Тошо Тошев е български журналист, писател и издател. Близо 20 години е главен редактор на вестник „Труд“ (1991–2011), когато той е с най-големия тираж в страната.

Завършва специалност Българска филология в Софийския университет.

Началото на професионалния му път е във вестниците „Средношколско знаме“ (1965 – 1967) и „Вечерни новини“ (1968 – 1970). През 70-те години работи две години във в-к „Народна младеж“, към отдел „Пропаганда“ на Градския комитет на БКП в София, след това в програмна редакция на Българската телевизия. В средата на 80-те години главен редактор на в. „Труд“ става Владислав Панов, дотогава шеф в телевизията, който довежда във вестника със себе си Тошо Тошев и го назначава за зам.-главен редактор. В края на 1980-те години Тошев става „по съвместителство“ (според тогавашната терминология) и шеф на отдел „Печат“ в столичната община (сега „Връзки с обществеността“).

Близо 10 години работи във в. „Труд“ преди да стане негов главен редактор през 1991 г. Малко след продажбата на вестника през декември 2010 г. Тошев е сменен на поста, но остава вицепрезидент в издателския борд на Медийна група „България“ холдинг.

През август 2011 напуска групата заради несъгласие с наложения стил на управление. Месец по-късно Тошев заявява, че заедно с главния редактор на сп. „Тема“, Валери Запрянов, подготвя нов, „опозиционен“, всекидневник, както и информационен сайт и списание. На своя рожден ден, Тошев обявява името на вестника – „Преса“, чийто първи брой излиза на 3 януари 2012 г.

Председател на Съюза на издателите в България от създаването му през 2000 до 2011 г. Тошев поддържа редовни срещи с писателски кръг, в който влизат Антон Дончев, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Атанас Наковски и др. Членовете на кръга сами го наричат „Клуб на гениите“.

Има и едно 3-о: може някои от тях да притежават Майбаси, вертолети, яхти, самолети и имения на Ривиерата, но не са всички и не бива да се обобщава. Е да, но точно в това е проблемът, че тези малцината, които притежават споменатите ултра скъпи играчки, точно те притежават и 80% от обработваемите земи. 22-24-а притежават 60 на сто от нивите, според анализи на БАН.

Терористи ли са или кротки земеделски труженици?

Като тероризъм у нас се определя насилие и акции на насилие срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да всее несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа у гражданите. Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия. Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин, а се опитват чрез натиск да завладеят мисленето и да наложат на обществото определени „истини“.  

Всеки може да си зададе въпросът какво е блокирането на магистрали, гранични пунктове, част от столицата, пътища и мостове със селскостопанска тежка и по-лека техника? Какво е поставянето на ултиматум, че ако не се изпълнят условията на протестиращите протестните действия ще се разширяват и втвърдяват.

Производителите на олио, фуражи и др., например, казват, че е добре да се внася слънчоглед от Украйна, защото им трябва, за да произведат своя продукт. Български слънчоглед или няма достатъчно или е в складовете в очакване някой ден да се вдигнат цените и тогава да бъде продаден.

Зърнопроизводителите отвръщат, че не ги интересува, какво казват производителите. И смятат, че само те са прави.

Правителството в лицето на премиера Денков втвърди тона – факт. Но то се базира на статистика, факти и обстоятелства.

Обидените от определението „терористи“ зърнари отказват да седнат и да преговарят. И готвят блокади – засега на отделни место, после и в цялата страна – ако не стане тяхната.

В много страни от ЕС нямат агроолигарси и латифундисти. В България обаче имаме. Не от вчера, нито от онзи ден.

Латифундия е земеделско владение, покриващо огромна земна територия. Названието идва от латинския език и означава огромно земеделско владение. По време на Римската се създават латифундии, където се произвежда зърно, зехтин и вино. Такива имало в Магна Гърция, Сицилия, Египет, Южна Испания и пр. Там работили предимно роби.

Днес робите са заменени с модерна техника, а малките производители са запратени в периферията и никой не го е еня как оцеляват. Българските латифундисти – около или малко над 100 на брой, говорят захаросани приказки за загриженост, за оцеляване на отрасъла, за поминъка на дребните в бранша. В действителност другите не ги интересуват.

Говорят и за пазарни правила, но под това разбират спазване и защита на техните права и привилегии.

Твърдят също, че протестите нямали политически привкус. Глупости. Та те са част от зърнения „октопод“ благодарение на политици, които създадоха през годините условия за възникването и налагането на латифундиския модел. Рано или късно този модел ще погуби българското земеделие. Стотината семейства ще излетят с частните си самолети към частните си имения и милиони в чужди банки, а останалите на територията ще „разлистват“ спомените и ще тъгуват за времената на социализма, забравили, че именно хора от комунистическия елит създават и са част от въпросния елит на зърнарите.

Сигурно сте забравили, но още през 2011 г. позабравеният вече политик Яне Янев гръмко заяви в парламента, че в България има зърнена мафия. Цитира и статистики на Евростат. Оттогава все се „взимат“ мерки за решаване на проблема, а той все се задълбочава.

Колко ще продължи периодът на натиск от зърнопроизводителите и съпротивата на правителството – все още не е ясно. Но кристално ясно е, че драмата в сектора върви към жанра трагедия.

Познайте кои ще са губещите?

Апропо, знаете ли дали някои от зърнените олигарси са построили детски дом за сираци,, болница, дали са стипендии на ученици и студенти?

Витали Роник

Имен ден празнуват София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен и Любчо.

Празникът отдава почит на добродетелите, които крепят християните - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.

Преданието разказва, че в края на първи и началото на втори век в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан заповядал да ги заведат при него. Всички присъстващи се изумили от спокойствието им, когато застанали пред императора. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, и Любов - на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките страдания на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време. Момичетата не издържали мъченията и умрели, а императорът разрешил на света София да вземе телата им и да ги погребе. Три дни по-късно самата тя починала и била погребана при дъщерите си.

Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Случаят е от нощта на вторник срещу сряда. На сутринта пребитата и остригана жена е потърсила помощ от социалните служби в Свищов, от където са подали сигнала за домашното насилие до полицията. Сигнал е подаден и към отдел "Закрила на детето", след като пострадалата потърсила помощ там. В момента тя се намира в кризисен център.

Според събраните от прокуратурата данни по разследването в случая участва още едно лице - бившият приятел на пострадалата 27-годишна жена. Двамата се разделили в началото на месец август, а после жената заживяла с друг мъж и двете си деца в квартира, която наела в Свищов. На 13 август бившият й приятел пребил мъжът, с когото живеела на семейни начала. 

Бесен, мъжът с инициали Е.Е. поискал пари за адвокат, за да осъди нападателя си, зарекъл се да напусне града и да изостави 27-годишната жена сама с децата й. След като тя отказала, той започнал да я дърпа и поставил ултиматум - или да я остриже, или да я убие. 

След което Е.Е. с машинка я подстригал нула номер. По-късно през деня я извел по улиците на града, за да покаже, че е остригана. На следващия ден пострадалата  потърсила помощ.

Мъжът е привлечен като обвиняем за причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно насилие, принуда в условията на домашно насилие и хулиганство, отличаващо се с изключителен цинизъм.

Предстои предявяване на постановлението за привличането на обвиняем и задържането му с постановление на прокурора за срок до 72 часа с оглед внасяне на искане до Районен съд-Свищов за вземане на мярка за неотклонение “задържани под стража“.