Археолози откриха "строителни чертежи" на около 8000 години
Звезди и линии, гравирани в скалите на Арабския полуостров, може да съставляват клопки за лов, което прави тези чертежи първите огромни диаграми в човешката история, сочи ново проучване, което демонстрира комплексното схващане на хората за Космоса преди към 8000 години.
В късния неолит в Африка и Евразия се популяризират нови ловни технологии. Хората издигат ниски стени, образувайки кулоар, който последователно се стеснява, трансформирайки се в необятна кошара, където животните се събират на цели стада. В проект сходни структури наподобяват на хвърчила и през днешния ден хиляди техни остатъци са непокътнати в пустините на Близкия и Средния изток, в Северна Африка, които по това време са били доста по-влажни и богати на наедрял дивеч.
Такива „ пустинни хвърчила " са имали много комплицирана конструкция. (ОЩЕ: Археолози сформираха карта на „ пустинни хвърчила " ) Стените им можели да се простират на няколко километра, а „ главата " им била увенчана с няколко стеснени краища, които завършвали с ями клопки. Изглежда, че точно за тяхното създаване хората за първи път почнали да употребяват архитектурни проекти. Едно от тези изображения върху камък е намерено от учени от Френския народен център за научни проучвания (CNRS). Тяхната публикация е оповестена в списание PLOS One.
Реми Красар и сътрудниците му провели проучвания в пустинята в Йордания. В непосредственост до „ пустинно хвърчило ", чиято възраст се прави оценка на 9000 години, откривателите разкрили висок камък, върху чиято плоска повърхнина се е запазила негово изображение. Скоро сходна находка била направена и в Саудитска Арабия, покрай 7500-годишно „ хвърчило ".
Учените сравнили тези „ чертежи " със сателитни изображения на „ пустинни хвърчила ", демонстрирайки, че те ги отразяват с висока надеждност и акуратност, в мащаби 1:175 и 1:425. Дори в ъглите се виждат клопките, изсечени в камъка. Досега най-старите от тези рисунки били приписвани на ранните цивилизации на Месопотамия. Бяха известни и по-ранни схеми, само че всички те оставали много условни и примерни изображения.
Възможно е най-древните „ чертежи " да са помогнали за построяването на клопките и поддържането на тяхната целокупност. Но също по този начин е допустимо те да са били употребявани при подготовката за комплицирани ловни „ интервенции ": това е разрешавало авансово да се разпределят функциите на всички участници, тяхното местонахождение и направления на придвижване. Така или другояче, тези чертежи ясно демонстрират огромен пробив в когнитивните умения на античните хора.
В късния неолит в Африка и Евразия се популяризират нови ловни технологии. Хората издигат ниски стени, образувайки кулоар, който последователно се стеснява, трансформирайки се в необятна кошара, където животните се събират на цели стада. В проект сходни структури наподобяват на хвърчила и през днешния ден хиляди техни остатъци са непокътнати в пустините на Близкия и Средния изток, в Северна Африка, които по това време са били доста по-влажни и богати на наедрял дивеч.
Такива „ пустинни хвърчила " са имали много комплицирана конструкция. (ОЩЕ: Археолози сформираха карта на „ пустинни хвърчила " ) Стените им можели да се простират на няколко километра, а „ главата " им била увенчана с няколко стеснени краища, които завършвали с ями клопки. Изглежда, че точно за тяхното създаване хората за първи път почнали да употребяват архитектурни проекти. Едно от тези изображения върху камък е намерено от учени от Френския народен център за научни проучвания (CNRS). Тяхната публикация е оповестена в списание PLOS One.
Реми Красар и сътрудниците му провели проучвания в пустинята в Йордания. В непосредственост до „ пустинно хвърчило ", чиято възраст се прави оценка на 9000 години, откривателите разкрили висок камък, върху чиято плоска повърхнина се е запазила негово изображение. Скоро сходна находка била направена и в Саудитска Арабия, покрай 7500-годишно „ хвърчило ".
Учените сравнили тези „ чертежи " със сателитни изображения на „ пустинни хвърчила ", демонстрирайки, че те ги отразяват с висока надеждност и акуратност, в мащаби 1:175 и 1:425. Дори в ъглите се виждат клопките, изсечени в камъка. Досега най-старите от тези рисунки били приписвани на ранните цивилизации на Месопотамия. Бяха известни и по-ранни схеми, само че всички те оставали много условни и примерни изображения.
Възможно е най-древните „ чертежи " да са помогнали за построяването на клопките и поддържането на тяхната целокупност. Но също по този начин е допустимо те да са били употребявани при подготовката за комплицирани ловни „ интервенции ": това е разрешавало авансово да се разпределят функциите на всички участници, тяхното местонахождение и направления на придвижване. Така или другояче, тези чертежи ясно демонстрират огромен пробив в когнитивните умения на античните хора.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ