Всяка първа събота на октомври, хиляди европейци се събират в

Всяка първа събота на октомври, хиляди европейци се събират в по този начин познатите седем планини на Рим. Именно там се организира и прословутия фестивал La Sagra Dell’Uva di Marino. Дългата традиция за удостояване на виното, положителното въодушевление и потребността от развлечение събира редица фенове. Повечето постоянно слагат своите средновековни одежди, с цел да притеглят още повече внимание, а към програмата със занимания би трябвало да се добави и феодален рицарски шампионат. Там всички участници се възползват от добре познатия атрибут и никой не се бори по остарелия рицарски бит, само че пък публиката несъмнено се забавлява. Доброто въодушевление и хубавото вино вършат чудеса.

Освен това дребното градче в Марино оживява и продължава да посреща посетители. Практиката датира някъде от 1925 година благодарение на поета Леоне Ципрели и дълбоката му обич към историята и традициите. Самият той желае да открие фестивала и също по този начин да отпразнува завръщането на Адмирал Марк Антонио Колона и успеха над турците през 1571 година в борбата при Лепанто. В това стълкновение адмиралът се завръща, освен това с всичките 250 моряка на борда. Сред бойците участват и някои майстори на виното и съгласно легендата носят на борда вино от остров Кандия и по-конкретно от Марино. Когато предлагането е повдигнато в общината, всички били повече от щастливи да спомагат.

Първо ще могат да употребяват мотива за събиране на повече туристи и второ – винените запаси несъмнено ще могат да влязат в приложимост. Най-важната част от фестивала е един смециален миг, когато от фонтана на четиримата мюсюлмани. Ако се чудите за какво тъкмо мюсюлмани, това е била плячката на адмирала, който съумял да вземе плебеи на връщане от борбата. Именно те работили във винарната. И в този момент идва най-важната детайлност, която може да накара всеки човек да потърси дребното градче на картата и да се приготви за октомврийски удоволствия.

Всяка година в най-важният миг от фестивала, фонтанът стартира да се цялостни с охладено бяло вино от локалната винарна, гостите получават часи и могат когато и да е да се насладят на приятната изненада. Идеята зад този жест е да се показва оня специфичен миг от Библията, когато водата се трансформира във вино. От 2008 година до този миг постоянно свещеник минава, с цел да благослови фонтана и едвам тогава виното потича. Разбира се, незабавно щом виното потече, аудиторията стартира да скандира „ Чудо, знамение! “.

Оказва се, че през 2008 година чудото се популяризира във всяка една къща. Точно затова и локалните поданици са в възторг. Причината за тази магия се крие във обстоятелството, че зад чудото се крият група инженери, които в избран миг отклоняват водата от фонтана и свързват тръбите с винарната. Във въпросния ден вършат една дребна неточност и свързват градска мрежа на постройките към винарната, което значи, че от чешмата теква охладено бяло вино. Чудото този път е за всички.

Разбира се удоволствието трае към 3 минути, само че пък в исторически проект можем да отбележим, че в исторически проект в действителност е имало миг, в който от чешмата тече качествено бяло вино. Друг бонус получават и хората от близката механа, които бързо преориентирали поръчката от минерална на чешмяна вода/вино. Голяма част от виното, което се създава в дребните градчета даже не се изнася и единственият метод за закупуването става с посещаване на въпросното градче. Според познавачи, тайната е да се открият локалните майстори, които имат надалеч по-сериозни умения в създаването на вино.