Нов българо-македонски обществен клуб иска отпадане на ветото
Загърбване на шаблонните и крайни позиции както от българска, по този начин и от македонска страна, повдигане на българското несъгласие и слагане на Договора за добросъседство от август 2017 г като основа за бъдещото развиване на двустранните връзки сред София и Скопие.
За това настояха известни български и северномакедонски общественици, които сътвориха нов клуб за другарство сред двете страни, чиято платформа бе показана на конференция в Българска телеграфна агенция. Сред учредителите на клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, публицистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, специалистът по защита Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, режисьорът Явор Гърдев, академични преподаватели, а от македонска страна - философката Катерина Колозова, политологът Любчо Петковски, публицистите Марян Николовски и Столе Наумов, историкът Драган Зайковски, някогашните македонски министър председатели Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
" Има два документа от българския и от македонския парламент, които чертаят някакви червени линии на София и Скопие и не се разрешава на държавните управления да ги престъпват. За всеки един представител на актуалните и филантропични и обществени науки е безусловно ясно, че тези документи са безспорна идеология, с която няма да реализираме нищо в идващите години. Те съставляват българската и македонската идеология в нейната сантиментална форма, построена през последните десетилетия ", очерта главната спънка за развиване на двустранните връзки историкът Стефан Дечев.
Въпросът за ветото над РСМ няма директна връзка с Украйна
Още 300 години нямало да се разберем с тях, в случай че продължаваме по този начин
Други проблеми по думите му са и медийната среда, където доминира радикалното говорене, както и академичната общественост и в двете страни , измежду които доминира сантименталната визия за историята.
" Трябва да има откровен разговор, с цел да спомогнем за доближаването на двата народа. Гражданските общества в този сериозен миг би трябвало да работят да се стигне в политически проект до компромисно решение. Това, което се случи през ноември 2020 (налагането на българското вето) нанесе съществени вреди в така и така нежните връзки сред двете страни. Затова би трябвало да се основаваме на контракта от 2017 година и с старания и на двете цивилен общества да изградим атмосфера на взаимно почитание и да се реализира решение, при което нито едната, нито другата страна не се усеща ощетена ", сподели някогашният македонски министър председател Владо Бучковски, който се включи посредством електронна връзка от Скопие.
Новият българо-македонски клуб ще сътвори паралелни " в сянка " на тези на публично равнище комисии по разнообразни тематики - история, просвета и обучение, просвета, киберсигурност, районна политика и други Целта - да се постави фокус на тематиките, които ни сплотяват, а не на тези, които ни разделят.
За това настояха известни български и северномакедонски общественици, които сътвориха нов клуб за другарство сред двете страни, чиято платформа бе показана на конференция в Българска телеграфна агенция. Сред учредителите на клуба са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, публицистите Бойко Станкушев, Иво Беров и Димитър Кенаров, специалистът по защита Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, режисьорът Явор Гърдев, академични преподаватели, а от македонска страна - философката Катерина Колозова, политологът Любчо Петковски, публицистите Марян Николовски и Столе Наумов, историкът Драган Зайковски, някогашните македонски министър председатели Любчо Георгиевски и Владо Бучковски.
" Има два документа от българския и от македонския парламент, които чертаят някакви червени линии на София и Скопие и не се разрешава на държавните управления да ги престъпват. За всеки един представител на актуалните и филантропични и обществени науки е безусловно ясно, че тези документи са безспорна идеология, с която няма да реализираме нищо в идващите години. Те съставляват българската и македонската идеология в нейната сантиментална форма, построена през последните десетилетия ", очерта главната спънка за развиване на двустранните връзки историкът Стефан Дечев.
Въпросът за ветото над РСМ няма директна връзка с Украйна
Още 300 години нямало да се разберем с тях, в случай че продължаваме по този начин
Други проблеми по думите му са и медийната среда, където доминира радикалното говорене, както и академичната общественост и в двете страни , измежду които доминира сантименталната визия за историята.
" Трябва да има откровен разговор, с цел да спомогнем за доближаването на двата народа. Гражданските общества в този сериозен миг би трябвало да работят да се стигне в политически проект до компромисно решение. Това, което се случи през ноември 2020 (налагането на българското вето) нанесе съществени вреди в така и така нежните връзки сред двете страни. Затова би трябвало да се основаваме на контракта от 2017 година и с старания и на двете цивилен общества да изградим атмосфера на взаимно почитание и да се реализира решение, при което нито едната, нито другата страна не се усеща ощетена ", сподели някогашният македонски министър председател Владо Бучковски, който се включи посредством електронна връзка от Скопие.
Новият българо-македонски клуб ще сътвори паралелни " в сянка " на тези на публично равнище комисии по разнообразни тематики - история, просвета и обучение, просвета, киберсигурност, районна политика и други Целта - да се постави фокус на тематиките, които ни сплотяват, а не на тези, които ни разделят.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ