Човек плаче много по-дълго от обида, отколкото от любов – МАРИЯ ЛАЛЕВА
– На дамите, които обичах, подарявах залез…
– Защо не изгрев?! Символично е, начало… Начало на нов ден.
– Защото да подариш залез е заричане. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се разсъни сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който желае да й подари залез. Жените са изтощени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.
Старата жена нареждаше с еднообразен глас, като в транс: „ Нема да се мешаш там, дето Бог е връзвал и развързвал. Ако е решил да раздели мъж и жена, значи е най-хубавото за тях. И никой различен, с изключение на Него, не може повече да събере – ни демон, ни човек, ни деца, ни знамение. Ще се научиш на примирение, че не всичко, което виждаш – разбираш, само че ще вярваш, че е за положителното ти. Силният човек се познава по две неща – не наранява с думи и каузи и не оставя зад тила си отломки. Отива си без да унищожава. ”
– Дядо, знаеш ли, слушам я от време на време нощем. Все още плаче… Май още го обича!
– И аз я слушам, синко, само че не плаче, тъй като към момента го обича. Човек плаче доста по-дълго от засегнатост, в сравнение с от обич, детето ми. Плаче заради илюзии, заради фантазии, които е имал. След една разлъка сълзите измиват ненужното, с цел да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича загатна за любовта с някого. Затова дано плаче сега… А ние с теб ще се вършим на глухи!
– Хората все ми повтаряха: „ Времето лекува. Дай си време “. Глупости! Глупости на квадрат! Човек е смъртен и тлеещ! Поради което се уморява. Разбираш ли?! Уморява се да бъде изтощен от болката си. И тогава я прежалва. Не времето, човек самичък се лекува от нея. Точно, тъй като го е боязън от времето. А самотата ми е избор. Моят!
– Защо тогава чувствам яд?
– Гневът е добре затулен, нападателен, само че все пак, боязън.
– Не се опасявам от самотата.
– И не трябва! Обичай я. Няма друго човешко положение, което да те поведе по път, в който отговорите се дават още преди да си измислил въпроса.
– А за какво тогава множеството хора плачат от самотата и бягат от нея?
– Защото не имат вяра, че са си задоволителни, че са цели и приключени. Не имат вяра, че носят всеки отговор в себе си. Търсят някого, на който да зададат въпросите си, тъй като нямат смелостта да видят личните си отговори.
– Е, белким, съгласно теб, животът е игра на въпроси и отговори?!
– Горе-долу… Прибави щипка обич и пристрастеност, един прекрасен морски залез, едно новородено дете, малко звезди и хубаво вино в тая игра и към този момент знаеш какво е животът.
Не се опасявай от гибелта, сине! Не е ужасно да останеш без мен. Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са в действителност за живите.
– Дядо, а за какво хората се разделят?
– Защото единият от двамата няма какво повече да даде на другия, даже и да има още какво да вземе.
– И със гибелта ли е по този начин?
– Ако е пристигнала умерено и по натурален път – да. Просто човек няма какво да даде повече на живота. Но от живота все има нещо, което може да се вземе.
– Таралеж в гащите е красивата и интелигентна жена, Демире… Цял живот съм бягал от такива.
– Грешиш! Таралеж в сърцето са. Бог ни праща дамите по размера на сърцето, а ние ги мерим по гащите си.
Любовта е за проявление, момиче, не тъгата. За какво са ти тези сълзи, в случай че нищо не си научила от тях?! За какво са ти спомените, в случай че се страхуваш от тях? И кой те е излъгал, че непременно би трябвало да продължиш напред, в случай че не си се помирила с предишното? Или да го забравиш, без да си си дала прошка? Или без да си поискала амнистия? Или без да си я дала?! Не мога да те науча по какъв начин да се усмихваш на проблемите си. Но мога да те убедя, че нито един от тях не е по-голям от теб.
– Какво щях да върша без теб, Михаиле?!
– Знаеш ли… Приятелят от време на време може да ти направи огромна пакост със препоръките си. Затова ме слушай, само че чувай единствено себе си. На света няма две идентични чинии, камо ли индивиди. И което е положително за водата, не е безусловно положително за брега.
Инфо: http://chetilishte.com
