Йошка Фишер, бивш лидер на германската Зелена партия и външен

Йошка Фишер, някогашен водач на немската Зелена партия и външен министър в интервала 1998 - 2005 година, в разбор за Project Syndicate Епохата на световна непоклатимост след 1945 година завърши. От двуполюсния свят на Студената война до доминирания от Съединени американски щати еднополюсен свят, който последва, ние отдавна разчитахме на чувството за стратегически ред. Въпреки че имаше редица дребни войни и даже някои по-големи - от Корея и Виетнам до Близкия изток и Афганистан, интернационалната система остана в основата си постоянна и непокътната.

Йошка Фишер, някогашен водач на немската Зелена партия и външен министър в интервала 1998 - 2005 година, в разбор за Project Syndicate Епохата на световна непоклатимост след 1945 година завърши. От двуполюсния свят на Студената война до доминирания от Съединени американски щати еднополюсен свят, който последва, ние отдавна разчитахме на чувството за стратегически ред. Въпреки че имаше редица дребни войни и даже някои по-големи - от Корея и Виетнам до Близкия изток и Афганистан, интернационалната система остана в основата си постоянна и непокътната.

От началото на новото хилядолетие обаче тази непоклатимост от ден на ден отстъпва на възобновеното съревнование сред водещи сили, измежду които съществени са Съединени американски щати и Китай. Освен това от дълго време е ясно, че Индия, Бразилия, Индонезия, Южна Африка, Саудитска Арабия, Иран и стратегическото въздействие на други разрастващи се стопански системи ще се усилва, както и тяхната роля в световната система. В подтекста на задълбочаващия се спор сред Китай и Съединени американски щати тези нововъзникващи сили ще имат доста благоприятни условия да изиграят ролята на едната от двете суперсили на XXI век, която се изправя против другата.

Междувременно в Русия политическите елити са погълнати от фантазиите за възобновяване на териториалните и геополитическите измерения на Съветския съюз и на Руската империя преди него. При ръководството на президента Владимир Путин съветската политика от ден на ден се насочва към катурване на наследството от времето след Студената война. За разлика от Запада - т.е. Съединени американски щати и Европейски Съюз, който се придържа към базовото устройство в Европа след Студената война. И остава зает със отбраната на главните полезности, като да вземем за пример правото на страните на самоопределяне и цялост на интернационално приетите граници.
Опитът на Путин да пренапише историята със мощ е освен предизвикателство за европейската сигурност, а е ориентиран против цялата интернационална система на националните страни. Реклама
Тези сблъскващи се полезности и задължения направиха спора с някогашните руски републики неминуем, както видяхме в Грузия през 2008 година В Украйна първият изстрел бе даден, когато Русия анексира Крим през 2014 година, само че ескалацията пристигна предишния февруари, когато Кремъл поде пълномащабна инвазия в страната и постави завършек на интервала на мир в Европа. Отново континентът се разделя на два лагера.

Опитът на Путин да пренапише историята със мощ е освен покруса за украинците и предизвикателство за европейската сигурност; той също по този начин е ориентиран против цялата интернационална система на националните страни. Много от новите и нововъзникващите световни сили отхвърлят да застанат недвусмислено на страната на Украйна, а някои, следвайки образеца на Китай, отиват в лагера на Русия или остават " неутрални " с желанието да завоюват някакво тактическо преимущество. Последиците са, че тези страни са склонни да подценен едно голямо нарушаване на базовите правила, съставляващи световната непоклатимост.

Но по-широкообхватната заплаха за интернационалната система произлиза не от войната в Украйна, защото Русия е прекомерно слаба, с цел да съставлява същинска световна опасност. А идва от разрива в връзките сред Съединени американски щати и Китай. Наистина с изключение на войнствената реторика на Китай по отношение на Тайван, както и неговите нападателни морски учения във водите към острова, борбата към този момент е повече икономическа, софтуерна и политическа, в сравнение с военна. Но това не трябва да бъде утешение, тъй като може да ескалира.

Някои от най-големите губещи в тази борба евентуално ще бъдат Япония и Европа . Китайските компании са построили големи индустриални мощности в автомобилната промишленост, изключително при електрическите транспортни средства, и са на път да надминат европейските и японските автопроизводители, които дълго време са доминирали в световен аспект.
Реклама
Ситуацията се утежнява, защото отговорът на Съединени американски щати по отношение на китайската конкуренция е да следва такава индустриална политика, която ще ощети производителите в Япония и Европа. Скорошни законодателни ограничения да вземем за пример обезпечават големи дотации за колите, създадени в Съединени американски щати. От американска позиция сходни политики реализират по едно и също време две цели - пазят огромните локални производители и им дават тласък да развиват тактиките си за електрически транспортни средства.
Това е едвам началото на доста по-голяма световна борба и стратегическо реорганизиране.
Потенциалният резултат ще бъде цялостна метаморфоза на световната автоиндустрия, като Япония и Европа (особено Германия) ще изгубят конкурентност и пазарен дял. И не на последно място - това значимо икономическо развиване съставлява едвам началото на доста по-голяма световна борба и стратегическо реорганизиране.

Европа освен би трябвало да поеме огромни удари, с цел да резервира своя стопански модел по време на тези промени в световната стопанска система. Но също по този начин ще би трябвало да се оправи с високите цени на силата, разрастващата се софтуерна бездна сред континента и двете суперсили, както и незабавната потребност за повече разноски за защита, с цел да се възпре новата опасност от Русия. Всички тези цели ще станат още по-важни с наближаването на идващите американски президентски избори, поради опцията Доналд Тръмп да се върне в Белия дом.

Заради всичко това Европа е в изключително неизгодна позиция. Тя се намира в един все по-опасен регион и въпреки всичко остава конфедерация от суверенни национални страни, които в никакъв случай не реализираха предпочитание за същинска интеграция - даже след две международни войни и траялата десетилетия Студена война. В един свят, доминиран от огромни страни с възходящи военни бюджети, Европа към момента не е същинска мощ.