Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

Барбу отбеляза, че Румъния възнамерява да подкрепя Украйна при износа и транзита на земеделски продукти. Той приветства украинския план за износ на зърно. От своя страна Солски благодари за подкрепата и посочи, че предложенията на Румъния за износ на зърно са приемливи и Украйна има готовност да ги обмисли.

Двамата са постигнали консенсус да работят върху съвместен план за по-нататъшно сътрудничество в следващите 30 дни.

Министърът увери румънските земеделци снощи, че в следващите 30 дни няма да има внос на украинско зърно в страната и единствените, които ще се възползват от лицензирането в областта на зърнените култури, ще бъдат румънските фермери и преработватели, информира Аджерпрес.

Барбу бе категоричен, че в рамките на 30 дни тези лицензи трябва да бъдат получени както на територията на Украйна, така и на територията на Румъния, и в случай че „се опитат да внесат дори 1 кг пшеница или царевица в Румъния“, заповедта за забрана е подготвена и ще бъде издадена и публикувана в Държавен вестник.

Междувременно президентът на Националната федерация ПРО АГРО (PRO AGRO) Йонел Арион коментира, че фермерите са склонни да изчакат 30 дни за прилагането на този механизъм и ако тези решения не бъдат спазени, те ще реагират по съответния начин.

Барбу каза, че всяко правителствено решение, с което ще се приложи това лицензиране, ще се приема и ще се обсъжда съвместно със земеделските асоциации.

Румънските фермери обявиха, че са взели решение за момента да се откажат от протестните демонстрации, след като са получили уверения от министъра, че за период от 30 дни ще бъде позволено само транзитно преминаване на зърнени продукти от Украйна през Румъния, съобщи днес румънското национално радио.

Представителите на фермерските организации добавиха, че през целия 30-дневен период те ще наблюдават митниците.

Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.