Юлияна Янева стана европейска шампионка по борба след невероятна битка

Юлияна Янева стана европейска шампионка по битка след невероятна борба с травми. Тя претърпява пет интервенции. Едва не се отхвърля от спорта, само че демонстрира извънреден темперамент, с цел да се завърне на тепиха. Пред yotube канала " Спортната джунгла " и " България Днес " разкри най-трудните моменти и своите упоритости.

- Юлияна, можем ли да определим европейската купа като най-големия триумф в кариерата ви?
- След Световната купа през 2020-а това в действителност е най-големият триумф до момента в моята спортна кариера. Все още не съумявам да проумея, че съм европейска шампионка. Еуфорията беше голяма. Смесица от доста разнообразни страсти от позиция на това, през какво прекосих, с цел да стигна до златото. Първата мисъл, която ми мина след финала, е, че една дребна крачка към огромната фантазия е реализирана.

- Имахте ли някакво терзание преди финала с украинката, която ви победи преди две години?
- Напрежение постоянно има без значение дали е край, първа среща или тези по средата. То постоянно е там. На финала би трябвало да си по-неглиже. Все отново си застрахован, минимум си втори. Аз съм максималист и през миналите години тъкмо това ми играеше доста неприятна смешка на финалите. Не успявах да се настроя. Това в този момент беше реванш. По-голямата част от настройката ми беше, че желая да си взема това, което не съумях 2021-а. Тактически организирах добре срещата.

- След триумфа в Световната купа ли разбрахте, че в действителност имате капацитет за нещо огромно?
- Не бих споделила, че е тогава. Но спечелването на Световната купа през 2020-а ми даде подтик да продължа в битката от друга позиция. Година преди този момент бях претърпяла четвъртата ми тежка контузия на коляното и ми беше писнало от всичко. Бях поставила завършек на спортната си кариера. Може би в миг на афект. След интервал на рехабилитация и излизане от залата поговорихме с персоналния ми треньор Серафим Бързаков и взехме решение, че ще опитвам още веднъж на Световната купа без никакви упования. Не знам дали това не оказа помощ да се случат нещата. Но даде подтик още веднъж да се върна към битката.

- Помните ли момента, в който решихте да се откажете и какъв брой беше тежко за вас?
- Не знам дали е обективно да кажа, че е бил един от най-тежките моменти в живота ми. Чувствах се все едно съм на дъното. Имах и извънредно тежък проблем в персонален проект. Отделно и това, което се случи с битката - поредна контузия. Тя те връща извънредно доста обратно. Буквално все едно още веднъж би трябвало да проходиш. Един много-много дълъг развой, за който се изисква голямо самообладание. Радвам се, че някак си съумях да го придобия като качество, тъй като го нямах. Тогава бях извънредно рухнала, откакто споделих " край " на всичко. И то в случай че ги докарвам нещата. Може би щеше да е огромна загуба за българската битка и за самата мен, тъй като съвсем целият ми живот е минал в залата. Радвам се, че нещата минаха благодарение на фамилията и треньорите ми. Слава Богу, върнах се.

- Имаше ли нещо, което ви стимулира да се върнете?
- Честно казано, не. Някъде към 9 месеца не желаех въобще да чуя за битката. До такава степен се бяха натрупали отрицателни усеща. Дори нямах предпочитание да влизам в залата. До един миг, в който безусловно имаше " клик ". Имах поддръжка и от приятелите ми да се върна. Сядаш и се замисляш: " В реалност за какво да не опитам още веднъж, пък да забележим какво ще се случи ".

- Вие имате интервенции на двете колене, на гален, дискова херния, строшен нос. А сте единствено на 23 години
.- Ако би трябвало да съм почтена, това въобще не ме тормози. Не знам по какъв начин го реализирам този непукизъм. След интервенциите има една психическа преграда в спортистите за интензивни тренировки. Аз в никакъв случай не съм я имала. Не съм изпитвала боязън, че вероятно отново може да се получи. Никога не съм изпадала в малодрами, да се скърбя и така нататък Дори не обичам да манифестирам с тези неща, които са ми се случили. Реално станах европейска шампионка на деня, в който бях оперирана преди година. Контузията ми се случи месец преди миналогодишното европейско. Наложи се цялостен месец да упражнявам с превързан крайник, който непрекъснато блокираше. Бях съумяла да се науча сама да си го отблокирам. Много сложен интервал беше. Радвам се, че съумях да се събера. Отидох на европейското. Малко ме делеше от финала.

- Много малко не ви стигна да се класирате за олимпиадата в Токио - една победа. Какво е да сте толкоз близо и да не съумеете?
- Бях много близко. Жребият ми на съответната подготовка беше доста сложен. Хващах две международни шампионки една след друга. Втората среща напълно малко не ми доближи. Тактически обърках нещата. Срещата потегли в друга посока и няколко неточности ми костваха отиването на полуфинал. Мисля, че това ме построи още повече като темперамент.

- Вече победихте някои от елитните състезателки. Сега ви предстоят нови олимпийски квалификации още на международното.
- Цялата категория е цялостна с елитни състезателки. На международното ще е доста тежко, тъй като всички ще се съберат на олимпийските категории. Всеки гони квота за игрите. Определено европейската купа подвига самочувствието, само че не съм от хората, които триумфите ги зашеметяват. Продължавам да работя по същия метод, даже и двойно повече.

- Имате ли цел за олимпиадата?
- След последната олимпиада съм решила, че ще карам нещата поетапно, по-лежерно. Ако е писано, ще стане. През миналите години този блян да бъда на върха ми изиграваше неприятна смешка. Не успявах да се отпусна по време на срещите и да бъда себе си.

- Имате обред преди всеки мач. Усамотявате се и не желаете с никой да говорите. От дребна ли сте възприели тази конфигурация?
- От дребна съм по този начин. Опитвам се да изкарам напрежението от себе си. Да мога да се настроя. Водя един монолог сама със себе си, подстрекавам се. Имам неща, които ми въздействат добре душевен.

- Как започнахте с битката?
- Съвсем инцидентно. Като цяло нямах никакви благосклонности към битката като спорт. Влечаха ме футбол, баскетбол, леката атлетика. В Ямбол нямаше женски футбол, нито баскетбол. В учебното заведение ми имаше спортна заличка и дребен тепих. Един от преподавателите реши да ме опитва. Бях единственото момиче. Една заран преподавателят предложи да ме закара до стадиона в Ямбол и да ме показа на Демир Демирев - първия треньор на Станка Златева, той да ме реши. Взеха ме в залата, желаеха да ме пускат на надпревари, само че страхът е огромно нещо. На първото станах пета. На второто не се явих. В седми клас още веднъж взех решение, че ще се опитвам. Това беше първата ми републиканска купа. От там стартира всичко.

- Обичате да рисувате и снимате. Как ви оказват помощ за спорта?
- Сега имам и ново занимание. Свързано е с модата. Правя си облекла по мой дизайн. Извън битката ме влече изкуството. Фотографията до неотдавна не ми се получаваше, само че напоследък започнах да я изучавам. Така се стоварвам от цялото напрежение, което се събира. Нуждаеш се от отдушник. Нещо, което да те зарежда.