Вярващи спасяват храма на бившата духовна семинария при гара Черепиш.

Вярващи избавят храма на някогашната духовна семинария при гара Черепиш. В него са се черкували и са се учили на служение хиляди свещеници по времето на комунистическия режим. С идването на демокрацията православният комплекс запада, подложен на съсипия и плячкосване.

В едно от най-красивите места на България – край гара Черепиш, до известния едноименен манастир – кипи интензивен труд. Духовници от три епархии – Ловешка, Врачанска и Софийска, и техни събратя по религия възвръщат един от дребното храмове у нас, повдигнат сред двете международни войни.

Там преди век първо е имало учебно заведение за свещеници, а след 9 септември е заточена прокудената от столицата Духовна семинария.

„ Този храм беше с най-изрядното свещенодействие през комунистическия интервал в цяла България, тъй като тук имаше свещенодействие заран и вечер. Това е църквата, в която има най-силна молитва сред 50-а и 90-а година. Има 40 випуска, които са приключили на гара, ние от дълго време плачем за това място “, споделя с доцент Павел Павлов, учител в Богословския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “

Сред хилядите ученици на в Черепиш е отец Емил Якимов, който постъпва там през 1982 година.

„ Не става въпрос за нещо материално, тук става въпрос за нещо духовно, което възвръщаме, защото ние тук сме получили своята религия. Аз, почтено казано, когато пристигнах тук на 14 години, изобщо не бях влизал в черква, тук Бог ме докара и към този момент 40 години съм в църквата “, изясни с отец Емил Якимов, Етрополски манастир.

Сега отецът, който е духовник в Етрополския манастир, оказва помощ за спасяването на своя първи храм, зарязан в края на предишния век с връщането на Семинарията в София.

„ Беше по този начин обрасла, минават коли по пътя и не могат да видят, че тук има черква. Най-лошото, което се случи, че плочникът, който обикаляше църквата, бяха измъкнати плочите. Оказа се, че били от някакъв доста скъп врачански камък, който бил доста безценен.

Мечатат на доброволците, множеството учили в Черепиш, е един ден изоставеният храм, чийто патрон е свети Климент Охридски, да стане още веднъж настоящ.