Една от радостите е да имаш на какво да се надяваш ♥ Луций Аней СЕНЕКА
За гнева
Колко по-добре е да осъзнаем какъв брой дребни, какъв брой почтени са първопричините на гнева! У индивида ще откриеш същото, което става с дивите животни: объркваме се от глупави и несериозни неща. Червеният цвят работи като дразнител за бика, една сянка кара змията да се надигне, една забрадка подбужда мечките и лъвовете: всяка дива и гневна природа се плаши от призрачни рискове.
Същото се случва и с неспокойните и лимитирани хора: те са дотам податливи на съмнения, че някои от тях назовават несправедливост оказваните им скромни услуги и те са източник на най-честите и без подозрение най-яростните прояви на яд. Ядосваме се на околните си, тъй като сме получили от тях по-малко, в сравнение с сме очаквали, или по-малко, в сравнение с са дали другиму, а лекът и за двете неща е подръка.
Бил по-благосклонен към различен: радвай се на своето, без да го сравняваш. Нивга няма да бъде благополучен оня, който терзае по-голямото непознато благополучие. Имам по-малко, в сравнение с се надявах: само че може би съм се надявал повече, в сравнение с е трябвало. Това е най-опасната страна на нещата, тук е източникът на най-страшния яд, подготвен да порази всичко най-свято.
Божественият Юлий е паднал жертва не толкоз на своите неприятели, колкото на своите другари, чиито неизпълними стремежи не е бил извършил. Той е имал предпочитание за това: никой не е споделял с така великодушна ръка успеха, от която си е бил запазил единствено правото да подарява. Но по какъв начин би могъл да утоли така доста безчестни стремежи, откакто всички са желали това, което е било по опциите единствено на един?
И по тази причина Цезар е видял към креслото си своите приятели по оръжие с голи мечове в ръка – Тилий Цимбер, до неотдавна негов най-върл последовател, и останалите, трансформирали се в последователи на Помпей едвам след Помпеевата гибел. Тази е повода цели армии да извърнат оръжие против своите царе, тя е карала най-верните им хора да замислят убийството на оня, пред който и за който са положили обет да умрат.
Никой не харесва своето, щом непознатото погледне; и на боговете сме ядосани, тъй като еди-кой си ни бил задминал; а забравяме какъв брой са хората след нас и каква голяма вълна от злоба върви след оня, който има да завижда на малко на брой. Но наглостта на хората доближава до такива чудовищни размери, че колкото и да са получили, все се усещат онеправдани, тъй като можели да получат още повече.
„ Направи ме претор: а пък аз си мечтаех за консулство. Повери ми дванадесетте фасции: само че не ме направи постоянен консул. Позволи годината да бъде маркирана с моето име, само че не ми даде жречески ранг. Избран съм с жреческа гилдия: само че за какво единствено в една? Изведе ме на върха на публичната кариера: само че не ми е оказвал никаква материална поддръжка – даде ми това, което всекиму дава, от себе си нищо не прибави. “
По-добре благодари за всичко, което си получил; останалото чакай и се радвай, че не си до гуша задоволен: една от насладите е да имаш на какво да се надяваш. Всички си изпреварил: радвай се, че си пръв в сърцето на приятеля си; мнозина са те изпреварили: намерения какъв брой повече са ония зад тебе, в сравнение с са тия пред теб. Искаш ли да знаеш кой е най-големият минус в теб? Сметките си водиш погрешно: даденото високо оценяваш, полученото – ниско.
Из: „ Диалози “, Луций Аней Сенека, изд. РИВА
Изображение: britishmuseum.org
