"Атанасов усеща, че е време да даде важен сигнал. Той работи дълго време да се изработи концепция, обсъждал е лично с Борисов всичко това, получавал е подкрепа. В един момент това се дърпа медийно. Така не се прави. Готови сме да продължим усилията. Въпросът е дали можем да разчитаме на същата сериозност и от другата страна. Ако има аргументи - да ги сложат на масата. Не да се правим на маймуни. Призовавам и по тази тема да се върнем на масата за разговори. Да убедим Атанасов да се върне в Комисията. Но той ще го направи, само ако види, че има смисъл да се работи. Вратата не е затворена. Атанасов трябва да види сериозно отношение, аргументи по същество, изпълнение на ангажиментите, работа в ясна посока. А не безкрайно шикалкавене и импровизации", допълни Иванов.

По думите му определенията на правителството като "сглобка", "некоалиция" и са работа на политолозите.

“Участваме във възможното управление на страната след дълга криза, което да започне да решава проблеми - от секторни до структурни. Всички се превърнахме в политолози. Едните интригантстват, други се упражняват, трети фантазират. Това е възможното управление. То е толкова добро, доколкото може да следва приоритетите си. Това е трудно, сложно, базирано на тежки компромиси, на ежедневно питане струва ли си, работи ли. Ето днес - като гледам акад. Денков, казвам - струва си. Като гледам оставката на ген. Атанасов - не си струва и е сериозен сигнал", заяви още Иванов.

За участието на ДПС и "стабилизиращата роля" на партията съпредседателят на ДБ посочи, че въпросът не е в участието им, а в посоката и приоритетите.

"Не съм давал оценка, защото е много рано. Ще я дам, не когато видя в Държавен вестник публикуването на конституционните промени и Закона за съдебната власт, а когато видя кои хора ще бъдат избрани в новия състав на органите на съдебната власт", допълни Иванов.

"Ние сме си сложили главата в торбата. Нямахме право да не опитаме да придвижим страната напред. Това е нещо е толкова важно политически, че дори дългогодишни наши опоненти като ДПС разбират, че е добре и за тях да застанат до тези приоритети. Те сами са си дефинирали роля", обясни съпредседателят на ДБ.

Иванов коментира и протестите на зърнопроизводителите, които прибират тежката техника и спират демонстрациите, след като бе подписан меморандум с изпълнителната власт.

Според съпредседателя на "Демократична България" с решението си да отмени забраната за внос на зърно от Украйна, парламентът по-скоро е попречил на изпълнителната власт, вместо да покаже подкрепата на мнозинството в НС.

“Искам да поздравя акад. Денков и кабинета, защото те се справиха. Виждате, че нещата ескалираха до твърдения за опит да се свали правителството, чужди интереси. Няма отделен проблем, всичко ескалира бързо. Това, че имаме правителство - когато трябва да се извини, когато трябва - да покаже твърдост, е хубаво”, допълни Иванов.

"Президентът очаква с нетърпение да чуе от президента Зеленски за контраофанзивата им и за напредъка, който постигат, нещо като негова оценка за това как изглежда бойното поле", отбеляза Кърби.

Байдън желае освен това да увери Зеленски, че когато САЩ твърдят, че ще останат с Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, украинците трябва да разберат, че подкрепата ще продължи, подчерта говорителят.

Кърби посочи, че срещата в Белия дом между Байдън и Зеленски ще се състои в "критичен момент". Той добави, че украинските въоръжени сили продължават да постигат напредък в контранастъплението си, докато Русия се обръща към нелоялни режими като Северна Корея, а международната общност продължава да се сплотява в подкрепа на Украйна, по-специално в така наречения " Формат от Рамщайн".

Говорителят на Белия дом по националната сигурност потвърди, че президентът на Украйна възнамерява да посети Конгреса на САЩ по време на посещението си във Вашингтон. "За членовете на Конгреса е важно да чуят директно от президента Зеленски за същите неща, които президентът Байдън ще чуе от него", каза още Кърби.

Той бе категоричен, че украинският държавен глава винаги, както публично, така и в частни разговори, е изразявал благодарността си за всичко, което САЩ правят в подкрепа на въоръжените сили на Украйна.

Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.

Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков, след като днес Европейската комисия обяви, че прекратява наблюдението на България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

Мониторингът над двете държави беше създаден при присъединяването им към Европейския съюз през 2007 г.

„От името на българското правителство благодаря на Европейската комисия и на ръководителите на европейските държави за това, че оцениха напредъка на България и Румъния по отношение на прилагането на върховенството на закона и премахнаха специалния механизъм за проверка на нашите държави“, посочи акад. Денков.

От този момент по отношение на спазването на върховенството на правото към България ще бъде прилаган същият механизъм на оценка като за всички останали страни членки на ЕС.

Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е успех и признание, отбелязаха по-рано днес вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и правосъдният министър Атанас Славов. 

“Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е признание и безрезервна оценка, че с работата на правителството и Народното събрание българската страна успя да осъществи фундаментални и устойчиви реформи в областта на върховенството на правото, които ясно демонстрират способността на страната ни да изпълнява задълженията си на предвидим и надежден член на Европейския съюз", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. По думите ѝ това е признание и за дългогодишната активност и усилия на българските граждани и гражданското общество. 

“Днешното решение на Европейската комисия е значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България, в областта на върховенството на правото. Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в еврозоната“, коментира министър Атанас Славов. 

Процесът за прекратяване на МСП започна с нота от 6 юли т.г. на Европейската комисия, с която тя информира Съвета и Европейския парламент за намерението си да затвори механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишния цикъл в тази насока, приложим и за всички останали държави-членки на ЕС, се казва още в съобщението.

Това заяви пред NOVA NEWS Владимир Кисьов, бивш заместник-министър на външните работи и главен преговарящ за членството на България в ЕС.

"Урсула фон дер Лайен даде своята оценка за България в Шенген в официално обръщение, което говори за силата на позицията й", смята Кисьов.

По думите му това трябва да се използва от нашите институции за убеждаване на Австрия и Нидерландия. Той припомни, че същите тези две държави преди време бяха против отпадането на визите за България.

Специалистът бе категоричен, че трябва да се потърси помощ по темата от Бенита Фереро-Валднер, бивш външен министър на Австрия и почетен гражданин на София.

„В България се наблюдава задвижване, но ние сме длъжници в общата европейска политика. Трябва да бъдем по-активни, да имаме ясна позиция и да я отстояваме”, посочи той.

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%), като не се наблюдава динамика спрямо последното ни проучване през юли.

22% изразяват положителна оценка към работата на кабинета "Денков". Отрицателната оценка се повишава в трето поредно изследване, като през септември достига 68%. Най-голям дял на подкрепа, правителството среща сред привържениците на „Продължаваме промяната-Демократична България“ -  над три четвърти от тях подкрепят кабинета. Остава в сила разделението в отношението спрямо кабинета сред симпатизантите на ГЕРБ на две приблизително равни групи. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Нищожна промяна и в оценката за работата на държавния глава. Въпреки изострянето в тона между правителството и президента, положителната оценката за работата му е на познатите нива от 36%, а отрицателната 52%.

ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.9% сред гласуващите, следвани  от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (18.3%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 16.1% от гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13.4%), а петото място остава за БСП (8.7%). ИТН също запазват позицията си на ръба на парламентарната бариера.

Симпатизантите на идеята за нови парламентарни избори се покачват с 6% спрямо проучването през юли, като този месец достигат 31%. Въпреки това мнението, че не са необходими предсрочни парламентарни избори, се споделя от близо половината (47%) от българите.