Уравнението на устойчивата опаковка
Секторът на опаковките в България е доминиран от няколко огромни играчи, само че една асеновградска компания си е сложила за цел да се трансформира в водач на пазара до 2028 година Това е Right Pack, която и сега е една от огромните в сектора – със 104 чиновници, годишен оборот от 22 милиона лв. (около 11 млн. евро) и съвременна база в Асеновград. Компанията е профилирана в направата на картонени и гъвкави опаковки за козметичната, хранителната и фармацевтичната промишленост.
Тези амбициозни цели си е сложило второто потомство в компанията – Мария Димитрова, щерка на съоснователя Емил Димитров, която заема позицията шеф " Бизнес развиване ", и нейният брат Димитър – търговски шеф.
Мария се причислява към екипа на Right Pack през 2019 година, решавайки да размени обещаващата си интернационална кариера в хотелския мениджмънт с отговорността да развива фамилната компания. Тя се завръща в България след обучение в Нидерландия и стабилен стаж в интернационалната верига Hilton.
Тази подготовка ѝ разрешава бързо да внедри нова конструкция, цифровизация и отчетност в " Райт Пак ". Под нейното въздействие и с комерсиалния размах на брат ѝ, компанията съумява да усили броя на обработваните поръчки - от 1500 на над 5500 годишно, а растежът в оборота за този интервал е 400%.
Началото
Историята на " Райт отново " стартира през 2006 година от едно другарство още в гимназията . Емил Димитров и неговият другар и съучастник Петко Димитров вземат решение да обединят опита си в полиграфията, стимулирани от капацитета на сектора. Първоначално Right Pack се развива като смесено сдружение с австрийската печатна група RATT GmbH (под името " Ратт Пак " ). Австрийците получават 51% от дяловете, търсейки по-ниски индустриални разноски в Източна Европа, до момента в който българските създатели получават достъп до европейски технологии и база от интернационалните клиенти. Първоначалната инвестиция от двете страни е сериозна за времето си – към 1.8 милиона евро, което разрешава на компанията бързо да навлезе в огромни индустриални процеси.
Компанията е вложила над 4 млн. евро в актуален машинен парк
През 2012 година, семейство Димитрови събират задоволително убеденост и изкупуват всички дялове. " Тогава към този момент стана напълно фамилна компания ", спомня си Мария. С придобиването на цялостната благосъстоятелност производството се мести от Пловдив в Асеновград.
От петзведния хотел до склада на печатницата
Образованието и кариерата на Мария стартират от Езиковата гимназия в Пловдив и не престават в Нидерландия - с образование по хотелски мениджмънт. Тя избира тази страна поради извънредно практическия модел на обучение – вместо да учат суха доктрина, студентите вземат решение действителни проблеми и вземат участие в симулации. Мария си спомня за изпит по актьорско майсторство, при които е трябвало да реагира в обстановки с сложни клиенти пред камера.
" Започнах кариера в промишлеността с два стажа в Hilton ", споделя Мария. Скоро по-късно тя е назначена на непрекъснат контракт и заема разнообразни мениджърски позиции в Прага, Виена, Лондон и Атина. През 2019 година за малко се мести в София по работа, а идващото ѝ предопределение трябвало да е в Амстердам.
В този миг тя организира предопределен диалог с татко си. " Въпреки че не съм била в бизнеса, постоянно съм се интересувала какво се случва, по какъв начин се развиват нещата. Гледала съм да бъда по някакъв метод покрай тях. В този диалог татко ми сподели, че промишлеността се развива доста бързо, фамилният бизнес пораства и има потребност от конструкция ", споделя Мария и показва, че във фамилните структури постоянно притежателите вършат всичко – от счетоводство до ръководство на производството, само че при огромни размери това става невероятно.
Мария взема решение да остане и през днешния ден дефинира този избор като чист шанс – единствено няколко месеца по-късно COVID-19 удря тежко хотелиерската промишленост.
Първоначално Мария се заема с това, което познава най-добре – човешките запаси. Това е бранш, който в дребния и междинен бизнес постоянно се неглижира, защото мениджърът по човешки запаси не носи директни доходи, а единствено разноски. Мария обаче има два стажа в HR отдела на Hilton и стартира да построява тактика, длъжностни характерности и проекти за последователност на основните позиции.
Истинското предизвикателство идва на 13 март 2020 година В деня, в който е оповестено изключителното състояние, мениджърът по доставяне и логистика напуща поради терзания за здравето си,. В условия на блокирани граници и безпорядък в доставките, татко ѝ и брат ѝ се обръщат към нея: " Мими, ти приказваш британски. Ще се оправиш " .
Без да схваща нищо от интервенции, Мария поема склада и снабдяването. Тя прекарва месеци " на терен ", с цел да подреди хаоса и да внедри нова ERP система. " Това е методът да опознаеш бизнеса – когато си долу в интервенциите и в производството ", споделя тя през днешния ден. Резултатите са в числата: в случай че до 2020 година компанията е постигала годишен оборот към 10 млн. лева и обработва годишно 2000 поръчки, през днешния ден оборотът надвишава 22 млн. лева , а на годишна база се обработват над 5000 поръчки в две индустриални бази.
Портфолио
" Когато хората чуят печатница, в главата им излизат доста разнообразни показа. Някои си показват принтери. Всъщност не сме печатница, а производители на опаковки — с доста огромни машини, доста огромни индустриални цехове ", изяснява Мария. Ако сте купували протеинови барчета Smart Organic, месни слайсове " Димитър Маджаров " или артикули на Delishu — евентуално сте държали в ръцете си нейната работа, без да знаете.
Осемдесет % от производството са картонени опаковки, останалите двадесет — гъвкави фолиа. Клиентите идват от хранително-вкусовата, козметичната, фармацевтичната и цигарената промишленост. Конкурентното преимущество на компанията в сегмента на фолиата е офсетовата технология — тя разрешава дребни тиражи от 30 до 50 кг на налична цена, без клиентът да влага в скъпи железни клишета. Това е решаващо за започващи компании, които тестват пазара с нов артикул.
Една от най-новите разработки са Box Pouch пликовете — постоянни опаковки с плоско дъно и цип, с потенциал до 20 кг, предопределени за кафе, сухи смеси и храни за домашни любимци.
Затвореният индустриален цикъл е основно преимущество. Клиентът може да пристигна единствено с артикул в ръка — без концепция за форма, без дизайн, без кутия . Екипът проектира структурата, прави дизайна, отпечатва, нанася резултати като топъл щемпел, релеф или частични лакове, след което залепва, пакетира и доставя. Всяка стъпка е под един покрив.
" Не сме евтини... само че сме надеждни ", споделя Мария непосредствено. При незабавна обстановка индустриалната стратегия може да се пренареди, с цел да се обезпечат изчезнали опаковки в сериозен за клиента период.
Машини и регламенти
През последните години Right Pack е вложила над 4 милиона евро в машинен парк — всичко посредством европроекти. Последното огромно придобиване е офсетовата машина Manroland за близо 3 милиона евро. Само инсталацията ѝ лишава шест месеца. После следват още три месеца настройки, преди да тръгнат действителните тиражи.
Зад тези вложения стои както регулаторен напън, по този начин и предпочитание за тестване на нови технологии. Европейският правилник за опаковките (PPWR) постанова нови условия: от 2030 година всички опаковки би трябвало да дават отговор на избрани условия за рециклируемост. До края на август тази година компанията чака нова машина, способна да работи с така наречен мономатериали — фолиа от един вид полимер, доста по-лесни за преработване от многослойните структури, които през днешния ден доминират на пазара.
Заради новите условия на Европейска комисия за рециклируемост на материалите Right Pack възнамерява да премине към работа с така наречен мономатериали
Компанията към този момент рециклира 90% от отпадъчния си картон . Целта е половината от цялата продукция да се създава от рециклирана хартия. Върху покрива на фабриката е инсталирана фотоволтаична система за 400 000 евро, която покрива забележителна част от енергийните потребности на производството.
Сблъсъкът на поколенията
Като класическа фамилна компания, " Райт отново " минава през стадий, който в Западна Европа постоянно се възнамерява десетилетие по-рано – промяната на поколенията в ръководството. Днес оперативните решения се вземат в триъгълника сред създателя Емил Димитров, сина му Димитър и щерка му Мария, което неизбежно води до конфликт на разнообразни управнически философии. Докато първото потомство се опира на насъбрания опит, Мария и Димитър упорстват за повече риск и тестване на нови подходи. " Сблъсъкът идва от там, че ние с брат ми сме доста по-склонни да тестваме, да рискуваме, да откриваме и да вършим ", изяснява Мария.
Най-голямото предизвикателство съгласно нея не е софтуерно, а психическо – способността на създателите да се отдръпват от детайлния надзор след 20 години интензивно градене на бизнеса. " Те не са привикнали да почиват... Много е мъчно да си кажеш – ами ето, аз съм подготвил наследниците, те ще поемат и аз ще вървя да си почивам ", споделя тя. Въпреки това преходът се случва посредством непрекъснат разговор и намиране на междинни разновидности, които съчетават интуицията на бащата с потребността на децата му от по-ясна конструкция и обмисляне.
Визия 2028
Мария споделя, че си е сложила една доста съответна цел: до 2028 година " Райт отново " да бъде неоспорим водач на пазара на опаковки: " Искаме да сме топ 1. Сега сме в топ 3 " .
Пътят към това минава през цифровизация и автоматизация на процеси, посредством внедряване на система, която да усъвършенства разноски и увеличи успеваемост. Редом с това, тактиката включва създаване на нови нишови артикули и увеличение на индустриалния потенциал.
Отвъд числата Мария има и по-трудно измерима цел: да върне младежите в производството. " Искам да разпространяваме работата в производството измежду младежите ", споделя тя. " Имаме капацитета, имаме машинния парк, имаме хората. Оттук нататък градим бъдещето. "
Тези амбициозни цели си е сложило второто потомство в компанията – Мария Димитрова, щерка на съоснователя Емил Димитров, която заема позицията шеф " Бизнес развиване ", и нейният брат Димитър – търговски шеф.
Мария се причислява към екипа на Right Pack през 2019 година, решавайки да размени обещаващата си интернационална кариера в хотелския мениджмънт с отговорността да развива фамилната компания. Тя се завръща в България след обучение в Нидерландия и стабилен стаж в интернационалната верига Hilton.
Тази подготовка ѝ разрешава бързо да внедри нова конструкция, цифровизация и отчетност в " Райт Пак ". Под нейното въздействие и с комерсиалния размах на брат ѝ, компанията съумява да усили броя на обработваните поръчки - от 1500 на над 5500 годишно, а растежът в оборота за този интервал е 400%.
Началото
Историята на " Райт отново " стартира през 2006 година от едно другарство още в гимназията . Емил Димитров и неговият другар и съучастник Петко Димитров вземат решение да обединят опита си в полиграфията, стимулирани от капацитета на сектора. Първоначално Right Pack се развива като смесено сдружение с австрийската печатна група RATT GmbH (под името " Ратт Пак " ). Австрийците получават 51% от дяловете, търсейки по-ниски индустриални разноски в Източна Европа, до момента в който българските създатели получават достъп до европейски технологии и база от интернационалните клиенти. Първоначалната инвестиция от двете страни е сериозна за времето си – към 1.8 милиона евро, което разрешава на компанията бързо да навлезе в огромни индустриални процеси.
Компанията е вложила над 4 млн. евро в актуален машинен парк През 2012 година, семейство Димитрови събират задоволително убеденост и изкупуват всички дялове. " Тогава към този момент стана напълно фамилна компания ", спомня си Мария. С придобиването на цялостната благосъстоятелност производството се мести от Пловдив в Асеновград.
От петзведния хотел до склада на печатницата
Образованието и кариерата на Мария стартират от Езиковата гимназия в Пловдив и не престават в Нидерландия - с образование по хотелски мениджмънт. Тя избира тази страна поради извънредно практическия модел на обучение – вместо да учат суха доктрина, студентите вземат решение действителни проблеми и вземат участие в симулации. Мария си спомня за изпит по актьорско майсторство, при които е трябвало да реагира в обстановки с сложни клиенти пред камера.
" Започнах кариера в промишлеността с два стажа в Hilton ", споделя Мария. Скоро по-късно тя е назначена на непрекъснат контракт и заема разнообразни мениджърски позиции в Прага, Виена, Лондон и Атина. През 2019 година за малко се мести в София по работа, а идващото ѝ предопределение трябвало да е в Амстердам.
В този миг тя организира предопределен диалог с татко си. " Въпреки че не съм била в бизнеса, постоянно съм се интересувала какво се случва, по какъв начин се развиват нещата. Гледала съм да бъда по някакъв метод покрай тях. В този диалог татко ми сподели, че промишлеността се развива доста бързо, фамилният бизнес пораства и има потребност от конструкция ", споделя Мария и показва, че във фамилните структури постоянно притежателите вършат всичко – от счетоводство до ръководство на производството, само че при огромни размери това става невероятно.
Мария взема решение да остане и през днешния ден дефинира този избор като чист шанс – единствено няколко месеца по-късно COVID-19 удря тежко хотелиерската промишленост.
Първоначално Мария се заема с това, което познава най-добре – човешките запаси. Това е бранш, който в дребния и междинен бизнес постоянно се неглижира, защото мениджърът по човешки запаси не носи директни доходи, а единствено разноски. Мария обаче има два стажа в HR отдела на Hilton и стартира да построява тактика, длъжностни характерности и проекти за последователност на основните позиции.
Истинското предизвикателство идва на 13 март 2020 година В деня, в който е оповестено изключителното състояние, мениджърът по доставяне и логистика напуща поради терзания за здравето си,. В условия на блокирани граници и безпорядък в доставките, татко ѝ и брат ѝ се обръщат към нея: " Мими, ти приказваш британски. Ще се оправиш " .
Без да схваща нищо от интервенции, Мария поема склада и снабдяването. Тя прекарва месеци " на терен ", с цел да подреди хаоса и да внедри нова ERP система. " Това е методът да опознаеш бизнеса – когато си долу в интервенциите и в производството ", споделя тя през днешния ден. Резултатите са в числата: в случай че до 2020 година компанията е постигала годишен оборот към 10 млн. лева и обработва годишно 2000 поръчки, през днешния ден оборотът надвишава 22 млн. лева , а на годишна база се обработват над 5000 поръчки в две индустриални бази. Портфолио
" Когато хората чуят печатница, в главата им излизат доста разнообразни показа. Някои си показват принтери. Всъщност не сме печатница, а производители на опаковки — с доста огромни машини, доста огромни индустриални цехове ", изяснява Мария. Ако сте купували протеинови барчета Smart Organic, месни слайсове " Димитър Маджаров " или артикули на Delishu — евентуално сте държали в ръцете си нейната работа, без да знаете.
Осемдесет % от производството са картонени опаковки, останалите двадесет — гъвкави фолиа. Клиентите идват от хранително-вкусовата, козметичната, фармацевтичната и цигарената промишленост. Конкурентното преимущество на компанията в сегмента на фолиата е офсетовата технология — тя разрешава дребни тиражи от 30 до 50 кг на налична цена, без клиентът да влага в скъпи железни клишета. Това е решаващо за започващи компании, които тестват пазара с нов артикул.
Една от най-новите разработки са Box Pouch пликовете — постоянни опаковки с плоско дъно и цип, с потенциал до 20 кг, предопределени за кафе, сухи смеси и храни за домашни любимци.
Затвореният индустриален цикъл е основно преимущество. Клиентът може да пристигна единствено с артикул в ръка — без концепция за форма, без дизайн, без кутия . Екипът проектира структурата, прави дизайна, отпечатва, нанася резултати като топъл щемпел, релеф или частични лакове, след което залепва, пакетира и доставя. Всяка стъпка е под един покрив.
" Не сме евтини... само че сме надеждни ", споделя Мария непосредствено. При незабавна обстановка индустриалната стратегия може да се пренареди, с цел да се обезпечат изчезнали опаковки в сериозен за клиента период.
Машини и регламенти
През последните години Right Pack е вложила над 4 милиона евро в машинен парк — всичко посредством европроекти. Последното огромно придобиване е офсетовата машина Manroland за близо 3 милиона евро. Само инсталацията ѝ лишава шест месеца. После следват още три месеца настройки, преди да тръгнат действителните тиражи.
Зад тези вложения стои както регулаторен напън, по този начин и предпочитание за тестване на нови технологии. Европейският правилник за опаковките (PPWR) постанова нови условия: от 2030 година всички опаковки би трябвало да дават отговор на избрани условия за рециклируемост. До края на август тази година компанията чака нова машина, способна да работи с така наречен мономатериали — фолиа от един вид полимер, доста по-лесни за преработване от многослойните структури, които през днешния ден доминират на пазара.
Заради новите условия на Европейска комисия за рециклируемост на материалите Right Pack възнамерява да премине към работа с така наречен мономатериали Компанията към този момент рециклира 90% от отпадъчния си картон . Целта е половината от цялата продукция да се създава от рециклирана хартия. Върху покрива на фабриката е инсталирана фотоволтаична система за 400 000 евро, която покрива забележителна част от енергийните потребности на производството.
Сблъсъкът на поколенията
Като класическа фамилна компания, " Райт отново " минава през стадий, който в Западна Европа постоянно се възнамерява десетилетие по-рано – промяната на поколенията в ръководството. Днес оперативните решения се вземат в триъгълника сред създателя Емил Димитров, сина му Димитър и щерка му Мария, което неизбежно води до конфликт на разнообразни управнически философии. Докато първото потомство се опира на насъбрания опит, Мария и Димитър упорстват за повече риск и тестване на нови подходи. " Сблъсъкът идва от там, че ние с брат ми сме доста по-склонни да тестваме, да рискуваме, да откриваме и да вършим ", изяснява Мария.
Най-голямото предизвикателство съгласно нея не е софтуерно, а психическо – способността на създателите да се отдръпват от детайлния надзор след 20 години интензивно градене на бизнеса. " Те не са привикнали да почиват... Много е мъчно да си кажеш – ами ето, аз съм подготвил наследниците, те ще поемат и аз ще вървя да си почивам ", споделя тя. Въпреки това преходът се случва посредством непрекъснат разговор и намиране на междинни разновидности, които съчетават интуицията на бащата с потребността на децата му от по-ясна конструкция и обмисляне.
Визия 2028
Мария споделя, че си е сложила една доста съответна цел: до 2028 година " Райт отново " да бъде неоспорим водач на пазара на опаковки: " Искаме да сме топ 1. Сега сме в топ 3 " .
Пътят към това минава през цифровизация и автоматизация на процеси, посредством внедряване на система, която да усъвършенства разноски и увеличи успеваемост. Редом с това, тактиката включва създаване на нови нишови артикули и увеличение на индустриалния потенциал.
Отвъд числата Мария има и по-трудно измерима цел: да върне младежите в производството. " Искам да разпространяваме работата в производството измежду младежите ", споделя тя. " Имаме капацитета, имаме машинния парк, имаме хората. Оттук нататък градим бъдещето. "
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ