоро пристигнал при него, паднал в нозете му с огромна респект, припомнил му за тяхната отдавнашна взаимна любов и рекъл: " Ако ме оставиш по този начин, то ще чуеш, че или съм се заклал или съм се хвърлил от високите търновски скали в някоя бездна! Защото както еленът се стреми към водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно дружно с тебе да пребъдва! "
Теодосий се съгласил да го вземе със себе си и да го докара при блажения Григорий Синаит, който го приел сърдечно и го причислил към своето приятелство. Там Роман безропотно изпълнявал възлаганите му послушания и прекарал много време, до момента в който игуменът го изпратил по манастирски каузи – наподобява – отново при българския цар.
В негово неявяване великият Григорий Синаит умрял, а след неговата гибел Теодосий не намирал смисъл да остава повече в Парория. Затова той отишъл в Сливенската планина, гдето по това време се намирал Роман. Заедно с него Теодосий посетил полуостров Света Гора Атонска.
Поради тогавашното огромно безредие на Балканския полуостров и след някои преходи от място на място, най-сетне двамата монаси си избрали за местопребиваване Кефаларево (сега Килифарево) и си построили там манастир, тъй като покрайнината на столицата била добре охранявана против разбойнически и турски нашествия. Тук св. Теодосий развил своята просветна и духовна активност, в която св. Роман бил един от първите му възпитаници и сътрудници.
Когато събитията наложили в България да се брани чистотата на православието от еретическа проповед и трябвало да бъдат извоювани царят, царицата и патриархът, с цел да свикат в столицата църковнонароден събор, тогава св. Теодосий, дружно с единомисления собствен съмишленик Роман, се явява и печели за задачата тия първенци на тогавашна България. А когато през есента на 1363 година - малко преди гибелта си – отпътува за Цариград с четирима свои възпитаници, св. Теодосий оставя Романа за собствен заместител в игуменството на новия си манастир в местността " Устие ", още по-близко до столицата откъм Дебелец.
Още това събитие, че св. Роман бил толкоз непосредствен помощник на св. Теодосий Търновски, ясно свидетелства, че той се отличавал със същите качества на подвига и плодородната светост, с каквито е прочут неговият обичан преподавател, въпреки да не разполагаме с по-подробни житейни данни за него.
2. Свети великомъченик Теодор Тирон († към 306 г.)
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ