Здравият човек е истински шедьовър на природата - красив и

Здравият човек е същински шедьовър на природата - хубав и привличащ погледите. Очите на подобен човек са живи, блестящи и изразителни, наситени с привличащ сексапил. Кожата му е като меко кадифе, на която всички порички, жлези и подкожни тъкани работят безупречно. Тази кожа няма потребност нито от кремове, нито от пудри, нито от каквито и да било смазки, тя има прекрасен загар и влажността и омазняването й се поддържат по натурален метод. Ставите на този човек работят като добре смазана машина и придвижванията са леки и хармонични. Гръбначният дирек е еластичен и разтеглив. Жалко, че даже човек да израсте в тази съвършена форма, той не може да си даде сметка, че това съвършенство във външността му е плод на вътрешната естетика в организма му.

Ние постоянно се гледаме в огледалото, само че не с цел да си създадем преценка като създание на природата и с цел да се погрижим за положителното стопанисване на тялото, а с цел да забележим фризурата, цвета на облеклата, какво червило да сложим, с какви по-високи токове да се измъчим и т. н. Не се и помисля за крепко и свястно битие.

Например в топъл летен ден няма да излезем с облекло, което да даде опция за директно контактуване със слънчевите лъчи, няма да обуем комфортни и леки сандали, с цел да може и кожата на краката да контактува освен със слънцето, а и с изобилна въздушна среда. За късото време, в което ни се дава опция да контактуваме с естествената естествена среда, се мисли за всичко друго, само че не и за най-важното. Такива неправилни постановки в държанието на цивилизования човек по повод към себе си са доста и в случай че се замислим, доста елементарно ще ги открием.

Хората от племето Хунза не знаят доста неща, които ние знаем, само че знаят добре по какъв начин да отгледат децата си здрави и след това да поддържат това здраве по този начин, че животът им да протича без заболявания и неприятности до навършване и прекосяване на столетие.

Студентите медици се образоват доста години в здравната просвета, само че за жалост те не научават най-важното за здравето, тъй като по-важно е не да се лекуват заболяванията, а да не се позволяват. Учебната стратегия би трябвало да бъде по този начин образувана, че проблемите на профилактиката да са преди всичко. Самите лекари не могат да запазят своето здраве - доста от тях развиват най-тежки болести и животът им не е по-дълъг от този на пациентите им.

Не можем действително да асимилираме това, което са постигнали хората от Хунза. Там животът продължава нормално до 120 години, а постоянно и повече. Американската експедиция, която върви да ги изследва, се срещна с човек на 145 години, който играеше волейбол на игрището. Столетниците са в силите си и работят наред с другите. Обикновената всекидневна разходка на столетника е към 10 километра по козите пътечки на планината. Децата не страдат от детски заболявания и не се ваксинират. Там зъболекари няма, тъй като никой не страда от кариес. Няма и аптеки, тъй като медикаментите са непотребни - здравият човек не се нуждае от тях. Наистина всичко това звучи като приказка на Шехерезада, само че то е реалност на един остров на здравето на нашата планета измежду болния цивилизован свят.

В нашият живот по-голяма роля играят модата и наслоените предубеждения. Ние не сме се научили да се вслушваме в гласа на природата, който надълбоко приказва в нас, а той може да ни даде доста повече, защото е постоянно в наш интерес. Аз не отхвърлям, че би трябвало да се съобразяваме с условията на стилните трендове с приличния и изтънчен тип, само че умният човек знае по какъв начин да комбинира тези две неща. Когато един юноша възпламени първата си цигара, му става неприятно - ето го съветът на природата. Този, който малко умее да мисли, незабавно ще си направи преценка и няма да възпламени втори цигара. Но нелепостта, посредственото мислене вървят паралелно с цялото ни ежедневие и, несъмнено, тази интелигентна рекомендация от природата се подценява. Модните неуместни обувки докарват твърдини по краката, след време и пръстите се деформират и изкривяват, само че на това не се обръща внимание, гледа се единствено външният тип. Разбира се, тези изумени крайници ще дадат провали и в целия организъм, и след това този човек няма да може да се оправи с тежките болести на костната система, само че и тук макар неудобствата мисълта не отива по-далеч от модата. По същия метод се подхожда и към първата изпита чашка алкохол, зашеметяващ главата и нарушаващ естествената съгласуваност. За индивида, който е още в детската си възраст или в ранна младост, всичко единствено го развеселява, тъй като тогава към момента търси радостната и занимателната страна на живота и се смее на всичко, което дава отклоняване от естественото, само че тук имат виновност възрастните, които демонстрират същото лековерие и непростимо незнание.

Сигналите на природата са всекидневни. Природата по този начин е формирала индивида, че при него всичко е пресметнато. Съвършенството на функционалностите е добре съчетано с всички сигнални системи: тези сигнали са меки, търпими, те са нещо като майчините укори - майката, която с галенето укротява своето непослушно дете.

Когато човек доближи своята зряла възраст, когато е израснал и към този момент завършен, органите в неговото тяло също са достигнали крайния си лимит на развиване. Всеки орган е в тази си величина и развиване, която е нужна за обслужването навръх естествените килограми на индивида. Размерът на бъбреците е съгласуван с точното обикновено тегло, сърдечносъдовата система е по този начин обхванала цялото тяло, че и до най-отдалечените от сърцето кафези има съответните капилярчета и  съдове за поддържане и разчистване. Всичко в индивида е като в идеално организиран цех, в който непрекъснато се  работи без спиране. Това е индивидът в тази форма, в която той е очакван като напълно произведение на природата - едно хармонично и приключено цяло.

Тази съвършена машина, дадена на индивида от огромния занаятчия - природата, изисква единствено едно - да не се нарушава вътрешната й естетика на органично благополучие.

Докато тази вътрешна естетика и единение съществуват, то и душeвността е със съответното душевно равновесие и успокоение. Това е човек, който има усеща към радостното в живота, той се стреми към придвижването: към активност и работата го притегля и занимава. Него не го безпокои въпросът за гибелта - на него му се живее. Той обича песента, танца и радостните диалози. Стреми се към другарство с окръжаващите го и подхожда към тях с обич. Вътрешните сигнални системи в  този човек работят добре и той е със мощна вътрешен глас.

Тези здрави инстинкти и тази здрава и красива форма обаче не се правят оценка и скоро неналичието на отношение и незнанието си споделят думата. Потъпкването на здравите инстинкти става тъкмо под въздействие на незнанието и на наслойките от предубеждения.

От: „ Дишане, хранене, здраве “, Лидия Ковачева, изд. Гуторанов