– Не, не! Само не това! Как така? Все пак

– Не, не! Само не това! Как по този начин? Все отново в последно време се усеща по-добре, намерения си Катя след позвъняването от съседка, че майка й е болна и умира. Жената я помоли да пристигна незабавно.

– Кате, не желая да те тревожа, само че мама е доста зле. Разбира се, редуваме се да я гледаме. Но тя те вуйа от самото начало … Знаеш ли, Катя, коства ми се, че тя доста се опасява, че няма да стигнеш в точния момент. Тя желае да ти каже нещо. Побързай, апелирам те. Много те апелирам.

Катя се разплака след диалога със съседката. Тя се изплаши. не. Беше ужасена до болежка в гърдите си.

Толкова се опасяваше, че това време ще пристигна. Че в миналото ще би трябвало да се сбогува с майка си вечно. Катя знаеше, че е неизбежно. Но от самото начало отблъскваше тези мисли.

Майка й боледуваше отдавна. Нейното едва сърце изтърпя толкоз тъга в живота, изстрада толкоз доста, че изчерпа целия си запас. И в този момент беше въпрос на месеци. Това беше споделил лекарят.

Но последния път, когато Катя си потегли майка й, душата й ликуваше. Мама беше по-добре. Тя даже излезе и правеше нещо в градината. Както преди…

Мама беше последният непосредствен човек за Катя. Татко беше доста по-голям от мама и умря преди 10 години, а тя нямаше сестри и братя. Мама един път искрено й призна, че въобще не знае по какъв начин тя, с болното си сърце, я е родила. И в този момент тя вижда отиването на майка й като най-жестоката злополука, която можеше да се случи в живота й. Тя ще бъде сама! Напълно сама!

Катя въобще не помнеше по какъв начин е стигнала до родния си дом. И в този момент, седнала покрай леглото на умираща майка, тя не можеше да диша обикновено. Струваше й се, че се задушава от тъга и болежка. Душевната болежка не й позволяваше да диша, не пропускаше О2 в дробовете й.

Много й се искаше да заплаче, в гърлото й стоеше стегната буца, подготвена всеки миг да избухне в ридания. Но тя не можеше да си го разреши.

Майка й я хвана за ръката и леко се усмихна.

– Горкото ми момиче, по какъв начин ще живееш без мен… Много се тормозя за теб, Кате… Много. И по тази причина взех решение да ти опиша за това, което сме крили от тебдълги години. Баща ти в миналото искаше да ти каже всичко. Но тогава му забраних… Бях прекомерно горда. И в този момент разбирам, че би трябвало да знаеш за това, с цел да бъде бъдещият ти живот друг. За да не се страхуваш толкоз да живееш на Земята, скъпа моя.

Мама замълча. Тя към този момент беше доста слаба и в този момент събираше сили за значим диалог.

– Когато срещнах татко ти, той към този момент беше възрастен мъж. Знаеш каква разлика имаме в годините. Запознах се и незабавно се влюбих. И разбрах, че това е вечно. Стигнахме до женитба и той не ми описа незабавно историята на живота си.

Работата е там, че преди мен той имаше друго семейство: жена и две деца, наследник и щерка. Но те се разделиха. Всъщност не попитах за какво. Но един път той ми призна, че може да елементарни всичко, само че не и изменничество. И тогава разбрах, че евентуално първата жена не му е била вярна. И по този начин се разделили.

Но там останаха децата му. И татко ти им е помагал финансово доста дълго време. Той беше доста почтен, знаеш ли. И малко преди гибелта си той се срещна с тях. После искаше да ти каже, че имаш брат и сестра.

Майката замълча. Тя погледна щерка си с отговорни очи. Жената се усещаше отговорна, че я оставя тук сама, толкоз уязвима и изцяло неприспособена към живота. Тя също се обвиняваше, че не е разкрила тази фамилна загадка по-рано. Може би в този момент Катя, знаейки, че към момента има родственици, няма да страда толкоз доста.

Момичето беше ненадейно – това е огромна вест. Но тя още не беше щастлива. Всичко беше покрито от болката от това, че майка й си отиваше.

– Там, в скрина, ще намериш тетрадка, в която са записани адресите и телефонните номера на брат ти и сестра ти. Определено би трябвало да се свържеш с тях и да се срещнете. Те няма да имат нищо срещу. Обадих им се и в действителност попитах за това. Така да се каже, последната молба на умиращия … Самите те от дълго време желаят да те опознаят.

Жената млъкна и затвори очи. Беше доста изтощена. Не й беше леко да направи това разобличаване.

Но тя направи всичко вярно и в този момент не се опасява толкоз да почине. Дъщеря й има близки, които ще я поддържат в сложни дни и ще бъдат опора в живота. А в този момент времето й пристигна. Любимият й мъж я чакаше там, на небето.

Катя стоеше на пресния гроб. Беше й студено и доста я болеше. Но всички, които в този момент щяха да бъдат нейното семейство, бяха наоколо – брат и сестра й със своите съпрузи и деца. Така е по-добре. Сродните души би трябвало да са дружно и да си оказват помощ.