Дефицитът на любов и признание в детството е бездънна дупка в бъдеще, a човекът с такава дупка зависи от тях като роб
Защото дефицитът на обич и самопризнание в детска възраст – е, в реалност, неналичието на базова сигурност. У детето любовта е еквивалентна на сигурността. Ако няма обич – няма сигурност.
Тъй като нa битово равнище то е сирак. Дори в случай че родителите са живи, до него, и всеки ден не го оставят на мира с рецензии, указания, условия и застъпничество.
Любов и самопризнание – това не е настойчивост, и не е свръхвъзхищение. Това е почитание, както и правото да бъде подобен, какъвто е.
Обикновено при тези думи поражда въпросът: и какво, да не се подлага на критика? Такъв, какъвто е – той не знае и не умее нищо? Какво му е добротo в случай че остане подобен?
Учете, показвайте грешките, помагайте да се поправи. С почитание. Без фанатизъм. Честно и деликатно. В този случай детето има време да придобие с родителите си всички умения, от които се нуждае за живота. И не забравяйте: с цел да разбере този модел на връзки: баланс, сигурност, грижи, почитание към своето и непознатото пространство и да образува резистентност за облекчаване на своите потребности.
Неудовлетворената нужда от обич и самопризнание тласка човек към най-опасни дейности, в случай че му се коства, че по този начин може да я задоволи. Като опиат.
И колкото повече сътрудникът (или средата) наподобяват подобаващи, толкоз по-силно се разпростира афектът на глада.
Неутолимата лакомия да покрие целия си детски дефицит го кара да не обръща внимание на сигналите на другите потребности: сигурност, комфорт, другарство, с изключение на на тези връзки, както и на реакциите на колегата, като сигнал за нарушение на границите, което провокира взаимна експанзия.
Единственият метод да се оправи с този апетит – е да се откаже да го удовлетворява за сметка на колегата, и, преди всичко, да признае себе си, и на второ, да влага в себе си с цел да се осъществя.
Изкушението на огромната обич – това е изкушението за огромна власт над колегата за сметка на желанието да задоволи всичките си потребности за негова сметка.
Ако се поддаде на тези изкушения – и двамата сътрудници не получават нищо друго с изключение на безсилие.
Ако сте гладни от детството, и знаете това почтено за себе си – би трябвало да бъдете в положение да устоявате на изкушението да “изядете ” колегата си от обич към него. И да захранвате сами себе си със личния си живот, работа, творчество.
Трябва да имате огромна мощ на духа с цел да можете, когато сте гладни, да не “ядете ” другите хора, да не съблазнявате колегата си по този начин, че той да загуби мозъка си, вместо да се сливате с него в едно цяло. В случая са доста потребни всевъзможни типове граници, даже в случай че те наподобяват изкуствени на пръв взор.
В лечебната област такива граници, да вземем за пример, са лимитираното време на сесията и етичната възбраната за връзка в други формати, с цел да се предпазят както клиента, по този начин и терапевта от изкушенията да се управляват един различен.
Noel Rubshtein
Инфо: http://energetika-bg.com
