Бюджет’2023: Науката , глупако!
Защо през днешния ден нямаме Наджаков, Мишев или Балевски
Политическите партии у нас за щяло и не щяло повтарят мантрата, че България е член на Европейски Съюз и че европейските полезности са нашият единствен път напред. Да, но не. Това е единствено факсимиле за приспиване на народа, когато би трябвало да се оправдаят непопулярни ограничения, наложени ни от Брюксел. А другояче нищо от потребните европейски практики тук не се вкарва.
Конкретният мотив да изкажа тази констатация е бюджетът за 2023 година – най-важният документ, определящ накъде ще върви страната ни в околните месеци. Беглият обзор на плануваното в този бюджет за обучение и просвета да вземем за пример демонстрира, че то няма нищо общо с европейския път. Всичко стартира с % от Брутният вътрешен продукт, който България заделя за обществените си разноски. Т.е. каква част от брутния вътрешен артикул отива за тези разноски. Може ли някой свястно да изясни за какво нашият бюджет’2023 планува едвам 40, 1 % от Брутният вътрешен продукт да се разпределят за обучение, просвета, обществени заплащания, опазване на здравето, просвета, войска и прочие действия? Защо, откакто така благият ни Европейски Съюз съгласно последните данни на Евростат за задачата заделя приблизително 49,8%. Първенец е Франция с цели 58,1 % от Брутният вътрешен продукт, а ние сме на опашката преди Малта и Румъния. И в прогнозата на кабинета „ Денков “ до 2025 година е съвсем същото. Правителството залага 184,5 милиарда лева БВП за 2023 година и това значи, че в случай че реализира най-малко междинното европейско равнище, България умерено може да прибави за обществените си разноски още към 18 милиарда лева Да не приказваме, че като най-бедната страна в Европа имаме съображение да си позволим и повече. Властта обаче не си го и помисля, а единствено вика “няма пари “ и желае да ограби дивидентите на държавните предприятия, с цел да цялостни хазната с тях. Т.е., обрича и тях като най-малко на застой. Та сетне да бъдат елементарно приватизирани и разграбени като другите до момента?
Трябва да имаме поради и това, че по размера на брутния вътрешен артикул на глава от популацията България е също в опашката на Евросъюза, по-зле са единствено Гърция, Словакия, Хърватия и Латвия. Ерго, всеки % от вътрешния артикул значи при нас доста малко действителни пари. Е, с какви пари едни и същи действия се правят при тях и с какви при нас?
Второ. Като е толкоз евроербап, за какво властта не огледа по какъв начин в Европейски Съюз се разпределят по браншове обществените разноски? Мястото на всеки бранш в страната се мери по вложения в него % от брутния вътрешен артикул, а не по отделената за него сума (тя може и да се усилва номинално, само че действително да утежнява финансовото състояние). Каква е картината? В Европейски Съюз дават за обществена отбрана приблизително 20,5 % от Брутният вътрешен продукт, а ние – 14,8 %? За образованието би трябвало обособен разбор, тъй като то е това, което дефинира бъдещето и на обществото, и на стопанската система, на всичко. Тук единствено ще посоча, че за обучение – приблизително и висше, в Евросъюза се влагат приблизително 4,8 % от Брутният вътрешен продукт, в България парите са понижени до 4,1 % от Брутният вътрешен продукт, които щеса същите и през 2025 година За опазване на здравето междинното в общността е 8,1 %, при нас е 5,6 % с наклонност да понижава до 2025 година! За нещастието с науката ще приказваме по-подробно нататък. Но и с културата е същото – другите в Европа влагат за нея приблизително 1,2 % от брутния си артикул, до момента в който у нас даваме 0,8 %
И въпреки всичко, къде нашите ръководещи насочват кръвните ни парички, събрани от налозите ни, щом не ги дават за главните действия в интерес на популацията? Ами, насочват ги към… полиция и военни! Средното равнище на разноските за защита и сигурност в Европейски Съюз е 3 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който България през 2023 година ще даде 4,3 %, които идната година ще станат 4,4 % от Брутният вътрешен продукт! Излиза, че сме най-войнолюбивата страна. Даваме повече и за стопански действия – 7,5 %, до момента в който в Европейски Съюз междинното е 6,3 %. А знаем какъв брой е цъфнала и вързала стопанската система ни на фона на европейската след методичното и умишлено заличаване на най-печелившите български предприятия.
Дотук с общата рамка. Сега съответно за най-важната област - знанието.
На нашата територия няма потребност от него
Неслучайно в Евросъюза има единствено един бранш, за който е сложено условие какъв % от Брутният вътрешен продукт да се влага в него – това е секторът просвета и нововъведения. Целта е да са влагат 3% от Брутният вътрешен продукт. И тъкмо тук още при скандалния Симеон Дянков у нас от 2010 година стартира погромът - с внезапното понижаване на държавните средства за просвета, най-силно – за националния фонд за научни проучвания към МОН, както и за водещия теоретичен център с най-високите научни резултати: Българска академия на науките. Дянков оряза парите на академията с 40% и сведе от 90 на 18 млн. лева тези за фонда „ Научни проучвания “ (ФНИ) – единствения инструмент на страната за финансиране с конкурс на научни планове с българска специфичност и цели! Бяха митинги на учените ни, бяха упреци за какво не продават “стоката “ си на Женския пазар, бяха претенции за промени (след три такива в Българска академия на науките и доклад на академията всяка година пред парламента) и прочие парадокси. В това време Европейската комисия в отчет след отчет ни обясняваше, че в изоставащ регион като нашия би трябвало да увеличим финансите за просвета от страна и на страната, и на бизнеса, тъй като науката и нововъведенията са най-важни за бъдещо развиване и за конкурентоспособна стопанска система и би трябвало да вървим към равнене с останалите еврорегиони. Не би. Има Национална тактика за развиване на научните проучвания, която макар орязването при министър Меглена Кунева, постановява вложенията за просвета у нас (в консолидираната фискална стратегия, т.е. общо от държавния бюджет, еврофондовете и личните доходи на научните институции) през 2023 година да е 0,8 % от Брутният вътрешен продукт, през 2025 година да стане 1 %. От тактиката пътьом отпадна условието за размера съответно на бюджетното финансиране (!).
И какво? Според последните данни на Евростат, междинният % от Брутният вътрешен продукт, който страните влагат за просвета и нововъведения, е 2,32. Над половината от него идват от частния бранш, само че той влага в личните научни институти на огромните корпорации, каквито у нас нямаме, а обществените научни организации на всички места се финансират от страната директно и посредством научни фондове. Само Финландия, Швеция и Дания са постигнали задачата за 3 %. В бюджета за 2023 година у нас обачеобщо от бюджета, еврофондовете и от личните доходи, са заложени… 0,4 % от Брутният вътрешен продукт за просвета, които през 2025 година понижават до 0,3! Това е действителното вместо записания в тактиката на хартия 1% от Брутният вътрешен продукт. Пак споделям – при приблизително в Европейски Съюз 2,3 % сега. Само Малта и Латвия може да останат след нас. Колкото до разноските за просвета от страната, които в Европейски Съюз са приблизително 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, в България ситуацията не предстои на съпоставяне, последни сме. В таблица 1 се вижда, че парите за водещите пера в науката – за Българска академия на науките, Селскостопанската академия, фонд „ Научни проучвания “ и средствата за просвета във висшите учебни заведения, спадат от досегашните мизерни 0,14 % от Брутният вътрешен продукт до 0,11 %!
ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ ЗА НАУКА (хил. лева и % от БВП)
Година Наука Процент
2009 252772,40 0,35
2010 131735,30 0,18
2019 14612,50 0,12
2020 157596,70 0,12
2021 173393,20 0,14
2022 200259,40 0,14
2023 205429,40 0,11
Данните са съгласно записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на Брутният вътрешен продукт и на дотациите. Във функционалност " Наука " тук са включени дотациите за Българска академия на науките, за проучванията в държавните вузове, за ССА и Фонд " Научни проучвания ".
Е, по какъв начин нашите учени да са конкурентни на сътрудниците си от другите страни в идентична активност
с най-малко 6 пъти по-ниско финансиране
като % от брутния артикул (като количество пари да не приказваме, по отношение на с научните организации аналози на Българска академия на науките разликата стига до 20 пъти). Ясно ли е за какво са към този момент мъчно различими следите на тези най-малко 6 български школи в разнообразни научни браншове, които при незаконния социализъм бяха международно приети и даже водещи в някои посоки. В последните години имаше случаи, когато в състезанията на Европейски Съюз оценяваха високо български научни планове, само че не ги класираха заради това, че страната ни не е надеждна като принципал на научните лаборатории, които ще извършват плановете. Няма по какъв начин да те одобряват за сътрудник, в случай че страната ти те кара да си грееш колбите на котлон в лаборатории със спряно парно.
Европейската комисия доста пъти предизвестява България, че би трябвало да прави национални вложения в науката и не е добре да разчита основно на парите, които биха пристигнали от извоювани състезания с финансиране от еврофондовете, тъй като те са единствено допълнение към националните старания. Уви, не са. Нашите учени към този момент вършат просвета, единствено в случай че имат външни планове, тъй като вътрешни пари не стигат даже за прилични заплати. За 2023 година средствата за просвета номинално щели да се усилят със 120 млн.лв., от тях повече от половината са предстоящи пари от Европейски Съюз. С едни 7 млн. лева пораства плануваното за научната пътна карта и за национални научни стратегии. За фонда за просвета растеж не се чака над досегашните смешни 16,8 млн. лева, които не покриват разноските за подписани към този момент контракти, камо ли за финансиране на нови планове.
Тази мантра – учените ни да работели повече по интернационалните планове, та да си докарат приходи, властниците у нас повтарят от дълго време. Но първо, от интернационалните планове съгласно разпоредбите не може да се заплащат ток, парно, вода, заплати. Второ, учените ни работят по научни планове с оптималната активност при минимална финансова осигуреност (доказват го интернационалните изследвания). През 2021 година да вземем за пример останалите в Българска академия на науките 2500 учени са работили по над 2000 научни планове. А тъй като и при оценяването на университетския състав има условия за брой планове, изключително с практическа устременост, става по този начин, че откривателите се занимават извънредно с писане на планове, до момента в който фундаменталните проучвания от ден на ден се занемаряват. И трето, интернационален план рядко или съвсем в никакъв случай не е обвързван съответно с научна тема, отнасяща се единствено до България. Така проучвания, нужни извънредно на страната ни, като да вземем за пример тези в геологията или в геофизиката, да не приказваме за тематики в региона на българската история или хуманитаристика, няма по какъв начин да разчитат на непознато финансиране.
Конкретно за Българска академия на науките дотацията за тази година е 160,45 млн. лева Този път, за разлика от предходната година, вътре са включени тези 20,6 млн. лева в допълнение за покриване на увеличената минимална работна заплата от 1 януари, плюс 5 млн. лева за допълнение от 1 август на заплатите на учените поради увеличеното минимално заплащане на асистентите. Тези 5 милиона обаче по никакъв метод няма да стигнат за повдигане на заплащането на по-високите университетски длъжности, тъй че доцентите и професорите в академията – най-високо квалифицираните учени, ще продължат да получават колкото новак преподавател. Нонсенс, който
не съществува на никое място другаде в света.
За Селскостопанската академия в бюджет’2023 са планувани 44,95 млн. лева, в това число едни 7,3 млн. лева за покриване на нарасналата минимална заплата и за асистентите. За научна активност във висшите учебни заведения се резервират досегашните 13 млн. лева, макар че съгласно Закона за висшето обучение тези пари би трябвало да са в размер на 10 % от издръжката. Но у нас към този момент никого не впечатлява, че законите не се извършват.
Отдавна се знае, че науката е секторът с най-силно понижение на брой работещи в него от 1989 година до момента. По брой на учените като % от работещите през 2019 година България се подрежда на опашката в Европейски Съюз, след нас са единствено Хърватия, Малта, Кипър, Румъния. Според докладите на Българска академия на науките пък през 2011 година учените в академията са били 3053, а 10 години по-късно – през 2021 година, са към този момент 2448. Най-лошото е, че ниските заплати, все по-ниският авторитет на науката в обществото, незадоволителните условия за научна работа отхвърлят младежите от това занятие, а тези, които постъпват в докторантура – най-малко поради нарасналата стипендия (което е добра стъпка на фона на незадоволителния брой искащи да продължат образованието си в тази степен), след завършването си, а постоянно и преди този момент, бързо се ориентират за работа някъде из необятния свят или в по-добре платени браншове. А от горната страна на всичко обичано занятие на медиите ни е да венцехвалят български учени, които били постигнали триумфи в чужбина. Когато стартират да акцентират учените, постигнали основни триумфи у нас, каквито към момента имаме по знамение, тогава може нещо да се промени и в настройките на властта, пък и на обществото.
В тази обстановка на непрекъснати удари по науката, най-много в последните 12-13 години, през днешния ден мъчно можем да чакаме един нов Георги Наджаков да открие основите на ксерокса, един нов Димитър Мишев да сътвори галактически уред за отдалечено проучване на Земята двойно по-мощен от американския аналог, или един нов Ангел Балевски да наводни предприятията на Съединени американски щати с неповторими български технологии за леене с противоналягане.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Политическите партии у нас за щяло и не щяло повтарят мантрата, че България е член на Европейски Съюз и че европейските полезности са нашият единствен път напред. Да, но не. Това е единствено факсимиле за приспиване на народа, когато би трябвало да се оправдаят непопулярни ограничения, наложени ни от Брюксел. А другояче нищо от потребните европейски практики тук не се вкарва.
Конкретният мотив да изкажа тази констатация е бюджетът за 2023 година – най-важният документ, определящ накъде ще върви страната ни в околните месеци. Беглият обзор на плануваното в този бюджет за обучение и просвета да вземем за пример демонстрира, че то няма нищо общо с европейския път. Всичко стартира с % от Брутният вътрешен продукт, който България заделя за обществените си разноски. Т.е. каква част от брутния вътрешен артикул отива за тези разноски. Може ли някой свястно да изясни за какво нашият бюджет’2023 планува едвам 40, 1 % от Брутният вътрешен продукт да се разпределят за обучение, просвета, обществени заплащания, опазване на здравето, просвета, войска и прочие действия? Защо, откакто така благият ни Европейски Съюз съгласно последните данни на Евростат за задачата заделя приблизително 49,8%. Първенец е Франция с цели 58,1 % от Брутният вътрешен продукт, а ние сме на опашката преди Малта и Румъния. И в прогнозата на кабинета „ Денков “ до 2025 година е съвсем същото. Правителството залага 184,5 милиарда лева БВП за 2023 година и това значи, че в случай че реализира най-малко междинното европейско равнище, България умерено може да прибави за обществените си разноски още към 18 милиарда лева Да не приказваме, че като най-бедната страна в Европа имаме съображение да си позволим и повече. Властта обаче не си го и помисля, а единствено вика “няма пари “ и желае да ограби дивидентите на държавните предприятия, с цел да цялостни хазната с тях. Т.е., обрича и тях като най-малко на застой. Та сетне да бъдат елементарно приватизирани и разграбени като другите до момента?
Трябва да имаме поради и това, че по размера на брутния вътрешен артикул на глава от популацията България е също в опашката на Евросъюза, по-зле са единствено Гърция, Словакия, Хърватия и Латвия. Ерго, всеки % от вътрешния артикул значи при нас доста малко действителни пари. Е, с какви пари едни и същи действия се правят при тях и с какви при нас?
Второ. Като е толкоз евроербап, за какво властта не огледа по какъв начин в Европейски Съюз се разпределят по браншове обществените разноски? Мястото на всеки бранш в страната се мери по вложения в него % от брутния вътрешен артикул, а не по отделената за него сума (тя може и да се усилва номинално, само че действително да утежнява финансовото състояние). Каква е картината? В Европейски Съюз дават за обществена отбрана приблизително 20,5 % от Брутният вътрешен продукт, а ние – 14,8 %? За образованието би трябвало обособен разбор, тъй като то е това, което дефинира бъдещето и на обществото, и на стопанската система, на всичко. Тук единствено ще посоча, че за обучение – приблизително и висше, в Евросъюза се влагат приблизително 4,8 % от Брутният вътрешен продукт, в България парите са понижени до 4,1 % от Брутният вътрешен продукт, които щеса същите и през 2025 година За опазване на здравето междинното в общността е 8,1 %, при нас е 5,6 % с наклонност да понижава до 2025 година! За нещастието с науката ще приказваме по-подробно нататък. Но и с културата е същото – другите в Европа влагат за нея приблизително 1,2 % от брутния си артикул, до момента в който у нас даваме 0,8 %
И въпреки всичко, къде нашите ръководещи насочват кръвните ни парички, събрани от налозите ни, щом не ги дават за главните действия в интерес на популацията? Ами, насочват ги към… полиция и военни! Средното равнище на разноските за защита и сигурност в Европейски Съюз е 3 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който България през 2023 година ще даде 4,3 %, които идната година ще станат 4,4 % от Брутният вътрешен продукт! Излиза, че сме най-войнолюбивата страна. Даваме повече и за стопански действия – 7,5 %, до момента в който в Европейски Съюз междинното е 6,3 %. А знаем какъв брой е цъфнала и вързала стопанската система ни на фона на европейската след методичното и умишлено заличаване на най-печелившите български предприятия.
Дотук с общата рамка. Сега съответно за най-важната област - знанието.
На нашата територия няма потребност от него
Неслучайно в Евросъюза има единствено един бранш, за който е сложено условие какъв % от Брутният вътрешен продукт да се влага в него – това е секторът просвета и нововъведения. Целта е да са влагат 3% от Брутният вътрешен продукт. И тъкмо тук още при скандалния Симеон Дянков у нас от 2010 година стартира погромът - с внезапното понижаване на държавните средства за просвета, най-силно – за националния фонд за научни проучвания към МОН, както и за водещия теоретичен център с най-високите научни резултати: Българска академия на науките. Дянков оряза парите на академията с 40% и сведе от 90 на 18 млн. лева тези за фонда „ Научни проучвания “ (ФНИ) – единствения инструмент на страната за финансиране с конкурс на научни планове с българска специфичност и цели! Бяха митинги на учените ни, бяха упреци за какво не продават “стоката “ си на Женския пазар, бяха претенции за промени (след три такива в Българска академия на науките и доклад на академията всяка година пред парламента) и прочие парадокси. В това време Европейската комисия в отчет след отчет ни обясняваше, че в изоставащ регион като нашия би трябвало да увеличим финансите за просвета от страна и на страната, и на бизнеса, тъй като науката и нововъведенията са най-важни за бъдещо развиване и за конкурентоспособна стопанска система и би трябвало да вървим към равнене с останалите еврорегиони. Не би. Има Национална тактика за развиване на научните проучвания, която макар орязването при министър Меглена Кунева, постановява вложенията за просвета у нас (в консолидираната фискална стратегия, т.е. общо от държавния бюджет, еврофондовете и личните доходи на научните институции) през 2023 година да е 0,8 % от Брутният вътрешен продукт, през 2025 година да стане 1 %. От тактиката пътьом отпадна условието за размера съответно на бюджетното финансиране (!).
И какво? Според последните данни на Евростат, междинният % от Брутният вътрешен продукт, който страните влагат за просвета и нововъведения, е 2,32. Над половината от него идват от частния бранш, само че той влага в личните научни институти на огромните корпорации, каквито у нас нямаме, а обществените научни организации на всички места се финансират от страната директно и посредством научни фондове. Само Финландия, Швеция и Дания са постигнали задачата за 3 %. В бюджета за 2023 година у нас обачеобщо от бюджета, еврофондовете и от личните доходи, са заложени… 0,4 % от Брутният вътрешен продукт за просвета, които през 2025 година понижават до 0,3! Това е действителното вместо записания в тактиката на хартия 1% от Брутният вътрешен продукт. Пак споделям – при приблизително в Европейски Съюз 2,3 % сега. Само Малта и Латвия може да останат след нас. Колкото до разноските за просвета от страната, които в Европейски Съюз са приблизително 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, в България ситуацията не предстои на съпоставяне, последни сме. В таблица 1 се вижда, че парите за водещите пера в науката – за Българска академия на науките, Селскостопанската академия, фонд „ Научни проучвания “ и средствата за просвета във висшите учебни заведения, спадат от досегашните мизерни 0,14 % от Брутният вътрешен продукт до 0,11 %!
ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ ЗА НАУКА (хил. лева и % от БВП)
Година Наука Процент
2009 252772,40 0,35
2010 131735,30 0,18
2019 14612,50 0,12
2020 157596,70 0,12
2021 173393,20 0,14
2022 200259,40 0,14
2023 205429,40 0,11
Данните са съгласно записаните в бюджетните закони за съответните години стойности на Брутният вътрешен продукт и на дотациите. Във функционалност " Наука " тук са включени дотациите за Българска академия на науките, за проучванията в държавните вузове, за ССА и Фонд " Научни проучвания ".
Е, по какъв начин нашите учени да са конкурентни на сътрудниците си от другите страни в идентична активност
с най-малко 6 пъти по-ниско финансиране
като % от брутния артикул (като количество пари да не приказваме, по отношение на с научните организации аналози на Българска академия на науките разликата стига до 20 пъти). Ясно ли е за какво са към този момент мъчно различими следите на тези най-малко 6 български школи в разнообразни научни браншове, които при незаконния социализъм бяха международно приети и даже водещи в някои посоки. В последните години имаше случаи, когато в състезанията на Европейски Съюз оценяваха високо български научни планове, само че не ги класираха заради това, че страната ни не е надеждна като принципал на научните лаборатории, които ще извършват плановете. Няма по какъв начин да те одобряват за сътрудник, в случай че страната ти те кара да си грееш колбите на котлон в лаборатории със спряно парно.
Европейската комисия доста пъти предизвестява България, че би трябвало да прави национални вложения в науката и не е добре да разчита основно на парите, които биха пристигнали от извоювани състезания с финансиране от еврофондовете, тъй като те са единствено допълнение към националните старания. Уви, не са. Нашите учени към този момент вършат просвета, единствено в случай че имат външни планове, тъй като вътрешни пари не стигат даже за прилични заплати. За 2023 година средствата за просвета номинално щели да се усилят със 120 млн.лв., от тях повече от половината са предстоящи пари от Европейски Съюз. С едни 7 млн. лева пораства плануваното за научната пътна карта и за национални научни стратегии. За фонда за просвета растеж не се чака над досегашните смешни 16,8 млн. лева, които не покриват разноските за подписани към този момент контракти, камо ли за финансиране на нови планове.
Тази мантра – учените ни да работели повече по интернационалните планове, та да си докарат приходи, властниците у нас повтарят от дълго време. Но първо, от интернационалните планове съгласно разпоредбите не може да се заплащат ток, парно, вода, заплати. Второ, учените ни работят по научни планове с оптималната активност при минимална финансова осигуреност (доказват го интернационалните изследвания). През 2021 година да вземем за пример останалите в Българска академия на науките 2500 учени са работили по над 2000 научни планове. А тъй като и при оценяването на университетския състав има условия за брой планове, изключително с практическа устременост, става по този начин, че откривателите се занимават извънредно с писане на планове, до момента в който фундаменталните проучвания от ден на ден се занемаряват. И трето, интернационален план рядко или съвсем в никакъв случай не е обвързван съответно с научна тема, отнасяща се единствено до България. Така проучвания, нужни извънредно на страната ни, като да вземем за пример тези в геологията или в геофизиката, да не приказваме за тематики в региона на българската история или хуманитаристика, няма по какъв начин да разчитат на непознато финансиране.
Конкретно за Българска академия на науките дотацията за тази година е 160,45 млн. лева Този път, за разлика от предходната година, вътре са включени тези 20,6 млн. лева в допълнение за покриване на увеличената минимална работна заплата от 1 януари, плюс 5 млн. лева за допълнение от 1 август на заплатите на учените поради увеличеното минимално заплащане на асистентите. Тези 5 милиона обаче по никакъв метод няма да стигнат за повдигане на заплащането на по-високите университетски длъжности, тъй че доцентите и професорите в академията – най-високо квалифицираните учени, ще продължат да получават колкото новак преподавател. Нонсенс, който
не съществува на никое място другаде в света.
За Селскостопанската академия в бюджет’2023 са планувани 44,95 млн. лева, в това число едни 7,3 млн. лева за покриване на нарасналата минимална заплата и за асистентите. За научна активност във висшите учебни заведения се резервират досегашните 13 млн. лева, макар че съгласно Закона за висшето обучение тези пари би трябвало да са в размер на 10 % от издръжката. Но у нас към този момент никого не впечатлява, че законите не се извършват.
Отдавна се знае, че науката е секторът с най-силно понижение на брой работещи в него от 1989 година до момента. По брой на учените като % от работещите през 2019 година България се подрежда на опашката в Европейски Съюз, след нас са единствено Хърватия, Малта, Кипър, Румъния. Според докладите на Българска академия на науките пък през 2011 година учените в академията са били 3053, а 10 години по-късно – през 2021 година, са към този момент 2448. Най-лошото е, че ниските заплати, все по-ниският авторитет на науката в обществото, незадоволителните условия за научна работа отхвърлят младежите от това занятие, а тези, които постъпват в докторантура – най-малко поради нарасналата стипендия (което е добра стъпка на фона на незадоволителния брой искащи да продължат образованието си в тази степен), след завършването си, а постоянно и преди този момент, бързо се ориентират за работа някъде из необятния свят или в по-добре платени браншове. А от горната страна на всичко обичано занятие на медиите ни е да венцехвалят български учени, които били постигнали триумфи в чужбина. Когато стартират да акцентират учените, постигнали основни триумфи у нас, каквито към момента имаме по знамение, тогава може нещо да се промени и в настройките на властта, пък и на обществото.
В тази обстановка на непрекъснати удари по науката, най-много в последните 12-13 години, през днешния ден мъчно можем да чакаме един нов Георги Наджаков да открие основите на ксерокса, един нов Димитър Мишев да сътвори галактически уред за отдалечено проучване на Земята двойно по-мощен от американския аналог, или един нов Ангел Балевски да наводни предприятията на Съединени американски щати с неповторими български технологии за леене с противоналягане.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ