Топ 7 изживявания на сафари в Африка
1. Антилопи гну. Минаваме през гейта на резервата Масай Мара в Кения. На сафари сме! За пръв път. Кога ли ще забележим животни? Само 50 метра по-късно пред нас се материализират стотици антилопи гну. Направо да ти спре дъхът. Едри красавци с лъскави сиво-кафяви тела, конски гриви и големи космати муцуни. Докато колата ни минава около тях, отнасяме опулените им погледи, а те – нашите. Гледат ни застинали, налапали суха трева в устите си. Някои пресичат пътя ни и стартират да препускат с подскоци, въртейки главите си в разнообразни направления. В стадото има дребни бебета, залепили се за майките си, младежи и възрастни. Някак се влюбвам в гнутата. Те придават вълшебна романтика на саваната.
През идващите дни минаваме през големите пространства и обичаните ми стада гну се простират, докъдето взор стига. Сезонът на миграцията е. Повече от милион и половина гнута покриват равнинните и ниските хълмове. Тук-там се белеят и зебрите, които са чести техни спътници.
По време на миграцията към четвърт милион гнута губят живота си. Това е и най-щастливият интервал за лъвовете и другите хищници, тъй като имат изобилна храна разполагаем непрекъснато. Многократно виждаме непокътнати трупове на антилопи. Лешоядите към момента не са ги надушили, тъй като някъде глозгат други остатъци. А лъвовете са счупили вратовете на гнутата или за развлечение, тъй като са задоволително сити, или с цел да образоват дребните се на лов.
2. Лъвовете. Представях си, че може би ще забележим лъв в далечината. Надявах се, че ще се натъкнем и на прайд някъде. Изобщо не ми е минавало през мозъка, че ще следим лъвове от близко и че ще прекараме време с тях. Виждаме ги няколко пъти. Но има две срещи, за които желая да опиша.
Първа среща. Следобедна отмора на семейство лъвове върху една канара. Разстояние от нас: 5-6 метра. Лъвът е разстлал гривата си върху сивата канара и спи. Женските се излежават и гледат мързеливо в далечината. Две дребни кръжат към тях. До скалата сме се наредили десетина автомобила. Лъвовете не се смущават ни минимум от върволицата натрапници. На дребните лъвчета им е скучно. След като са изучили цялата канара, отиват при татко си и стартират да го хапят по ушите. Той се прозява, надига се и се оглежда. Абсолютно фантастично е! Все едно сме влезнали непосредствено в серия на National Geographic. Малките уголемяват периметъра си на игра. Слизат от скалата, минават около колите и стартират да си играят до нас. Изнасят детското си зрелище изцяло гратис, а ние от публиката гледаме притихнали, снимаме и не можем да повярваме на шанса си.
Втора среща. Самотникът. Наближава залез слънце. Красив лъв. Сам. Ходи постепенно и минава пред колата ни. Видимо е възрастен, гривата му е тъмна, а лицето му е прорязано от белези. Поглежда ни за малко и отминава. Вероятно няма прайд и е самичък, тъй като по-младите лъвове са го прогонили. Слънцето залязва и омагьосва саваната в златно-червено. Възрастният лъв и залезът. Ходи постепенно и последователно изчезва във високите треви.
3. Водният бивол. Той е един от „ Големите пет “ на Африка: лъв, слон, носорог, воден бивол, леопард. Това не е ранглиста на най-големите, а на най-опасните и най-трудните за ловене животни. Всъщност от петицата ние не съумяваме да забележим само носорог. За мен биволът обаче е изрично най-страшният. Главно поради него е неразрешено слизането от колите в саваната. Като нищо може да се втурне към теб и да те нападне. Да ви кажа, те и на тип са си страшни. Нищо, че поради комично „ зализаните си на междинен път “ рога наподобяват на латиноамерикански мачовци.
Погледът им е вцепеняващ. Като те огледа бивол и ти се желае да се телепортираш другаде тутакси. Той стопира, втренчва в теб под напрежение и принудителен взор, без да помръдва. Даже и лъвовете се опасяват от него. Необходими са 5-6 лъвици при лов на бебе биволче. Родителите доста го пазят и бият лъвовете. А в случай че ловът им въпреки всичко се окаже сполучлив, майката на биволчето след това може да са върне и да избие дребните на лъвовете. Око за око, зъб за зъб.
През идващите дни минаваме през големите пространства и обичаните ми стада гну се простират, докъдето взор стига. Сезонът на миграцията е. Повече от милион и половина гнута покриват равнинните и ниските хълмове. Тук-там се белеят и зебрите, които са чести техни спътници.
По време на миграцията към четвърт милион гнута губят живота си. Това е и най-щастливият интервал за лъвовете и другите хищници, тъй като имат изобилна храна разполагаем непрекъснато. Многократно виждаме непокътнати трупове на антилопи. Лешоядите към момента не са ги надушили, тъй като някъде глозгат други остатъци. А лъвовете са счупили вратовете на гнутата или за развлечение, тъй като са задоволително сити, или с цел да образоват дребните се на лов.
2. Лъвовете. Представях си, че може би ще забележим лъв в далечината. Надявах се, че ще се натъкнем и на прайд някъде. Изобщо не ми е минавало през мозъка, че ще следим лъвове от близко и че ще прекараме време с тях. Виждаме ги няколко пъти. Но има две срещи, за които желая да опиша.
Първа среща. Следобедна отмора на семейство лъвове върху една канара. Разстояние от нас: 5-6 метра. Лъвът е разстлал гривата си върху сивата канара и спи. Женските се излежават и гледат мързеливо в далечината. Две дребни кръжат към тях. До скалата сме се наредили десетина автомобила. Лъвовете не се смущават ни минимум от върволицата натрапници. На дребните лъвчета им е скучно. След като са изучили цялата канара, отиват при татко си и стартират да го хапят по ушите. Той се прозява, надига се и се оглежда. Абсолютно фантастично е! Все едно сме влезнали непосредствено в серия на National Geographic. Малките уголемяват периметъра си на игра. Слизат от скалата, минават около колите и стартират да си играят до нас. Изнасят детското си зрелище изцяло гратис, а ние от публиката гледаме притихнали, снимаме и не можем да повярваме на шанса си.
Втора среща. Самотникът. Наближава залез слънце. Красив лъв. Сам. Ходи постепенно и минава пред колата ни. Видимо е възрастен, гривата му е тъмна, а лицето му е прорязано от белези. Поглежда ни за малко и отминава. Вероятно няма прайд и е самичък, тъй като по-младите лъвове са го прогонили. Слънцето залязва и омагьосва саваната в златно-червено. Възрастният лъв и залезът. Ходи постепенно и последователно изчезва във високите треви.
3. Водният бивол. Той е един от „ Големите пет “ на Африка: лъв, слон, носорог, воден бивол, леопард. Това не е ранглиста на най-големите, а на най-опасните и най-трудните за ловене животни. Всъщност от петицата ние не съумяваме да забележим само носорог. За мен биволът обаче е изрично най-страшният. Главно поради него е неразрешено слизането от колите в саваната. Като нищо може да се втурне към теб и да те нападне. Да ви кажа, те и на тип са си страшни. Нищо, че поради комично „ зализаните си на междинен път “ рога наподобяват на латиноамерикански мачовци.
Погледът им е вцепеняващ. Като те огледа бивол и ти се желае да се телепортираш другаде тутакси. Той стопира, втренчва в теб под напрежение и принудителен взор, без да помръдва. Даже и лъвовете се опасяват от него. Необходими са 5-6 лъвици при лов на бебе биволче. Родителите доста го пазят и бият лъвовете. А в случай че ловът им въпреки всичко се окаже сполучлив, майката на биволчето след това може да са върне и да избие дребните на лъвовете. Око за око, зъб за зъб.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ