– Вие ли сте ковачът? Гласът зад гърба му прозвуча

– Вие ли сте ковачът? Гласът зад тила му прозвуча толкоз ненадейно, че Ковачът даже трепна. Освен това  той не чу, че вратата на работилницата се е отворила и че някой е влезнал.

– А не опитахте ли да почукате първо? – жестоко сподели той, сърдит малко и на себе си и на клиента.
– Да почукам? Хм … не пробвах, – сподели гласът.

Ковачът избърса ръцете си, и постепенно се обърна, с цел да види в лицето непознатия. Но думите му останаха някъде в съзнанието, тъй като това бе един доста необикновен клиент.

– Ще можете ли да поправите моята коса? – с женски, само че леко пресипнал глас попита гостът.
– Само това ли? – хвърляйки парцала някъде в ъгъла, въздъхна ковачът.
– Много е зле, вижте – сподели Смъртта.
– Логично – съгласи се той, – не може да се спори. Какво да върша в този момент?
– Изправете косата – повтори търпеливо Смъртта.
– А по-късно?
– А по-късно я изострете, в случай че е допустимо.

Ковачът погледна косата. В реалност, по острието и можеха да се видят няколко нащърбвания, а самата тя беше много изкривена и на талази.

– Това е разбираемо – кимна той – а аз, какво би трябвало да направя? Да се апелирам или да групирам нещата? Аз за пръв път, по този начин да се каже …
– А-а … вие за това, – раменете на Смъртта се раздрусаха в безмълвен смях – не, аз не пристигам за теб. Просто би трябвало да ми бъде поправена косата. Може ли?
– Значи аз не съм мъртъв? – опипвайки се попита ковачът.
– Вие знаете по-добре. Как се чувствате?
– Ами обикновено.
– Нямате гадене, виене на свят, болки?
– Ннне, – вслушвайки се във вътрешните си чувства, сподели несигурно ковачът.

– В този случай, няма защо да се притесняваш – сподели Смъртта, и му подаде косата.

Взимайки я  мигновено s вцепенените си ръце, Ковачът стартира да я оглежда от всички страни. Работа за половин час, само че осъзнавайки, че Смъртта ще седи и ще чака зад тила му, автоматизирано удължаваше периода минимум с два часа.

Пристъпвайки едвам едва, ковачът отиде до наковалнята, и взе чука.

– Вие, такова … Седнете. Нали няма да стоите права?! – сподели ковачът, влагайки в гласа си цялото си гостолюбие и вежливост.

Смъртта кимна и седна на пейката, като се облегна на стената.

***
Ковачът завърши с косата и погледна към гостенката си.
– Ще ми простите за откровеността, само че аз просто не мога да допускам, че държа нещо в ръцете си, с което са били отнети толкоз доста животи! Никое оръжие в света не може да се съпостави с него. Това е в действителност необикновено.

Смъртта, която седеше на пейката в спокойна поза, и разглеждаше вътрешността на ковачницата, видимо се напрегна. Тъмният овал на качулката постепенно се обърна към ковача.

– Какво сподели? – безшумно сподели тя.
– Казах, че аз нямам доверие, че това, което е в моите ръце, е оръжието, което …
– Оръжие? Ти сподели оръжие?
– Може би аз не се се показах вярно, просто …

Ковачът не съумя да довърши. Смъртта с мълниеносно придвижване скочи, а след момент се оказа права пред лицето на ковача. Ръбовете на качулката леко трепереха.

– Как мислиш, какъв брой индивида съм умъртвила? – изсъска тя през стиснатите си зъби.
– Аз … аз не знам – едвам промълви ковачът, свеждайки глава.
– Отговори ми! – Смъртта го сграбчи за брадичката и подвигна главата му нагоре, – Колко?
– Н-не знам …
– Колко? – изкрещя тя.
– Откъде да знам какъв брой са? – пробвайки се да отмести взор промълви Ковачът.

Смъртта го пусна и замълча няколко секунди. След това се върна на пейката и с тежка въздишка седна.

– Значи не знаеш какъв брой са? – сподели безшумно тя и без да дочака отговор, продължи: – Ами в случай че ти кажа, че аз в никакъв случай, чуваш ли? Никога не съм умъртвила и един човек. Какво ще кажеш?

– Но … по какъв начин по този начин..?

– Никога не съм убивала хора. Защо да го върша, откакто вие чудесно се справяте с тази задача? Вие сами се избивате между тях. Вие! Можете да убиете за документи, в името на яд и ненавист, можете даже да убивате единствено за развлечение.

И когато това ви стане малко, можете да организирате война и да се избивате един различен – стотици и хиляди, милиони. Това просто ви харесва. Вие сте подвластни от непозната кръв. И знаеш ли какво е най-гадното в цялата тази история? Вие не можете да си позволите да го признаете! По- елементарно е да ме обвинявате мен- тя направи къса пауза, – знаеш ли каква бях преди?

Аз бях едно красиво момиче, аз посрещах душите на хората с цветя и ги придружавах до мястото, където им беше съдено да отидат. Аз им се усмихвах и им помагах да не помнят това, което им се е случило. Това беше един доста дълъг интервал от време … Виж обаче какво се случи с мен!
Последните думи тя изкрещя, скочи от пейката и отметна качулката на главата си.

Преди очите на Ковача се появи лице, покрито с бръчки, лице на доста остаряла жена. Редките сиви коси висяха сплъстени на кичури, ъглите на напуканите устни бяха неестествено паднали надолу, разкривайки долните зъби, които с извити части стърчаха от устните и. Но най-страшното бяха очите. Абсолютно избледнели, безизразни очи се взираха в ковача.

– Виж в какво се трансфорах! И знаеш ли за какво? – тя направи крачка към него.
– Не, – поклати глава той.

– Разбира се, че не знаеш – усмихна се тя. -Вие ме направихте по този начин! Видях майка да убива децата си, видях брат да убива брат, видях по какъв начин човек за един ден може да убие 100, двеста, триста други хора!.. Плаках, гледайки това, аз крещях от недоумение, от невъзможността на това, което се случва, аз крещях от смут …

Необикновените очи на Смъртта заблестяха.

– Смених красивата си рокля с черни одежди, с цел да не се вижда кръвта на хората, които съпровождам. Сложих си качулка, тъй че хората да не виждат сълзите ми. Аз повече не им подарявах цветя.

Вие ме превърнахте в страшилище. А след това ме обвинихте за всички грехове. Разбира се, това е толкоз елементарно … – тя се втренчи с немигащ взор в ковача – Аз ви адресирам, аз ви демонстрирам пътя, аз не умъртвявам хора … Върни ми косата, глупако!

Смъртта сграбчи от ръцете на ковача оръдието си, обърна се и потегли към вратата.

– Може ли един въпрос? – безшумно промълви Ковачът
– Искаш да попиташ, за какво ми е нужна косата? – спирайки се на отворената врата, само че без да се обръща, сподели тя.

– Да.

– За пътя към парадайса … Той от дълго време е обраснал с трева.

15-20% от хората са доста по- разнообразни от всички останали

Според откривателя на човешката сензитивност доктор Илейн Арон,  15-20% от хората са високочувствителни. Те постоянно усещат всяко произшествие доста по-силен, по-лесно е да бъдат афектирани. И още – тези хора…