За по-малко от 50 г. са загубени 68% от дивите животни на планетата
За по-малко от 50 години са изгубени 68% от дивите животни на планетата, като главният фактор са закононарушенията против дивата природа. Тези закононарушения се подреждат измежду четирите най-доходоносни престъпни действия в света и генерират доходи от 280 милиарда $ годишно, сочат данни на Интерпол. През 2021 година Съветът на Европейския съюз (ЕС) разгласи оправянето с закононарушенията против природата като един от десетте целта в битката с проведената престъпност.
27% от закононарушенията са свързани с противозаконното ликвидиране на диви животни, потреблението на отровни примамки – 16 %, неразрешени способи за лов - 14 %, както и с незаконната търговия с диви животни – 13 %. Сред образците в отчета е противозаконният лов и експорт на щиглец. Птицата е считана за деликатес в някои страни като Италия и страни в Близкия Изток. Това води до „ бракониерски туризъм “ в Сърбия. В България от WWF дефинират като проблем внезапното понижаване на броя на кафяви мечки – от 411 на 329, без данни за увеличени на естествената им смъртност.
Повечето закононарушения против дивата природа остават ненаказани, сочи отчет на WWF, създаден взаимно с природозащитните организации " Traffic " и " Fauna & Flora International ", оповестиха на 5 юли от пресцентъра на WWF - България. Сред главните заключения е, че закононарушенията против дивата природа водят до загуба на биоразнообразие и излагат на риск сигурността и икономическото развиване, а неналичието на задоволително мониторинг оставя множеството случаи неразкрити. Проучването обгръща интервала сред 2016 и 2020 година и се основава на данните на 87 институции в 11 европейски страни.
Тези данни бяха разисквани на среща, при която специалисти разискаха ефикасните механизми за съдействие при опазването на предпазените типове хищни птици и осъществяването на Плана за деяние за битка против противозаконното потребление на отровни примамки в България, признат през 2021 година В срещата, извършена с семейството на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), участваха специалисти от Министерство на вътрешните работи, Регионална инспекция за опазване на околната среда, Агенция „ Митници ", Асоциация на прокурорите в България, Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП), „ Зелени Балкани " и WWF.
За да се усъвършенства успеваемостта при следствие и попречване на закононарушения против дивата природа, ще се работи възстановяване на съдействието сред виновните институции и гражданските организации, промени в законодателството, развиване на потенциал за следствие на този характерен вид закононарушения.
Основна цел на срещата беше да се обясни методът на взаимоотношение сред новия бранш „ Престъпления срещу околната среда и дивата природа " в отдел „ Икономическа полиция " към Министерство на вътрешните работи и всички останали участници в процеса: Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция за опазване на околната среда, БАБХ, прокуратурата и неправителствените организации. Ясно беше деклариран задължението закононарушенията против природата да се преследват с плануванаъа тежест от закона. Подчертана беше и нуждата да се ускори присъединяване на гражданското общество в подаването на сигнали за закононарушения и на природозащитните организации с тяхната експертиза в разрешаването на случаите. Страните показаха убеденост, че новият бранш „ Престъпления срещу околната среда и дивата природа " ще има основна роля в сполучливото съгласуване на дейностите, настояват от Министерство на околната среда и водите.
Благодарение на проведените образования за следствие на закононарушения против природата десетки прокурори могат да се включат интензивно в помощ на проверяващите служители на реда при установяването им. Участниците в срещата разискаха и провеждането на образования на районно равнище, които да подкрепят координацията и използването на протоколите за деяние при случаи като потребление на отровни примамки и сходни нарушавания.
През идващите години с приоритет ще се почистват складовете със залежали пестициди, които попадат в предпазени зони или във значими местообитания на предпазени типове. Това стана ясно по време на разискването по тематиката за обезопасяването на старите хранилища с пестициди на територията на България. Българско дружество за защита на птиците даде информация за настоящото положение на някои от старите хранилища, които се намират в територии, предпочитани за запазване. Въпросът за незаконната търговия с пестициди от страни отвън Европейския съюз сплоти организациите и институциите към нуждата от нараснал надзор и ограничения за предотвратяването ѝ.
27% от закононарушенията са свързани с противозаконното ликвидиране на диви животни, потреблението на отровни примамки – 16 %, неразрешени способи за лов - 14 %, както и с незаконната търговия с диви животни – 13 %. Сред образците в отчета е противозаконният лов и експорт на щиглец. Птицата е считана за деликатес в някои страни като Италия и страни в Близкия Изток. Това води до „ бракониерски туризъм “ в Сърбия. В България от WWF дефинират като проблем внезапното понижаване на броя на кафяви мечки – от 411 на 329, без данни за увеличени на естествената им смъртност.
Повечето закононарушения против дивата природа остават ненаказани, сочи отчет на WWF, създаден взаимно с природозащитните организации " Traffic " и " Fauna & Flora International ", оповестиха на 5 юли от пресцентъра на WWF - България. Сред главните заключения е, че закононарушенията против дивата природа водят до загуба на биоразнообразие и излагат на риск сигурността и икономическото развиване, а неналичието на задоволително мониторинг оставя множеството случаи неразкрити. Проучването обгръща интервала сред 2016 и 2020 година и се основава на данните на 87 институции в 11 европейски страни.
Тези данни бяха разисквани на среща, при която специалисти разискаха ефикасните механизми за съдействие при опазването на предпазените типове хищни птици и осъществяването на Плана за деяние за битка против противозаконното потребление на отровни примамки в България, признат през 2021 година В срещата, извършена с семейството на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), участваха специалисти от Министерство на вътрешните работи, Регионална инспекция за опазване на околната среда, Агенция „ Митници ", Асоциация на прокурорите в България, Българското сдружение за отбрана на птиците (БДЗП), „ Зелени Балкани " и WWF.
За да се усъвършенства успеваемостта при следствие и попречване на закононарушения против дивата природа, ще се работи възстановяване на съдействието сред виновните институции и гражданските организации, промени в законодателството, развиване на потенциал за следствие на този характерен вид закононарушения.
Основна цел на срещата беше да се обясни методът на взаимоотношение сред новия бранш „ Престъпления срещу околната среда и дивата природа " в отдел „ Икономическа полиция " към Министерство на вътрешните работи и всички останали участници в процеса: Министерство на околната среда и водите, Регионална инспекция за опазване на околната среда, БАБХ, прокуратурата и неправителствените организации. Ясно беше деклариран задължението закононарушенията против природата да се преследват с плануванаъа тежест от закона. Подчертана беше и нуждата да се ускори присъединяване на гражданското общество в подаването на сигнали за закононарушения и на природозащитните организации с тяхната експертиза в разрешаването на случаите. Страните показаха убеденост, че новият бранш „ Престъпления срещу околната среда и дивата природа " ще има основна роля в сполучливото съгласуване на дейностите, настояват от Министерство на околната среда и водите.
Благодарение на проведените образования за следствие на закононарушения против природата десетки прокурори могат да се включат интензивно в помощ на проверяващите служители на реда при установяването им. Участниците в срещата разискаха и провеждането на образования на районно равнище, които да подкрепят координацията и използването на протоколите за деяние при случаи като потребление на отровни примамки и сходни нарушавания.
През идващите години с приоритет ще се почистват складовете със залежали пестициди, които попадат в предпазени зони или във значими местообитания на предпазени типове. Това стана ясно по време на разискването по тематиката за обезопасяването на старите хранилища с пестициди на територията на България. Българско дружество за защита на птиците даде информация за настоящото положение на някои от старите хранилища, които се намират в територии, предпочитани за запазване. Въпросът за незаконната търговия с пестициди от страни отвън Европейския съюз сплоти организациите и институциите към нуждата от нараснал надзор и ограничения за предотвратяването ѝ.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ