Защо въобще е трябвало да се подписва договор с Джемкорп?

Защо изобщо е трябвало да се подписва контракт с " Джемкорп "? Това е по-важният въпрос, а не дали и по какъв начин е преустановен. Повечето политици и медии са се фокусирали във въпроса, по кое време и изобщо преустановен ли е договорът с " Джемкорп ". Но това е второстепенно. Основното е да се питат Кирил Петков, Асен Василев и Александър Николов, кое наложи бързо, безусловно в границите на дни да се ангажира цялата енергетика на страната с връзки единствено с една компания, без значение какъв брой огромна е тя. Ние имаме злополучния образец с " Газпром " и десетилетната взаимозависимост от съветския газ. Подобно, само че в по - дребни размери е и въздействието на " Лукойл - Нефтохим " за стопанската система на страната посредством цената на горивата.  Съмнения има и в метода, по който е подписан договорът с " Джемкорп ". Без решение на Министерски съвет. Липсва и наложителното за подобен ангажиращ документ, координиране в границите на Министерски съвет и мнения на всички министерства. Тази договорка на кабинета Петков е доста гнила ябълка.  Но тя е показателна и за друго. Защо нашата Конституция дава такава голяма власт на ръководителя на Министерски съвет. Независимо, по какъв начин се споделя той. Толкова огромни пълномощия няма нито един министър председател или президент в Европейския съюз. Той е същински самовластник. Злоупотребите с тези пълномощия дават опция на премиера да въздейства върху всички други управляващи - правосъдна, законодателна и медийна. И това го виждаме всекидневно от десетилетия. Въпреки, че сякаш у нас от 33 години има народна власт, тя е в перверзен тип и тоталитарните похвати на властимащите не са прекъснати.   ЕМИЛИЯН КЪНЧЕВ