Видовете шарки при децата - да ги разпознаваме и да реагираме адекватно
Зимата обичайно е сезонът, в който избухват епидемиите от шарка. Особено публикувани са те в детските ясли и градини, където се коства по-голямо количество деца с непосредствен контакт между тях.
Варицела
Варицелата (още лещенка) е едно от най-заразните болести въобще, само че с дребни изключения и със спазването на някои правила, тя минава безобидно. Около 90% от всички неболедували варицела се разболяват при контакт с болен или преносител. Болестта минава по-леко при деца, в сравнение с при възрастни, като не се постанова никакъв банкет на медикаменти, лечения или друга интервенция. Най-често са наранено деца от 5 до 9 годишна възраст, само че един път прекарали я, имунитетът се придобива до живот.
Какви са признаците?
Болестта се предизвиква от вируса варицела-зостер и се предава по пряк допир, поемане или попадане на течността от мехурчетата по лигавици. Симптомите се развиват доста бързо и първият от тях е висока, нетипична температура, без никакви признаци за друго заболяване. След ден-два се появяват първите обриви, а два дни след тях болният става и заразител. Обривът на варицелата е най-често по корема, слабините, само че може да се появи и на необикновени места като скалпа, клепачите, ушите, гениталиите. Първите обриви са изолирани петна, огромни колкото лещено зърно, след това те се оформят като подутини. На върха им се избистря мехурче с течност, която потъмнява, след което те се пукат, а на върха се оформя коричка. Белези кардинално не остават след варицела, само че е добре коричките да паднат сами.
Какво да вършим?
Инкубационният интервал стартира два дни след първите пъпки и трае до момента в който те не е покрият с корички. След като персоналния доктор откри съществуване на варицела, той дава рекомендации за облекчение на заболяването. Обикновено се предлага изолираност (карантина), защото болният е мощно инфектиран, както средства за намаление на високата температура и такива за облекчение на сърбежа. Ноктите би трябвало да бъдат изрязани и да се следи пъпките да не се разчесват. Разчесването няма да сътвори нови, само че може раните да се инфектират. Не предприемайте каквото и да е отнасяне на пъпките, без да се консултирате с лекаря си.
Скарлатина
Скарлатината е другата по-разпространена шарка в зимните месеци и детските публични заведения. За разлика от варицелата обаче, тя не се предизвиква от вирус, а от бактерии – хемолитични стрептококи, които отделят отрови в кръвта. Начинът на заразяване е подобен – пряк контакт, въздушно-капков път. Скарлатината е заразна болест, която би трябвало да бъде по-сериозно следена, защото тя развива някои затруднения, които могат да са рискови за дребните деца – обичайно боледуват от 3-13 годишните. Другата разлика от варицелата е, че към скарлатината не се придобива имунитет.
Какви са признаците?
Инкубационният интервал трае от 2 до 7-10 дни, като всекидневно скарлатината стартира като ангина (болки и инфектиране в гърлото, подути лимфни възли, висока температура), която се развива в гнойна ангина (видимо обособяване на гноясал секрет по сливиците и гърлото). Най-характерният й белег обаче е така наречен „ малинов език ” – езикът на инфектираните в действителност е обринат, по тази причина наподобява малинено червен. Много малко са случаите, когато няма налице този признак. Обривите са червеникави петна от ситни точици, които избледняват при напън. Локализират се във вътрешната страна на крайниците, сгъвките, устната празнина, в никакъв случай по лицето.
Какво да вършим?
При подозрение за скарлатина неотложно би трябвало да бъде посетен доктор, който да удостовери и да назначи лекуване, защото заболяването е доста бърза, а затрудненията не са безобидни, изключително за деца. Лечението нормално е с антибиотици, защото се касае за бактериална зараза, против която те са ефикасни. Важно е да се одобряват доста течности, с цел да се изхвърли бързо токсина от тялото.
Какво би трябвало да запомним за варицелата и скарлатината:
- И двете заболявания стартират с висока температура и съществуване на обрив, мощно заразни са.
- При подозрение - неотложен обзор при персоналният доктор за потвърждаване и назначение на лекуване.
- Веднага би трябвало да се алармира в детското заведение, с цел да разгласят карантина в групата и да записват случая в РИОКОЗ.
- Болните би трябвало да бъдат изолирани, при контакт с други да се предизвестява, че детето е болно и/или заразно.
- Да им се дават щедро течности и да бъдат следени за отклонения при протичането на заболяването.
- Да не се подхваща самолечение.
Морбили и рубеола са последните типове шарки, по-често срещани при децата. Рубеолата е извънредно рискова за бременни дами, изключително в първия триместър. Нанася тежки вреди на плода и се предлага спиране на бременността.
Затова при каквото и да е подозрение за шарка или при налична зараза в града, детското заведение или групата, е належащо да се иде на доктор и той да дефинира има ли болест.
Важно - публикацията не е писана от здравно лице. При първа опция посетете персоналния си доктор или педиатър. Не лекувайте децата съгласно прочетено в интернет и по свое убеждение.
Варицела Варицелата (още лещенка) е едно от най-заразните болести въобще, само че с дребни изключения и със спазването на някои правила, тя минава безобидно. Около 90% от всички неболедували варицела се разболяват при контакт с болен или преносител. Болестта минава по-леко при деца, в сравнение с при възрастни, като не се постанова никакъв банкет на медикаменти, лечения или друга интервенция. Най-често са наранено деца от 5 до 9 годишна възраст, само че един път прекарали я, имунитетът се придобива до живот.
Какви са признаците?
Болестта се предизвиква от вируса варицела-зостер и се предава по пряк допир, поемане или попадане на течността от мехурчетата по лигавици. Симптомите се развиват доста бързо и първият от тях е висока, нетипична температура, без никакви признаци за друго заболяване. След ден-два се появяват първите обриви, а два дни след тях болният става и заразител. Обривът на варицелата е най-често по корема, слабините, само че може да се появи и на необикновени места като скалпа, клепачите, ушите, гениталиите. Първите обриви са изолирани петна, огромни колкото лещено зърно, след това те се оформят като подутини. На върха им се избистря мехурче с течност, която потъмнява, след което те се пукат, а на върха се оформя коричка. Белези кардинално не остават след варицела, само че е добре коричките да паднат сами.
Какво да вършим?
Инкубационният интервал стартира два дни след първите пъпки и трае до момента в който те не е покрият с корички. След като персоналния доктор откри съществуване на варицела, той дава рекомендации за облекчение на заболяването. Обикновено се предлага изолираност (карантина), защото болният е мощно инфектиран, както средства за намаление на високата температура и такива за облекчение на сърбежа. Ноктите би трябвало да бъдат изрязани и да се следи пъпките да не се разчесват. Разчесването няма да сътвори нови, само че може раните да се инфектират. Не предприемайте каквото и да е отнасяне на пъпките, без да се консултирате с лекаря си.
Скарлатина Скарлатината е другата по-разпространена шарка в зимните месеци и детските публични заведения. За разлика от варицелата обаче, тя не се предизвиква от вирус, а от бактерии – хемолитични стрептококи, които отделят отрови в кръвта. Начинът на заразяване е подобен – пряк контакт, въздушно-капков път. Скарлатината е заразна болест, която би трябвало да бъде по-сериозно следена, защото тя развива някои затруднения, които могат да са рискови за дребните деца – обичайно боледуват от 3-13 годишните. Другата разлика от варицелата е, че към скарлатината не се придобива имунитет.
Какви са признаците?
Инкубационният интервал трае от 2 до 7-10 дни, като всекидневно скарлатината стартира като ангина (болки и инфектиране в гърлото, подути лимфни възли, висока температура), която се развива в гнойна ангина (видимо обособяване на гноясал секрет по сливиците и гърлото). Най-характерният й белег обаче е така наречен „ малинов език ” – езикът на инфектираните в действителност е обринат, по тази причина наподобява малинено червен. Много малко са случаите, когато няма налице този признак. Обривите са червеникави петна от ситни точици, които избледняват при напън. Локализират се във вътрешната страна на крайниците, сгъвките, устната празнина, в никакъв случай по лицето.
Какво да вършим?
При подозрение за скарлатина неотложно би трябвало да бъде посетен доктор, който да удостовери и да назначи лекуване, защото заболяването е доста бърза, а затрудненията не са безобидни, изключително за деца. Лечението нормално е с антибиотици, защото се касае за бактериална зараза, против която те са ефикасни. Важно е да се одобряват доста течности, с цел да се изхвърли бързо токсина от тялото.
Какво би трябвало да запомним за варицелата и скарлатината:
- И двете заболявания стартират с висока температура и съществуване на обрив, мощно заразни са.
- При подозрение - неотложен обзор при персоналният доктор за потвърждаване и назначение на лекуване.
- Веднага би трябвало да се алармира в детското заведение, с цел да разгласят карантина в групата и да записват случая в РИОКОЗ.
- Болните би трябвало да бъдат изолирани, при контакт с други да се предизвестява, че детето е болно и/или заразно.
- Да им се дават щедро течности и да бъдат следени за отклонения при протичането на заболяването.
- Да не се подхваща самолечение.
Морбили и рубеола са последните типове шарки, по-често срещани при децата. Рубеолата е извънредно рискова за бременни дами, изключително в първия триместър. Нанася тежки вреди на плода и се предлага спиране на бременността. Затова при каквото и да е подозрение за шарка или при налична зараза в града, детското заведение или групата, е належащо да се иде на доктор и той да дефинира има ли болест.
Важно - публикацията не е писана от здравно лице. При първа опция посетете персоналния си доктор или педиатър. Не лекувайте децата съгласно прочетено в интернет и по свое убеждение.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ