За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с

За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги ТОМАЛЕВСКИ.

(Libra, Mikalojus Konstantinas Ciurlionis, 1907)

♠ Везни 

Детето стана младеж, а юношата стара и стана мъж. Премина времето, когато над небесната люлка се носеше тихата ария на младенчеството и пръстите на международна майка милваха меките къдрици на младенеца.

Сега той е зрял измежду плодните градини на небесното колело, на кръстопътя сред светлината и сенките, на възела, където денят е еднакъв на нощта.

Ръцете му са мощни от стремежа в дългия и сложен път, и в шепите си той държи даровете, които ще сложи в небесните капони.

В жилите на тоя младенец тече пламналата кръв на лъва, в сърцето му звънят тихите слова на небесната дева. Пътят му е към този момент обрисуван и светът се готви за деня на великата истина.

По родните поля на Земята повява ранният есенен полъх. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата Земя и шумоленето от изтощените листа на горите.

Хлябът се пече, минал през тъгата на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките.

Зърното на гроздето е към този момент ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, с цел да стане кръв на новото време.

Хамбарите и скривниците са претъпкани, и скоро крината на великия подарък ще нагребе от тях каузи съгласно мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и дребната мравя.

Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възраснал филиз с клас, там, където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с пъстър аромат, там, където е имало морна въздишка, в този момент тече ария като планински бързей, там, където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието.

Люлеят се небесните капони, само че иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното ястие тъгата, на другото – небесната радост; на отвъдната страна на сълзите – драгоценни бисери, на едната страна омраза, на другата – братска любов!

Ще заслиза оня, който беше младенец, след това младеж и най-накрая зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които обитават тия долини, за великата истина, която иде от планината на духа.

Ще запеят тучните угари, ливадите и реките ария на правдата, родена там във възела на небесното колело, където са равни денят и нощта.

От: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Рисунка: Libra, Mikalojus Konstantinas Ciurlionis, 1907, wikiart.org