– Скъпа, имам молба към теб – Бог спря и

– Скъпа, имам молба към теб – Бог спря и ме погледна. Очите му бяха благи, само че след всички неприятности в живота ми не знаех какво друго да чакам от него. Продължих да го виждам.

– Каква молба?

– Да, молба. Трябва да се заема със сериозна работа, ще можеш ли да живееш един месец единствено за себе си, с обич към себе си, на драго сърце. Прави това, което харесваш, не моли за нищо, не планирай и не очаквай нищо? Сякаш не живея.

– Но ти си тук, – допрях с показалеца си Бог.

– Откъде знаеш? Откъде знаеш кой съм в действителност? Може би съм плод на твоето въображение, може би съм просто твой интуиция, вътрешен глас.

– Под формата на четиридесетгодишен мъж?

Бог се засмя.

– Хората са привикнали с това, че ме има. Човек постоянно може да каже„ Господи, елементарни ми “, като че ли не е имало гадни неща. И след това се не помни и отново от него се излива смрад, тъй като постоянно може да каже „ Господи, елементарни ми “. И в случай че нещо се обърка – „ Всичко е поради теб, Господи! “ И в случай че си ленив, тогава „ Направи го, Господи, и няма да желая нищо друго! “ Кога ще се научиш да живееш по този начин, като че ли не живея?

– Все едно те няма? – изплаших се аз. Имах възприятието, че земята се измъква отдолу под краката ми и стартирам да падам в незнайното.

– Все едно си Бог. Скъпа, единствено месец. Живей за себе си единствено 30 дни. Искаш някой да те обича цялостен живот, само че в това време не можеш да се обичаш даже за един месец.

– Цял месец…

– Само месец. Само месец. Времето ще мине бързо и аз ще ти донеса хубав подарък.

Тамрико Шоли, „ Когато Бог пожелае “