– Не отивай, Ваньо, не бива. Голям празник е днес,

– Не отивай, Ваньо, не трябва. Голям празник е през днешния ден, не гневи Господ.

– Та аз няма да се дразня, аз ще хвана риба, ти ще я свариш, в действителност ли разсърдваш Бога, когато правиш нещо “, отговори Иван на майка си и се засмя под мустак.

Облече се и потегли, ами какво да го правиш. Два метра стана, всичко му е смешно. Не мисли въобще за сватба, всичко се движи към риболова. Време е да докара младоженка в къщата, другояче ще си остане с въдицата в ръце.

Мария Иванова беше набожна и кротка жена. Тя спазваше постите и пееше в църковния хор. Живееше спокоен обмислен живот. Искаше синът й да се ожени и да я подари с внуци. Но той работи като ловджия, къде в гората да се запознае с жена.

Тя склонила глава пред иконата на Божията майка и прошепна молбите си, с чисто сърце. Помоли се синът й да бъде предпазен от недъзи, лукави хора, заболявания и най-важното, да срещне обичаната си. Сълзи се стичаха по набръчканото й лице. Вярваше, че през днешния ден Богородица ще чуе молитвата й.

В този миг ледът под Иван се пропукал и той пропаднал в ледената вода, борейки се за живота си. Мигновено краката и ръцете му били сковано, палтото му като камък го теглело към дъното.

– Ето, че не послушах майка си. И си го получих…

Събувайки ботушите и палтото си, той изплувл за малко, само че отново потопен под водата. Нямало по какъв начин да се хване за ръба на леда. Ледът се отчупвал и увеличавал кръга към младежа.

Изглеждало че нямал повече сили, бил посинял от мраз, боел с всички сили.

„ Мамо, елементарни на мен, простака “, въображаемо се сбогувал индивидът с живота. Гмуркайки се под водата, той към този момент не се съпротивлявал, студът го победил.

Свещта горяла пред иконата, Мария Иванова била на колене, хванала се за майчиното си сърце, тя още веднъж трескаво почнала да моли Божията майка за сина си.

В този миг на реката Иван съвсем бил изваден от водата. Минаващи хора забелязали разхвърляни движимости и вода, която наахлувала в дупката. Яркото слънце, което се посочила иззад облаците, накара един от мъжете да отмести взор и той видял в далечината по какъв начин водата се раздвижила, като че ли огромна риба беше блъснала и разтревожила водната повърхнина с опашката си. Риба с подобен размер не се срещала тук.

– Някой се дави – извикал той,

Изпълзяли до ръба на леда. Като се съблякъл и се овързал с въже, един от тях скочил в ледената вода. Другите пък извадили и двамата от водата.

***

Месец по-късно. Иван и Николай били изписани от болничното заведение. Николай е индивидът, гмурнал се за едвам неудавилия се Иван. За благополучие на момчето, Николай бил плувец и огромен почитател на зимното плуване, или другояче казано, умел морж. Хората, които го избавили, били тържествено наградени.

Мария Иванова още повече вярвала в Бог. Именно нейната молитва помогнала на сина й в най-трудния миг. Сега, когато синът й намерил такива смели хора, които не се замислили и за минута, притекли се на помощ, тя цялостен живот ще се моли за тях.

Дори се намерила младоженка за Иван. Млада здравна сестра. Не можеш да излъжеш сърцето на майката, тя видяла по какъв начин синът й се изчервил пред това нежно, младо момиче.

Майчината молитва е най-силна.