Силвестър Сталоун: „Още при раждането ми животът ми нанесе рана“
Вярвайте в себе си и обичайте своята майка.
Трябваше да остана никой. Животът ми нанесе рана – още при раждането половината ми лице беше парализирано. Учителите ме смятаха за умствено изостанал, а майка ми ме зачерта още като дете.
В продължение на седем години, седем дълги гладни години, сътрудници и продуценти ми споделяха в унисон, че първо би трябвало да се откажа от актьорството и по-късно от писането на сюжети.
Отсвирваха ме прослушвания преди даже да си смъква сакото, а продуцентите отхвърляха сюжета ми, без да прочетат нито един ред.
Преглъщах сълзите си, на работа. Чистех клетките на лъвовете в зоологическата градина, режех месо. 7 дълги, тежки години. 7 години сълзи, пот и религия в себе си.
Вие също няма да постигнете нищо, до момента в който не преминете през интервала на обезсърчение. А след това? А след това живях цяла година с $1600. И написах „ Роки “. Вярвайте в себе си и обичайте майка си.