Дронът беше забелязан от граждани вечерта в неделя и вдигна на крака военните, които отцепиха района на Тюленово. Боеприпасът бе взривен няколко часа по-късно на място, на метри от рибарите - стоянка за лодки в Тюленово. Последваха реакции на политици, които поискаха Тагарев да напусне поста си. 

“Най-вероятно дронът е дошъл по течението. С нарастването на напрежението в Черно море не е изключено да има провокации. Ние трябва да имаме по-изчистена процедура за действие и комуникация. От един 82-милиметров боеприпас се задейства парламента и то извънредно”, заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов. 

Според него България пропуска възможности да поиска от НАТО разполагане на ПВО системи, системи за въздушно и морско наблюдение.

“Първи при останките от дрона трябваше да бъдат военните разузнавачи и наистина да направят всичко възможно, за да установят на кого е този дрон. Представете си сценарий, при който Русия реши да извърши провокация и с дрон с украински означения удари третостепенен обект в България. Представяте ли си какво ще се случи в България? Ние сме уязвима страна и трябва да сме сериозни за уязвимостите, които много лесно могат да бъдат активирани от провокация“, каза още Шаламанов.

Дронът не е засечен от българската противовъздушна отбрана.

МО обаче едва ли ще разбере чий е намереният край Тюленово дрон, заяви Тагарев вчера, който посочи, че няма нужда да се повишава бойната готовност на страната. Самият Тагарев също не видя причина да подава оставка, въпреки че се чуха такива призиви от БСП, ИТН и “Възраждане”. 

Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

В дневния ред на депутатите е второ гласуване на Закона за КПКОНПИ. Той бе приет на първо четене в пленарна зала, а вече е преминал и през две разглеждания в комисия.

Това е един от най-важните закони, които трябва да приеме 49-ия парламент до местните избори.

Предвижда се КПКОНПИ да бъде разделена на две части - звено за противодействие на корупцията и звено за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предвижда се реформираната КПКОНПИ да има разследващи функции.

Промените предвиждат КПКОНПИ да се състои от седем членове като всички се гласуват от парламента, но един от тях - по предложение на държавния глава.

Таванът ще действа в продължение на шест месеца. Това е петият пакет от мерки срещу инфлацията, който правителството представя от началото на годината, когато страната официално стана част от еврозоната.

Сред продуктите със специален етикет са тоалетната хартия, спагетите. Най-евтин ще бъде оризът, чиято цена ще намалее с 53%. 

Обявени са безрочни ефективни протестни действия за спасяване на българското земеделие. Демонстрациите избухнаха след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

Демонстрацията обаче е на множество земеделски сектори - пчелари, животновъди, производители на плодове и зеленчуци.

Протестиращите настояват за оставката на земеделския министър Кирил Вътев, който вчера отново призова за диалог и поиска среща с мотив, че оставката му няма да реши нищо. 

Вчера премиерът Николай Денков посочи,че според него проблемът с вносът на стоки от Украйна е решен и само трябва заедно с браншовите организации да уточнят количествата, които ще внасяме.